Чудеше се какво да прави, ако любовта им се задълбочи, какво би направил Струан. „Това ще разреши спора между нас. А то не е лошо, нали? Да! Но ти знаеш, че Дърк никога няма да напусне Китай, нито пък ти, и отношенията между вас двамата ще се изострят.“

Взе твърдо решение, но в същото време почувства и ненавист към Горт, че го бе накарал да се почувства стар. Знаеше, че така или иначе ще трябва да се справи с тай-пана. Защото докато Струан бе жив, Горт нямаше да може да се пребори с Кълъм.

Когато дамите се върнаха, последваха още танци, но не повториха канкана. Струан танцува първо с Мери и тя остана много доволна. Силата му я успокои, пречисти, вдъхна й нова смелост.

После той избра Шиваун. Тя се притисна достатъчно близо до него, за да го развълнува, но не толкова, че да е неприлично. Топлината и парфюмът й го омайваха. Забеляза бегло, че Хорацио отвежда Мери и когато погледна отново, видя ги да се разхождат по брега. После чу корабните камбани. Единайсет и половина. Време е да отива при Мей-мей.

Когато танцът свърши, той отведе Шиваун обратно до масата.

— Ще ме извините ли за малко, Шиваун?

— Разбира се, Дърк. Връщайте се бързо!

— Добре — обеща й той.

— Красива нощ — каза сковано Мери.

— Да. — Хорацио държеше леко ръката й. — Исках да ти кажа нещо забавно. Джордж ме викна настрани и официално ми поиска ръката ти.

— Чудно ти е, че някой иска да се омъжи за мен ли? — попита тя студено.

— Разбира се, че не, Мери. Исках да ти кажа, че е абсурдно от негова страна да смята, че ти би харесала такова надуто магаре, това е всичко.

Тя разгледа ветрилото си, а после се взря тревожно в нощта.

— Казах, че считам…

— Знам какво си казал, Хорацио — прекъсна го тя остро. — Бил си внимателен и си го отпратил, като си му говорил за „време“ и за „милата ми сестричка“. Смятам да се омъжа за Джордж.

— Не можеш! Не е възможно да харесваш този досадник и за миг дори да си помислиш…

— Ще се омъжа за него! На Коледа! Ако има Коледа.

— Какво значи „Ако има Коледа“?

— Нищо, Хорацио. Достатъчно ми харесва, за да се омъжа за него и…

— Не вярвам.

— Аз също не го вярвам. — Гласът й потрепера. — Но ако Джордж иска да се омъжи за мен… смятам, че той е подходящ.

— Но, Мери. Аз имам нужда да си с мен. Обичам те и знаеш…

Внезапно очите й светнаха и я задави цялата сдържана горчивина и болка.

— Не ми говори за любов!

Лицето му пребледня и устните му затрепериха.

— Милион пъти съм се молил на Бог да ни прости.

— Малко късничко е да молиш „Бог да ни прости“, какво ще кажеш?

Беше започнало, когато бяха съвсем малки, след като ги бяха наложили жестоко с пръчка. Пропълзяха заедно в леглото, вкопчени един в друг, за да прогонят ужаса и болката. Стоплена от горещината на телата, тя почувства нова болка, която я накара да забрави боя. Имаше и други, щастливи мигове. Тя бе твърде малка да го разбере, но не и Хорацио. После той замина да учи в Англия. Когато се върна, никога повече не спомена какво се бе случило, защото вече и двамата знаеха какво означава това.

— Кълна се в Бога, че молих за прошка.

— Много се радвам, скъпи братко, но няма Бог. — Гласът й бе сух и жесток. — Аз ти прощавам, но това няма да ми върне девствеността, нали?

— Мери, моля те, за бога, моля те…

— Всичко ти прощавам, скъпи братко. Освен гнусното ти лицемерие. Не „ние“ извършихме греха — ти го извърши. Моли се за своята душа, не за моята.

— Аз се моля за твоята повече, отколкото за моята. Ние сгрешихме и Бог да ни е на помощ! Но Господ ще ни прости, ще видиш, Мери.

— Тази година, ако имам късмет, ще се омъжа за Джордж, ще те забравя и ще забравя Азия.

— Ти още не си на възраст, когато можеш да вземаш решения. Не можеш да заминеш! Аз съм законният ти настойник! Не мога да те пусна! След време ще видиш колко е разумно това. За теб е най-добре. Забранявам ти да заминеш! Тази отрепка не ти подхожда, чуваш ли? Няма да заминеш!

— Когато реша да се омъжа за Глесинг — изсъска тя и гласът й се впи в мозъка му, — ще направиш добре да дадеш незабавно проклетото си „съгласие“, защото ако не го сториш, ще разкажа на всички… не, ще разкажа най-напред на тай-пана и той ще се разправя с теб. Аз нищо няма да загубя, нищо. И всичките ти скапани молитви към твоя несъществуващ Бог и към милия Христос на баща ми няма ни най-малко да ти помогнат. Защото няма Бог и никога не го е имало, а Христос е бил само обикновен човек — светец, но все пак човек!

— Ти не си Мери, ти си… — Гласът му секна. — … ти си дявол! Разбира се, че има Бог! Разбира се, че имаме души. Ти си еретичка! Ти си демон! Ти беше виновна, не аз. О, господи, прости ни! Твоята милост…

Мери го удари с все сила по лицето.

— Спри! Твоите безполезни молитви само ме отвращават. Чуваш ли? От години ме караш да настръхвам. Защото виждам похотта в очите ти и знам, че все още искаш да легнеш с мен. Независимо от това, че разбираш какво значи кръвосмешение и си го разбирал и преди. — Тя се засмя и смехът й бе ужасен. — Ти си по-лош от баща ни. Той беше фанатик, а ти… ти само се преструваш, че вярваш. Дано твоят Бог съществува, защото иначе ще гориш във вечен огън. Прав ти път!

Тя си тръгна. Брат й остана да гледа след нея, после се втурна слепешком в нощта.

— Айейа, маса! — поздрави Лим Дин, като отвори със замах вратата.

— Айейа, Лим Дин — каза Струан и погледна барометъра. Хубаво време — 29,8 инча. Отлично!

Той тръгна по коридора, но Лим Дин му препречи пътя и му посочи важно към гостната.

— Миси казва тука. Може?

— Може — изръмжа Струан.

Китаецът му подаде бренди, което бе налял, заведе го с поклон до кожения стол с висока облегалка и бързо излезе от стаята. Струан вирна крака на дивана. Столът миришеше остро на старина и уют и този мирис се смесваше приятно с парфюма на Шиваун, който сякаш се носеше около него.

Часовникът върху камината показваше дванайсет часа без двайсет минути.

Струан започна да си тананика моряшка песничка. Чу вратата да се отваря и шума на приближаваща коприна. Докато чакаше Мей-мей да се появи на вратата, отново я сравни с Шиваун. Цяла вечер ги сравняваше, като се опитваше да бъде безпристрастен. Шиваун бе красива играчка наистина, енергична и жизнена. Жена, която с удоволствие би укротил. И като съпруга тя би била великолепна домакиня — уверена, умна, способна да отвори много врати. С Мей-мей би имал много неприятности в Англия. Не като любовница, а ако се ожени за нея. „Може — каза си той, — но и така да е, ще се оженя за нея. С «Ноубъл хаус» зад гърба и с благоволението на Русия в джоба мога да рискувам да плюя на конвенциите, да счупя почти непреодолимата преграда между Запада и Ориента. Мей-мей ще докаже без съмнение пред хората, които наистина заслужават, че е достойна за уважение. Самата тя ще ускори деня на равенството. И това ще стане още докато съм жив. Да — въодушеви се той, — Мей-мей е чудесен риск. Заедно ще можем да осъществим замисъла. Завинаги. С малко повече късмет цял Лондон ще е в краката й.“

В миг радостта му се стопи.

На вратата застана Мей-мей и се завъртя със сияйна усмивка на уста. Европейската й рокля бе ярка и многоцветна, украсена с бисери, полата — огромна и бухнала.

Косата й висеше навита на къдрици върху голите рамена и на главата й имаше шапка с пера. Изглеждаше ужасно. Кошмар!

— По дяволите!

Настана ужасна тишина, докато се гледаха в очите.

— Много… много е… хубава — каза той неубедително, смазан от болката в очите на Мей-мей.

Цялото й лице бе смъртнобледо — освен двете яркочервени петна на скулите. Знаеше, че е загубила много в очите на Струан. Залитна и за малко не загуби съзнание. После заскимтя и побягна.

Струан се затича след нея. Втурна се по коридора към стаите й, но вратата на спалнята бе залостена.