Роб погледна навън към кипящата строителна дейност.

— Ако Господ е на наша страна този сезон, ще изпреварим Брок.

— Да — съгласи се Струан. „Но какво ще правим със самия Брок? А с Горт?“ — помисли си той.

— Смятам да пресушим част от крайбрежната вода и да продължим пристаните навътре в морето — каза Роб. — Можем да опитаме още тази година, вместо да чакаме до другата.

— Добра идея, братко.

— Извинете, сър — каза Кудахи, който бе влезнал забързано, — но искахте да рапортувам незабавно.

— Влезте, мистър Кудахи — каза Роб. — Как мина всичко?

— Като по вода, сър. Пристигна пощата, както казахте. Взех списъка на пътниците, както поискахте. Засякохме кораба близо до Поклю Чай. Ще пристигне в пристанището след три часа. — Кудахи се засмя и постави на масата малък пощенски чувал. — Извинете, сър, но откъде разбрахте, че пристига пощата? Корабът подрани с един ден.

— Предчувствие, мистър Кудахи — каза Роб. — Почакайте навън, ако обичате!

Роб заразглежда пощата. Кудахи докосна челото си и излезе.

— Великолепна идея, Дърк — да поставим пост в планината.

— Кълъм не е забравил, нали? — каза Струан и доволно заразглежда информацията, още по-радостен, че Кълъм и Роб бяха запазили плана в тайна. — Как получихте сигнала?

— Наредихме на един от чиновниците — племенник на стария Варгас. Жесус де Варгас, да наблюдава върха на планината всеки четвърт час. То се знае, че с телескоп и тайно. Кълъм разработи система от сигнализация с флагчета. Сега можем да разберем дали корабът е пощенски, дали е един от нашите, от Броковите или е на „Купър — Тилмън“.

Прегледаха пощата. Вестниците и периодичните списания от едно тримесечие оставиха настрана, за да им се насладят в свободното време. Книги, нотни листа, пиеси, модни списания за Сара, документация за корабостроенето, изпратена до Струан, финансови издания за Роб.

Първо работата.

Пазарните цени в Лондон на подправките — джинджифил, индийско орехче, черен пипер, канела — бяха значително повишени. Меласата беше спаднала. Изкупната цена на чая в зависимост от бързината на доставката бе пораснала с петдесет процента, което означаваше, че ако „Блу клауд“ пристигнеше пръв, печалбата им ще е повече от двеста и четирийсет хиляди лири. Сериозни чартистки размирици бяха навредили на производството на памук в Ланкашир и на въглища в уелските мини, което означаваше, че цената на газта за лампите ще скочи, а цената на памучните тъкани ще е по-висока от очакваната. Цената на опиума в Калкута бе спаднала, защото реколтата бе много висока. И така Струан промени назначението на един от клиперите — „Сий клауд“, обслужващ хонконгските пътища, и го изпрати спешно да товари подправки в Манила, вместо чай в Уампоа, след което да се завърне в Англия колкото може по-бързо през нос Добра надежда. Роб инструктира Варгас да купи всичката налична памучна прежда, платно и памучни конци, да разтовари всичката меласа, да ускори заявката за опиум, който трябваше да се купи в Калкута, и да разтовари наличните, си стоки колкото може по-бързо.

И преди пощенската пратка да пристигне официално в пристанището, „Сий клауд“ отпътува за Манила и тричасовата сделка ги направи потенциално с четирийсет хиляди гвинеи по-богати. За три часа те изкупиха от пазара всичките налични вносни доставки от газ за горене, памучни стоки, прежда, памучни конци и подправки и предварително ангажираха цялата налична товарна площ на всички американски и английски кораби с изключение на „Брок и синове“. Знаеха, че щом пощата слезе на брега и новината се разчуе, търговците ще се втурнат навън да купуват памук и подправки и да експедират спешно корабите си за Англия. Никой друг освен братята нямаше да разбере, че „Сий клауд“ е стиснал здраво кокала и ги е изпреварил с един ден, за да обере каймака на лондонския пазар.

— Жалко, че ще са ни необходими най-малко два дни да изпълним всички поръчки на нашите клиенти и да изгоним всички манилски кораби — извика радостно Роб.

— Колко тъжно, Роб, колко тъжно!

— Бих казал, че свършихме добра работа тази сутрин.

Стояха на вратата на палатката и наблюдаваха как пощенският кораб хвърля котва. Заобиколиха го рояк от катери, пълни с развълнувани хора, които чакаха пощата си.

— Господи, погледни това! — Струан подаде вестника на брат си. Очите на Роб пробягаха по списъка от имена. После замръзнаха — Негово царско височество ерцхерцог Сергеев.

— Какво прави това руско величие в Азия?

— Не, не той, макар че и това е интересно. Прочети списъка докрай.

Роб продължи да чете. Съпруги на търговци, трима завръщащи се бизнесмени, имена на хора, които не означаваха нищо за него. Най-накрая стигна до въпросното име.

— Морийн Куанс и семейство? — засмя се той гръмогласно.

— По дяволите, няма нищо смешно! — каза Струан. — Какво ще стане с конкурса?

— О, Боже мой!

Преди шест години жената на Аристотел се беше качила ядосана на един кораб в Макао и бе отпътувала за Англия, защото вярваше, както всички между другото, че Аристотел, който живееше във вечен страх от нея, се крие при мисис Фордъринджил в Дома за изискани млади дами — Ф и Д или както местните хора наричаха публичния дом — „блудните змиорки“. Аристотел напусна скривалището си една седмица след като Морийн бе отплавала и едва месеци след това си възвърна нормалния вид и забрави „изпаренията“. Търговците приписаха „изпаренията“ на изтънелия му джоб в резултат на гостуването му в дома. Той отрече категорично. „Когато човек се окаже в такава извънредна ситуация, Господи, човек съвсем няма настроение да се възползва от това, което… по липса на по-добра дума само мога да опиша като бардак. Прелестен, не ще и дума, но бардак. Не, скъпи мой заблуден приятелю, страхът и бардакът не вървят ръка за ръка.“ Никой не му повярва.

— Какво ще правим?!

— Ако Аристотел разбере, сигурно ще офейка. Ще замине за Кантон и тогава свършено е с нас. Трябва да го намерим и да го скрием до утре.

— Къде е той?

— Не зная. Изпрати някого да го намери. Изпрати всички, ако трябва. Доведи го на борда на „Тъндър клауд“ под какъвто и да е претекст и го задръж там до конкурса. Изпрати веднага Кудахи на пощенския кораб. Кажи на Морийн, че тя и децата ще ни гостуват — качи ги на борда на старото корабче. Може би ще успеем да ангажираме вниманието й до утре.

— Няма да можем. Тя ще подуши Аристотел.

Трябва да опитаме. Да не би да искаш ти да станеш съдия на конкурса?

— Ами борбата? Той няма да пропусне зрелището.

— Ще го пропусне, ако му възложим да нарисува портрет на Сара или на едно от децата.

Роб изтича навън.

Струан погледна часовника си. Имаше на разположение един час, докато отиде до флагмана. Изпрати да извикат Гордън Чен и го помоли да наеме трийсет китайци за пазачи.

— Мисля, че ще бъде разумно, тай-пан, да наемем пазачи и за дома ви като допълнителна предпазна мярка — предложи Гордън. — Така ще бъда по-спокоен.

— Чудесна идея, Гордън. Увеличи хората на трийсет и пет.

— Най-вече се страхувам от това, че повечето китайци, които дойдоха в Тай Пинг Шан, са лоши хора. Много от тях са преследвани за престъпления в Квантунг, а и тук, в Хонконг. Мандарините не могат да ги заловят. Между другото, споразумях се с Краля на просяците по въпроса за вашия бал довечера. — Той извади свитък пергамент от дълбокия ръкав на робата си и го постави на бюрото. — Ето неговата разписка. Предполагам, че сумата ще ми бъде възстановена чрез компрадора.

— Разписка ли? За какво?

— Три таела. Тази скромна сума гарантира, че никой от гостите няма да бъде обезпокояван тази вечер. Аз също уредих една скромна месечна вноска от три таела на ваше име, за да не се допускат просяци до дома ви и до „Ноубъл хаус“.

— Аз няма да платя! — избухна Струан. — Не ме интересува дали в Макао има Крал на просяците, или има такъв във всеки китайски град. В Хонконг това няма да го бъде, по дяволите!

— Но той е вече тук и е създал организация — обясни Гордън Чен със спокоен глас. — Кой друг би лансирал просяците? На кого друг ще плаща богатият и влиятелният човек, за да осигури спокойствието си? Моля ви да премислите, тай-пан, най-настойчиво ви моля! Уверявам ви, че си заслужава да платите тези пари. Опийте поне един месец. Това не е голяма сума. Освен това опитайте се да вникнете в същността на този обичай. Гарантирам ви, че по този начин ще опазите собствеността си, тъй като просяците са във връзка с крадците. Много е необходимо да го направите, повярвайте ми.