— Изгасете.

Тя веднага изключи фенерчето, после впи поглед в мрака отпред, като се молеше да зърне светлинка, подсказваща, че наближават изхода към езерото. Но не виждаше нищо. Усещаше все същия студен, влажен въздух. Чуваше само тихия звук на веслата.

Тя се прекръсти. Още едно Божие изпитание. Но този път не ставаше дума за мъже и сладострастие, а за собствената й храброст, за умението да устои и в най-непоносимите обстоятелства, оставайки твърда и вярна на своя дълг пред пациента.

— Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя — тихо зашепна тя, — няма да се уплаша от…

— Сестра Елена… — прокънтя изведнъж гласът на Салваторе.

Елена подскочи. Хари застина на място с вдигнати весла, оставяйки ладията да се носи бавно напред.

— Салваторе — прошепна Елена.

— Сестра Елена — долетя отново гласът на Салваторе. — Всичко е наред. Намерих моторницата. Човекът е изчезнал.

В далечината се раздаде бучене на двигатели. Очите на Елена проблеснаха в тъмнината, когато се обърна към Хари да преведе какво е казал Салваторе.

— Сестра Елена, къде сте?

Хари веднага прибра веслата, после се вкопчи в скалната стена и задържа ладията. Спря я. Внезапно звукът на двигатели се засили. Моторницата идваше по канала към тях.

Томас Кайнд притискаше бръснача върху гърлото на Салваторе, докато моторницата бавно се носеше напред, огласяйки пещерата с бученето на двигателите. Зад тях Марта лежеше на палубата между кабината и кърмата, а от малката дупчица между очите й още бликаше кръв.

Салваторе леко се извъртя, за да погледне Томас Кайнд. Отдясно лицето на русия мъж беше цялото в кръв и раздрана кожа от ноктите на Марта. Когато непознатият ги настигна малко преди асансьора, схватката бе жестока и кратка. Но все пак Марта продаде живота си скъпо и Салваторе Белсито се гордееше с нея.

Салваторе обаче не бе като жена си. Нямаше нейната храброст и ярост. Едва бе събрал кураж да лъже при двукратното нашествие на полицията във Вила Лоренци. Още по-трудно му беше да дойде в пещерата, за да се грижи за избягалия свещеник, докато монахинята търси брат му. Салваторе Белсито беше главен градинар на Вила Лоренци — кротък човечец, обичащ съпругата си и цветята. От години насам Ерос Барбу им даваше подслон и прехрана. Салваторе знаеше, че му дължи много. Но не и живота си.

— Отново — подкани го Томас Кайнд.

Салваторе се поколеба, после пак изкрещя името на Елена.

Пронизителният вик на Салваторе отекна зловещо сред гранитните стени. Беше много по-силен, много по-близък. Изведнъж го заглуши грохотът на двигатели, набиращи скорост.

— Надясно — изрече Елена зад Хари, плъзгайки тънкия лъч по знаците върху стената.

Бяха стигнали място, където тунелът рязко завиваше назад, едва ли не в обратна посока. Хари наблегна върху дясното весло с всичка сила. Лявото закачи стената на пещерата и едва не се изтръгна от ръката му. Той изруга тихичко, олюля се, после усети как лявото весло отново се вряза във водата и завоят отмина.

Превил гръб, Хари гребеше отчаяно. Дланите му кървяха, в очите му се стичаше пот. Искаше му се да спре поне за миг, колкото да откъсне бялата свещеническа якичка. Да я захвърли и да си поеме дъх.

— Сестра Елена!!!

Ехото от вика на Салваторе ги догони по тунела. Изведнъж ослепителна светлина озари целия канал. Хари зърна тъмната стена на завоя и разбра, че най-много след десет секунди моторницата ще я достигне и ще излезе зад тях.

Трескаво се огледа. Каналът продължаваше още двайсетина метра напред, после рязко завиваше наляво. Почти нямаха шанс да стигнат дотам, преди моторницата да изскочи иззад завоя. Няколкото издатини по стената не можеха да им предложат скривалище.

— Мистър Адисън! Вижте там! — прошепна Елена. Беше се привела и сочеше настрани.

Десетина метра напред и малко отляво Хари забеляза тъмна сянка, може би вход на пещера или подземен приток. Отворът беше висок около метър и съвсем мъничко по-широк. Може би — може би! — имаше място колкото да се промъкнат.

Зад тях двигателите забучаха още по-мощно. Хари хвърли поглед през рамо. Светлината ставаше все по-ярка. Човекът в моторницата увеличаваше скоростта. Хари се хвърли с цялата си тежест върху греблата, тласкайки ладията към отвора.

— Влизаме! — каза той, без да поглежда Елена. — Минете при него. Пазете го да не си удари главата.

За секунда той спря да гребе и усети как дрехата на Елена се плъзва край него. После отново натисна греблата. Дясното му се изплъзна и изскочи над водата. Ладията рязко зави наляво. Блъсна се в стената с метално скърцане, после отскочи назад в канала. Хари прихвана греблата по-здраво и пак се насочи към отвора.

Видя как Елена надига глава и в същия миг издълженият нос на моторницата се подаде иззад завоя. Мощният лъч на прожектора безмилостно запълзя към тях.

Хари се озърна през рамо. Бяха точно пред пещерата.

— Легнете! — нареди той.

Приведе се, прибра греблата и ладията се плъзна напред, запълвайки плътно тесния отвор. Хари видя как Елена залегна и притисна с длан главата на Дани. После надвисналата скала запълзя към кърмата.

Хари мигновено се просна по гръб. Вкопчи пръсти в каменния таван и почна да изтласква ладията все по-навътре. Към дъното на пещерата. След миг ослепителният лъч на прожектора плъзна покрай тях.

Внезапно ревът на двигателите отслабна и той затаи дъх. В следващата секунда видя моторницата. На фона на отсрещната стена се очерта в профил рус мъж с остри черти. С едната ръка държеше кормилото, другата бе под гърлото на Салваторе Белсито. Сетне отминаха бавно заедно със светлината и в малката пещера нахлуха вълнички.

Хари веднага протегна ръце към стените от двете страни, за да попречи на ладията да се удари в тях. С разтуптяно сърце надигна глава и се ослуша. Секунда. Две. Чу двигателите да спират. След миг вълните отслабнаха и настана тишина.

Томас Кайнд остави лодката да опише бавна дъга обратно в посоката, откъдето бяха дошли. Оглеждаше пещерата пред себе си — лъскавите стени с издадени остри ръбове, дълбоката зеленикавочерна вода, отразяваща лъча на прожектора в хиляди посоки.

— Седни…

Кайнд бавно отдръпна бръснача от гърлото на Салваторе и кимна към страничната скамейка. Италианецът зърна погледа на похитителя си и това му стигаше, за да се подчини безропотно. После скръсти ръце, отметна глава и заби поглед в неравния свод на пещерата, само и само да не гледа трупа на жена си, който бе донесъл дотук по заповед на Кайнд след схватката при асансьора.

Томас Кайнд се озърна към Салваторе, после бръкна в джоба на якето си и извади черна найлонова торбичка. Вътре имаше комплект слушалки. Кайнд ги надяна, защипа на яката си миниатюрен микрофон и включи шнура към апаратурата на колана си. Раздаде се тихо щракане и под пръстите му припламна червена светлинка. Той плъзна палец по настройката и в ушите му мигновено нахлуха звуци. Всичко се засилваше многократно — ехото в тунела, плясъкът на водата покрай стените. Той напрегна слух и бавно завъртя микрофона. От лявата стена към дясната.

Не чу нищо.

Отново го завъртя. От дясната стена към лявата.

Пак нищо.

Приведе се напред, изключи прожектора и в пещерата стана тъмно. После зачака. Двайсет секунди. Трийсет. Минута. Отново завъртя микрофона. От ляво на дясно. После обратно. И още веднъж.

— … чакайте…

Той замръзна от шепота на Хари Адисън. Изчака. Нищо. Завъртя се още по-бавно.

— … без венозните системи… — изрече също тъй тихо сестра Елена Возо. Тук бяха. Някъде в мрака пред него.

Вила Лоренци, същият час

Роскани присви очи от ярката слънчева светлина, нахлуваща през прозорците в спалнята на Едуард Муи. Техниците продължаваха да работят в банята. Бяха открили следи от кръв по мивката и неясен отпечатък от бос крак на пода.