— Кълъм идвал ли е днес? — запита Струан Мери.

Тя поклати глава и заговори на монаха. Лицето й имаше трагичен израз.

— Моля, кажете на тай-пана. За… за мен.

Отец Себастиан каза сериозно:

— Мисля, че сте права. Някой трябва да знае. Мис Синклер е много болна, мистър Струан. Изпила е настойка от китайски билки — може би отрова е по-подходящата дума, — за да предизвика аборт. Отровата е изхвърлила зародиша, но е причинила кръвоизлив, който сега, по милостта Божия, е почти овладян.

Струан внезапно се изпоти.

— Кой още знае, Мери? Хорацио? Кълъм?

Тя поклати глава.

Струан отново се обърна към монаха.

— Почти овладян? Означава ли това, че момичето е добре? Че след месец или малко повече ще бъде добре?

— Физически — да. Ако няма гангрена. И ако такава е волята Божия.

— Какво искате да кажете с „физически“?

— Искам да кажа, мистър Струан, че е невъзможно да разглеждаме физическото без духовното. Дамата е много прегрешила спрямо Божиите закони, спрямо законите на католическата църква, а също й на вашата църква, така че трябва да постигне помирение и разкаяние пред Бога, за да има изцеление. Това е всичко, което се опитвам да кажа.

— Как… как попадна тя тук?

— Доведе я нейната прислужница, която е католичка. Получих специално разрешение да я лекувам, поставихме я тук и я лекувахме толкова добре, колкото можахме. Майката игуменка настояваше да съобщя на някого, защото чувствахме, че се влошава. Изпратихме вест на някой си капитан Глесинг. Предположихме, че той е… бащата, но мис Синклер се кълне, че не е… че не беше. И ни помоли да не разкриваме причината за нейното заболяване. — Отец Себастиан замълча. — Тази криза, слава на Бога, премина.

— И вие ще запазите тайната? Какво… какво й се е случило?

— Само вие, аз и сестрите знаем. Положили сме клетви пред Бога, които не можем да нарушим. Няма защо да се страхувате от нас. Но знам, че няма да има изцеление за клетата грешница без смирение и покаяние. Защото Той знае.

Отец Себастиан ги остави.

— Бащата… един от твоите „приятели“ ли е, Мери?

— Да. Аз не… не съжалявам за живота, който водех, тай-пан. Не мога. Или за това, което направих. Това е джос. — Мери гледаше през прозореца. — Джос — повтори тя. — Бях изнасилена, когато бях много малка… поне… това не е вярно. Не знаех какво… не разбирах, но първия път стана малко насила. После… после не трябваше да ме насилват — аз исках.

— Кой беше той?

— Едно от момчетата в училище. Той умря. Беше толкова отдавна.

Струан прерови паметта си, но не можа да си спомни момче, което да е умряло. Никое момче, което да е имало достъп до дома на Синклер.

— След това — продължи Мери на пресекулки — имах нужда от т’ва… Хорацио… Хорацио беше в Англия, така че помолих… помолих една от прислужничките да ми намери любовник. Тя ми обясни, че мога… че мога да имам любовник, много любовници, че ако съм умна и тя е умна, мога да водя таен живот и да имам хубави неща. Истинският ми живот никога не е бил приятен. Знаеш какъв беше баща ми. Прислужницата ми показа как. Тя… тя ми беше сводница. Ние… ние забогатяхме заедно и това ми харесва. Купих двете къщи. Винаги ми водеше богати мъже. — Тя спря и след малко простена: — О, тай-пан, толкова ме е страх.

Струан седна до нея. Спомни си какво й беше казал само преди няколко месеца. И искрения й отговор.

Струан седеше до отворения прозорец и унило гледаше долу към многолюдния площад. Беше по залез. Всичките португалци бяха във вечерни облекла, разхождаха се напред-назад, кланяха се, задушевно си говореха, младите идалго и девойките флиртуваха под наблюдателните погледи на родители и дуени. Няколко носилки и техните кулита бродеха в търсене на клиенти или закъснели за разходката. Довечера в губернаторския дворец имаше бал и той беше поканен, но не знаеше дали ще отиде. Кълъм още не беше се върнал. Не бе получил известие от епископа.

Беше се срещнал с Хорацио този следобед. Хорацио бе побеснял, защото А Тат, прислужницата на Мери, бе изчезнала.

— Сигурен съм, че тя е тази, която е дала отровата на Мери, тай-пан — каза той. Мери му бе казала, че по погрешка е изпила някакъв билков чай, който е намерила в кухнята — нищо повече.

— Това са глупости, Хорацио. А Тат ви е служила толкова години. Защо й е да прави такива неща? Било е случайно.

След като Хорацио си беше отишъл, Струан бе потърсил хората, с които Кълъм и Горт са били предната вечер. Повечето бяха приятели на Горт и всичките казаха, че Кълъм е тръгнал няколко часа след Горт, че е пил, но не е бил по-пиян от останалите или от обикновено.

Какъв глупак си, Кълъм, помисли Струан. Трябва да разбираш повече.

Внезапно забеляза да се приближава слуга в безупречно чиста ливрея, с перука и незабавно разпозна отличителните знаци на епископа. Човекът не бързаше, премина резиденцията, без да спре, и отмина надолу.

Бързо се стъмваше, светлините на осветения с фенери булевард започнаха да надвиват сумрака. Струан видя една носилка да спира пред къщата. Две почти невидими кулита я оставиха и се изгубиха в алеята. Струан се втурна вън от стаята и надолу по стълбите. Кълъм се бе проснал в безсъзнание назад, дрехите му бяха разкъсани и изцапани с повърнато. Вонеше на алкохол.

На Струан му беше по-скоро забавно. Той издърпа Кълъм на крака, метна го през рамо и без да се интересува от погледите на минувачите, го внесе в къщата.

— Ло Чъм! Баня, бързо-бързо!

Струан положи Кълъм на леглото, съблече го, разгледа го. На гърба и гръдния кош нямаше белези. Обърна го. Одрасквания от нокти по стомаха. Любовни ухапвания.

— Идиот — каза той, като го прегледа бързо, но внимателно. Нямаше счупени кости. Не липсваха зъби. Пръстенът-печат и часовникът липсваха. Джобовете бяха опразнени.

— Обрали са те, сине. Може би за първи път, но едва ли за последен. — Струан знаеше, че слагането на опиат в питието е стар номер в бардаците.

Слугите донесоха ведра с топла вода и напълниха чугунената вана. Струан вдигна Кълъм, постави го във ваната, насапуниса го и го изтри с гъба. Ло Чъм крепеше клатушкащата се глава.

— Господар, много силно лошо пил, много лош муш-муш, айейа?

— Айейа! — каза Струан. Като вдигна Кълъм, остра болка прониза левия му глезен и той разбра, че днешното ходене е преуморило глезена му повече, отколкото е предполагал. По-добре да го стегна здраво за няколко дни, помисли си той.

Подсуши Кълъм и го сложи в леглото. Леко го потупа по лицето, но това не го свести, така че той вечеря и зачака. Загрижеността му нарастваше с отминаването на часовете, защото знаеше, че колкото и да е пиян, Кълъм трябваше да започне да изтрезнява.

Дишането на Кълъм бе дълбоко и равномерно. Сърцето биеше правилно.

Струан се изправи и се протегна. Нямаше какво да се прави, трябваше да чака.

— Аз отиде при първа миси. Ти стой наблюдава внимателно, айейа? — каза той.

— Ло Чъм грижи се като мама!

— Прати вест, сави? Кое време господар се събуди, няма значение, прати вест. Сави?

— Що тай-пан вика „сави“? Винаги сави много добре. Айейа?

Но Ло Чъм не се обади тази нощ.

Призори Струан напусна къщата на Мей-мей и се върна в резиденцията. Мей-мей спокойно спеше, но Струан се вслушваше във всеки минувач, във всяка носилка — а много от тях бяха плод на въображението му.

Ло Чъм отвори предната врата.

— Що тай-пан тъй рано, айейа? Закуска готов, баня готов, какво още тай-пан иска, може?

— Господар буден, айейа?

— Защо пита? Ако буден, прати кажат. Аз сави много добре, тай-пан — отвърна Ло Чъм, засегнат.

Струан се качи горе. Кълъм още спеше дълбоко.

— Един, два пъти господар правил така… — Ло Чъм изстена, примляска, размърда челюсти, прозя се и силно изпъшка.

След закуска Струан прати да съобщят на Тес и Лайза, че Кълъм се е върнал, но не им каза как. После се опита да мисли за работа.