— Но що се отнася до Азия, мнението ви се зачита. А аз имам голямо влияние в Санкт Петербург.

Струан дръпна дълбоко от цигарата.

— Какво търсите в Азия?

— Какво търсите в Китай?

— Търговия — отвърна веднага Струан, но много предпазливо, за да не разкрие истинската цел. „Има огромна разлика между Азия и Китай“ — помисли си той.

— Мога например да се погрижа „Ноубъл хаус“ да получи изключително право да стане вносител на чай за цяла Русия. А обратно да изнася всичките кожени и зърнени произведения на Русия.

— В замяна на какво? — попита Струан, зашеметен от щедростта на предложението. Такъв монопол би означавал милиони. А такава власт би му осигурила важна позиция в английските политически кръгове и огромен авторитет.

— Приятелство — каза Сергеев.

— Тази дума е многозначна, Ваше височество.

— Тази дума има само едно значение, мистър Струан. Разбира се, един приятел може да помогне по много начини.

— Каква специална помощ бихте очаквали специално в замяна на едно специално търговско споразумение с нашата страна?

Сергеев се разсмя.

— В една вечер обсъдихме доста специални въпроси, мистър Струан. Но въпросът заслужава да се обмисли и вземе под внимание. Също така да се обсъди във време, специално определено за целта, какво ще кажете? — Погледът му се зарея над пристанището, покрай корабите и се спря на континента. — Трябва да дойдете в Русия.

— Кога искате преводът да е готов, Ваше превъзходителство? — Хорацио вдигна глава от документа, който Лонгстаф му бе подал.

— Когато кажете, приятелю. След няколко дни например. Но над английските думи сложете китайски йероглифи, а?

— Ще го адресираме ли до някого?

— Не. Просто ми го върнете. Това, разбира се, е тайна.

Лонгстаф излезе, доволен от начина, по който се развиваше планът му. В писмото се казваше: „Негово превъзходителство, английски капитан и търговски надзирател, желае да закупи петдесет фунта черничеви семена или хиляда фиданки, които да бъдат доставени при първа възможност.“ Когато Хорацио се върнеше обратно с превода, той само щеше да замени думата „черничеви“ с „чаени“. Щеше да го направи сам — китайският йероглиф на чая се изписваше на всяка кутия за износ. После щеше да почака и да го предаде на доверен човек.

Застанал сам, Хорацио прочете писмото. Защо ли му бяха на Лонгстаф черници? В Южна Франция имаше десетки хиляди дървета и копринени буби, така че щеше да бъде много по-лесно да си достави семена оттам. Но не и от Китай. Нима Лонгстаф планира да посади плантации от тези дървета тук? Но защо са му петдесет фунта? Това е фантастично количество, а и той не е градинар. И защо наблегна на думите „Разбира се, това е тайна“?

— Хорацио?

— О, здравейте, Джордж. Как сте?

— Благодаря, добре.

Хорацио забеляза че Глесинг се поти и се чувства неловко.

— Какво има?

— Нищо. Просто това, че, хм, идва момент в живота на всеки човек, когато той трябва да… хм… среща някого, който… не се изразявам както трябва. Става дума за Мери. Искам да се оженя за нея и съм дошъл да искам съгласието ви.

Хорацио се овладя с мъка и каза това, което бе решил предварително да каже. Много ясно забеляза отношението на Глесинг към Мери тази вечер и си спомни израза на лицето му. Мразеше Глесинг, че се бе осмелил да усложни живота му и този на Мери и че има нахалството да помисли и за миг, че тя ще го хареса.

— Много съм поласкан, Джордж. Мери също ще бъде поласкана, но не смятам, че тя, ъ-ъ, е готова за женитба.

— Разбира се, че е. Освен това мога да й предложа добри перспективи. Дядо ми ще ми остави имението. Ще бъда богат, освен това има много добри изгледи за служебното ми положение. Аз…

— Почакайте, Джордж. Трябва да обмислим внимателно нещата. Говорихте ли с Мери?

— Господи, не! Първо исках да разбера какво мислите вие.

— Тогава защо не оставите този въпрос изцяло на мен? Нямах представа, че намеренията ви са сериозни. Боя се, че трябва да проявите търпение. Винаги съм си представял, че Мери е много по-млада, отколкото е в действителност. Тя, разбира се, още не е навършила нужната възраст — добави той нехайно.

— Значи вие не възразявате по принцип.

— Разбира се, но никога не съм мислил, че… Слушайте, след време, когато стане пълнолетна, сигурен съм, че ще приеме вашето предложение с радост.

— Смятате, че ще трябва да чакам, докато тя стане на двайсет и една години?

— Вижте какво, аз се грижа единствено за нейните интереси. Тя е едничката ми сестра и… ние сме много близки. Откакто баща ни умря, аз съм се грижил за нея.

— Да — промълви Глесинг с чувството, че е смазан. — Много почтено от ваша страна, че изобщо се съобразявате с мен. Тя е… мисля, че е чудесна!

— Все пак най-добре ще е да проявим търпение. Бракът е такава важна стъпка. Особено за човек като Мери.

— Да. Точно така. Аз не бързам, да, хм, но бих желал да получа официален отговор. Не може без планове, нали?

— Разбира се, да пием за бъдещето.

— Дявол го взел! — извика Брок, когато Горт се приближи до него.

— Струан е заел всеки скапан фут товарно пространство извън нашите кораби! Кога са успели да го сторят? Тази сутрин? Не е възможно!

— Изглежда, научил е предварително. Но и това е невъзможно!

— Е, няма значение, дявол го взел! — Беше доволен, че вече негов кораб препуска към Манила. Не знаеше обаче, че корабът на Струан го е изпреварил с много часове. — Танцът беше чудесен, нали?

— Кълъм хареса много нашата Тес, татко.

— Да. И аз го забелязах също. Време й е да се прибира.

— Но не преди да се проведе конкурсът. — Очите на Горт се впиха в баща му. — Един брак между тях двамата ще ни бъде много изгоден.

— Никога, по дяволите! — Брок сви устни и лицето му почервеня.

— А аз казвам „да“, по дяволите! Чух един слух от наш португалски чиновник, който го чул от Струанови, че тай-панът се връща в Англия след половин година.

— Какво?

— Заминава завинаги.

— Не вярвам.

— Когато дявола го няма, кой ще бъде тай-пан? Роб ли? — Горт плю. — Ние ще смелим Роб. Преди търга бях готов да се обзаложа, че ще стрием Кълъм на прах. Сега не съм сигурен. Но ако Тес стане негова жена, тогава ще създадем Брок — Струан и компания. След Роб Кълъм ще стане тай-пан.

— Дърк никога няма да замине! Никога! Ти си полудял! Само защото Кълъм е танцувал с нея, не означава…

— Добре запомни, татко — прекъсна го Горт. — Един ден Струан ще напусне Азия. Всички знаят, че иска да влезе в Парламента. А и ти искаш да се оттеглиш. Някой ден.

— Имам много време дотогава, дявол го взел!

— Да, но все пак някой ден ще се оттеглиш. Тогава аз ще стана тай-пан. — Гласът на Горт вече не беше груб, а спокоен и решителен. — Аз ще стана тай-пан на „Ноубъл хаус“, а не на някоя второстепенна къща. Кълъм и Тес ще ми го извоюват.

— Дърк никога няма да замине — каза Брок и почувства омраза към сина си, защото му намекна, че ще успее там, където той се бе провалил. Знаеше, че ще трябва да предаде юздите след време. Но не скоро, по дяволите, тъй като без къщата и без да е тай-пан на Брокови, той щеше да увехне и да умре. — Какво те кара да мислиш, че компанията ще се казва Брок — Струан? Защо не Струан — Брок, а теб да изхвърли?

— Не се безпокой, татко. Докато сте ти и Струан, битката ще бъде подобна на днешната. Вие сте еднакво силни, еднакво хитри. Но аз и Кълъм ще бъдем различни.

— Ще си помисля върху твоите думи. После ще реша.

— Разбира се, татко. Ти си тай-пан. С малко късмет ще станеш тай-пан и на „Ноубъл хаус“ преди мен — усмихна се Горт и се запъти към Кълъм и Хорацио.

Брок разхлаби превръзката на окото си и изгледа сина си — беше висок, енергичен, силен и млад. Погледна Кълъм, после се огледа да потърси тай-пана. Той стоеше сам на брега и гледаше към пристанището. Брок претегли любовта към дъщеря си и желанието да осигури щастието й срещу истината, съдържаща се в думите на Горт. Разбра, че синът му би изял Кълъм, ако между тях възникне конфликт, а също, че ще настоява за отговор. Правилно ли ще е това? Горт да изяде съпруга, когото може би Тес обича?