Нели се обърна към Струан.

— Дали съм била с него, тай-пан? Нашият скъп мистър Куанс има такива силни желания, каквито и в библията не са описани.

— О, да, тай-пан! — обади се друго момиче. — Понякога обича да бъдем две заедно с него. О, той е много специален!

— За да ги рисувам, за бога! — извика Куанс.

— О, не си криви душата, мистър Куанс! — каза Нели. — Не бяхме само за рисуване!

— Той ни рисува само част от времето, което прекарваме с него — обади се трето момиче.

— Кога? — попита друго момиче. — Никога не ме е рисувал!

— За бога, това са лъжи! — запротестира Куанс и се обърна към Струан, но като видя изражението на лицето му, трепна и се сви в леглото. — Виж сега, тай-пан — умолително каза той. — Да не избързваме! Човек не може да се въздържи, ако е… популярен.

— Ако мислиш, че ще плащам за оргиите ти, не си с всичкия си!

— Какво е това „оргии“? — попита Нели с възмущение. — Ние сме уважавани момичета. Не обичам мръсни думи!

— Това не е мръсна дума. Означава „забавление“ — каза Куанс с пресипнал глас.

— О! — каза тя и се поклони. — Извини ме, тай-пан!

Куанс отново сложи ръка на сърцето си и завъртя очи.

— Тай-пан, ако ме изоставиш, с мене е свършено. Ще отида в затвора за дългове! Моля те… — Той слезе от леглото и падна умолително на колене. — Не обръщай гръб на стария си приятел!

— Ще уредя тази сметка и ще взема всичките ти картини като залог за този заем. Но е за последен път. Разбра ли, Аристотел? По вече няма да плащам!

— Бог да те благослови, тай-пан! Ти си истински принц!

— О, да! — каза Нели и боязливо се приближи до Струан. — Хайде, любов моя! Ще платиш на мадам, а това ще бъде за сметка на заведението.

— Не искаш ли да дойдеш с мене? — попита едно от момичетата. — Разбира се, Нели е по-опитна.

Всички погледнаха с очакване и надежда към Струан.

— Аз бих препоръчал… — започна Куанс, но строгият поглед на Струан го прекъсна. — Винаги, когато ме погледнеш така, тай-пан, имам чувството, че умирам. Отчаян. Загубен. Изоставен.

Въпреки раздразнението си, Струан се засмя.

— Дявол да те вземе!

И той се отправи към вратата. Но една внезапна мисъл го накара да се спре.

— Защо тази стая е наречена синя?

Нели се наведе и взе нощното гърне под леглото. То бе синьо.

— Мадам въведе тази мода, тай-пан. Всяка стая има различен цвят. Моята е зелена.

— Аз получих старата златиста стая — каза друго момиче. — Съвсем не подхожда на една лейди!

Струан поклати глава в недоумение и излезе.

— Внимание, госпожици! — прошепна Куанс развълнувано и всички го погледнаха с нетърпеливо очакване. — Понеже всички задължения са изчистени, предлагам ви скромно тържество след закуска.

— О, добре! — казаха момичетата и се скупчиха около леглото.

В полунощ лорчата се приближи до плажа на Абърдийн. Струан скочи в плитчината, последван от Фонг. По-рано той тайно бе разположил хората си около кладенеца в западния край на плажа. Тръгна към него и разклонението на пътеката. Фонг носеше фенер и много се безпокоеше.

Луната бе скрита зад нисък облак, но все пак слаба светлина проникваше през него. Въздухът бе влажен и тежък. Стотици сампани се промъкваха през тесния провлак като дървояди. Само фенерът на Фонг едва разкъсваше тъмнината. Тишината се нарушаваше от лай на кучета.

Селото също се спотайваше тревожно. Като стигна до кръстовището, Струан внимателно огледа околността и се ослуша. Имаше усещането, че от сампаните много очи го наблюдават. Той намести пистолетите в колана си, за да избегне светлините на фенера, който Фонг бе поставил на капака на кладенеца.

Тишината бе тягостна. Изведнъж Фонг се вцепени и посочи с трепереща ръка. Отвъд кръстовището, на пътеката, лежеше някакъв чувал. Изглеждаше като чувалите за ориз. Струан, с готови за стрелба пистолети, даде знак на Фонг да върви напред. Той не му се доверяваше напълно. Фонг тръгна ужасен. Когато стигнаха до чувала Струан подаде камата си на Фонг.

— Отвори чувала!

Фонг коленичи и го разряза. Отдръпна се ужасен. В чувала бе Скрагър. Краката, ръцете и езикът му бяха отрязани, очите — извадени. Отрязаните крайници бяха обгорени.

— Чудесна нощ, приятелю!

В зловещата тъмнина се разнесе жлъчният смях на У Куок. Струан скочи на крака.

Струваше му се, че смехът идва от сампаните.

— Какво искаш, проклет дявол! — извика Струан.

Последва поток от крясъци на китайски. Фонг пребледня. Той изкрещя нещо, също на китайски, със сподавен глас.

— Какво каза той?

— Той… У Куок казва да отида… там.

— Ще стоиш, където си! — каза Струан. — Какво искаш, У Куок? — извика той към сампаните.

— Тебе жив! За Кемой, бога ми! Тебе и твоите мръсни фрегати!

Човешки силуети прииждаха по хълма от сампаните с копия и кинжали. Струан изчака, докато можа да различи първия от пиратите и го повали с един изстрел. Незабавно засвистяха куршуми от пушките на хората на Струан. Страшни писъци отекваха в нощта. Първата вълна от двадесет-тридесет пирати бе покосена.

Втора вълна от крещящи убийци се втурна към пътеката. Отново бяха посрещнати с ожесточена стрелба. Само четирима от тях успяха да стигнат до кладенеца. Струан съсече един, Фонг — втори, а изстрели от пушките улучиха другите двама. Отново настъпи тишина.

— Чума да те порази, приятелю!

— И тебе, У Куок! — изрева Струан.

— Моята флота пак ще дойде, ще убия Лъва и Дракона!

— Излез от мишата си дупка и застани срещу мене! Ще те убия! Отрепка!

— Когато те хвана, ще умреш, приятелю. Един крайник на седмица. Този негодник живя пет-шест седмици, но ти ще имаш цяла година, за да умреш. Ще се срещнем лице в лице след една година, ала не и по-рано!

Разнесе се зловещ смях, после настана тишина. На Струан много му се искаше да стрелят по сампаните, но знаеше, че на борда им има стотици мъже, жени и деца.

Той погледна към полуотворения чувал.

— Вдигни го, Фонг!

После извика към хората си наоколо:

— Обратно на лорчата, момчета!

Струан охраняваше Фонг по пътя към лорчата. Когато стигнаха в открито море, той завърза чувала с верига, прочете молитва над него и след това го хвърли в дълбоките води. Мълчаливо го наблюдаваше, докато изчезваше сред кръгове морска пяна…

На Струан му се искаше да може да каже на Скрагър за сбогуването си със синовете му.

Той ги бе оставил на грижите на капитана на Уампоа с писма до агентите на „Ноубъл хаус“ в Лондон. На тях той възлагаше отговорността за момчетата и образованието им.

— Добре, всичко хубаво, момчета. Когато се завърна у дома, ще дойда да ви видя.

— Мога види вас, капитан, сам? — попита малкият Фред, като едва сдържаше сълзите си.

— Да, моето момче. Ела!

Струан го заведе в една от каютите. Евроазиатецът Бърт се почувства притеснен, оставен сам. У Пак не изпускаше ръката на Бърт.

— Да, Фред? — каза Струан, след като вече бяха сами в каютата.

— Мой баща казал, ние има ново име, преди напуснем домашни води, капитан.

— Да. То е написано на документите ви. Казах ти миналата нощ. Не си ли спомняш?

— Извинете, не, капитан. Аз забравя. Моля, мога науча име отново?

— Ти си Фредерик Макструан — каза той.

Струан харесваше това момче. Досегашното му име също му харесваше.

— Бърт ще се казва Бърт Чен.

— О! — каза момчето. — Сега аз запомни. Но различни защо? Аз и мой брат?

— Добре, вие имате различни майки, нали? Това е причината — обясни Струан, като галеше момчето по главата и с остра болка с спомняше за загубата на собствените си синове.

— Да, но ние останем братя, ваша милост! — каза Фред и този път не можа да сдържи сълзите си. — Извинете, не можем има също име? Чен хубаво име. Фредерик Чен хубаво име, тай-пан.

И така, Струан трябваше да смени документите му с нови. Капитанът на кораба завери подписа му.