— Скайкам, дръж камерата върху локомотива. Дръж го! — чу Томас Кайнд думите на Адриана, после връзката прекъсна.

Той рязко врътна ключа и двигателят заработи. Никой от хората в кулата не се обаждаше. Повече не можеше да изчаква, трябваше да разбере какво е станало. Дръпна лоста, изкара колата заднешком от чакълестата алея и подкара по тесния път край кулата. Натискаше газта докрай и се мъчеше да различи нещо през дима и падащата пепел. Изведнъж край стъклото прелетяха храсти. Колата с трясък закачи едно дърво, отскочи и хлътна настрани в някакъв жив плет. Кайнд нямаше представа кога е излязъл от пътя. Яростно даде заден ход. Двигателят изрева, раздаде се свистене на гуми. Колата се разтресе, но не помръдна. Той отвори вратата и видя, че колелата се плъзгат в размазаните листа като по лед.

Томас Кайнд изруга на родния си испански, изскочи навън и кашляйки от дима, побягна към гарата.

10:48

Сред гъстия дим Дани и Елена се измъкнаха през една аварийна врата на партера в Апостолическата библиотека.

— Наляво — долетя изпод кърпата гласът на Дани и Елена зави по тесния път към градините.

— Хари — тревожно изрече Дани по телефона.

Тишина.

— Хари, чуваш ли ме?

От другия край долетя тихо съскане, сякаш линията беше отворена. После…

ЩРАК!

Връзката прекъсна.

— По дяволите! — изруга Дани.

— Какво има? — попита Елена. Изведнъж я обзе страх за Хари.

— Не знам…

Скупчени на терасата, Хари, Херкулес и Маршано мълчаливо се взираха надолу през пушека.

— Сигурен ли си, че са там? — обърна се Хари към Херкулес.

— Да, до самата врата.

Докато се спускаше от покрива към терасата, Херкулес бе видял двама от мъжете в черно да заемат позиции до вратата. Но сега не можеха да ги различат сред гъстия дим.

Изведнъж Хари измъкна от джоба си радиостанцията на Антон Пилгер и я подаде на Херкулес.

— Разкарай ги.

Херкулес пое радиостанцията, включи я и намигна на Хари.

— Спуснаха се с въже покрай кулата! — тревожно изрече той на италиански. — Отдалечават се към хеликоптерната площадка!

— Va bene21 — изпращя отговорът.

— Площадката! Площадката! — подвикна Херкулес за всеки случай, после изключи радиостанцията.

Под тях се раздаде шум и зърнаха как двамата агенти се отдалечават тичешком от кулата.

— Сега! — възкликна Хари.

— Ваше преосвещенство — каза Херкулес.

Въжето заподскача като живо в ръцете му; той прехвърли примка през раменете на Маршано, после стегна още една около кръста му. След миг Херкулес балансираше върху парапета, а Хари помагаше на Маршано да се прехвърли. После преметна въжето през стоманената тръба, стисна здраво и като отстъпи назад, започна да спуска двамата към земята.

— Мистър Хари! — долетя най-сетне отдолу гласът на Херкулес.

Въжето се отпусна, после отново се обтегна и Хари разбра, че Херкулес го изпъва. Хвана парапета, прехвърли се и започна да слиза. В същия миг прокънтя изстрел. Куршумът разкъса въжето наполовина и Хари прелетя като камък пет метра, преди въжето отново да се закачи за парапета. Само след миг то се скъса окончателно и Хари падна на земята.

Претъркаля се и стреснато надигна глава, защото нейде наблизо отекна крясък. Край храстите Херкулес бе вкопчил железните си пръсти в шията на един от хората в черно.

— Внимавай! — изкрещя Хари.

Джуджето не виждаше, че онзи държи пистолет. И дулото пълзеше нагоре към слепоочието му.

— Пистолет! — изкрещя Хари отново, скочи на крака и се хвърли напред.

Херкулес напъна с ръце и в същия момент избухна оглушителен изстрел. Раздаде се страховит писък и двамата рухнаха.

Хари и Маршано дотичаха едновременно. Агентът лежеше неподвижно, с ужасяващо изкривена глава. Херкулес бе паднал по гръб и кръвта заливаше половината му лице.

— Херкулес! — Хари бързо коленичи до него. — Боже господи — прошепна той, опипвайки шията му за пулс.

Внезапно Херкулес отвори едното си око и надигна ръка да избърше кръвта от другото. После примига и седна. Още веднъж забърса кръвта с длан. Отстрани на лицето му се проточваше дълга кървава бразда, обградена от бяло барутно изгаряне.

— Не могат да ме убият — каза той. — Не е толкова лесно.

В далечината изсвири локомотив. Херкулес напипа патерицата и се изправи. Въпреки кръвта в очите му танцуваха искри.

— Локомотивът, мистър Хари! Локомотивът!

Адриана излезе от сградата и видя как Итън изчезва сред дима по пътя зад катедралата.

— Скайкам, какво става с локомотива? — кресна тя тичешком по телефона.

Изкачи се по хълма и хукна през тревата към кметството на Ватикана. След три-четири минути щеше да стигне до гарата.

Елена дръпна Дани под едно дърво край църквата „Сан Стефано“ и изчака хеликоптерът да се отдалечи. Той отмина, после изведнъж зави назад към гарата.

В същия момент избръмча телефонът на Дани.

— Хари…

— Маршано е с нас. Какво става с локомотива?

Елена чу гласа на Хари и сърцето й заподскача. Беше жив, поне засега.

— Хари, има въздушно покритие — каза Дани. — Не знам чие. Мини от другата страна, покрай Радио Ватикана и Етиопския колеж. Дотогава вече ще съм наблизо и ще разбера какво става.

10:50

— Стойте тук! — кресна Роскани на Скала и Кастелети.

Завъртя се и хукна покрай релсите след опушения зелен локомотив, който вече минаваше през портата и потъваше в надвисналата димна завеса.

За момент Скала и Кастелети зяпнаха от изненада. Досега Роскани бе пристъпвал малко по малко край линията, но внезапната му реакция ги свари напълно неподготвени. Изведнъж двамата се втурнаха подир него. Но след десетина метра спряха. Роскани бе стигнал портата и тичешком изчезна в полумрака.

Двамата стояха и гледаха. Имаха чувството, че целият Ватикан гори или е под артилерийски обстрел.

Внезапно право над тях прелетя с рев хеликоптер от италианската армия. В същото време по радиото изпращя гласът на Фарел, който заповядваше на хеликоптера на У Ен Ен незабавно да напусне въздушното пространство на Ватикана.

— По дяволите — изруга Адриана, като чу заповедта.

Над нея двигателите на хеликоптера нададоха още по-силен вой и Скайкам започна да се отдалечава.

— Остани на юг от стената — извика тя по телефона. — Когато локомотивът излезе, не го изпускай!

Кой знае защо, локомотивът бе спрял веднага след влизането. Роскани бързо пресече релсите и изтича надясно зад гарата. Кашляйки, просълзен от дима, той разкопча сакото си и измъкна деветмилиметровата берета. После тръгна към кулата, като се мъчеше да различи нещо наоколо. Вършеше беззаконие, но вече не даваше пет пари за закона. Майната му. Беше взел това решение още в момента, когато тръгна край релсите след локомотива и видя как грамадната порта се разтваря. Само това му трябваше — отвор в стената — и той се втурна натам, без да мисли, подчинен единствено на пламналото вълнение и на чувството, че трябва да направи нещо.

И сега, докато се бореше с дима, сълзите и задушаването, той се молеше от все сърце да не се е загубил, да стигне до братята Адисън преди убийците на Фарел или Томас Кайнд.

Стиснал картечния пистолет, Томас Кайнд тичаше напред, бършеше очи и се мъчеше да не кашля от лютивия дим. И бездруго едва виждаше, а от кашлицата му ставаше още по-зле.

Той изтича през тревата, прескочи някакъв жив плет и изведнъж спря. Нямаше представа къде се намира. Сякаш караше ски сред виелица. Напред, назад, нагоре, надолу — всичко беше еднакво.