— Да. Можете да вземете едно копие.

Струан започна да попълва имената, но Скрагър го спря.

— Тай-пан, не записвайте момчетата с името Скрагър. Напишете друго име. Което искате. Не, не ми казвайте името. Което и да е име, само да е хубаво. — Потта бе избила на челото му. Пръстите му трепереха, когато взе молива и сложи знака си. — Фред ще забрави и мен, и майка си. Погрижете се и за Бърт, а? Все още съм женен за майка му — не е лоша китайка. Погрижете се за тях и ще бъдете приятел до гроб. Кълна се. Нека се научат да казват молитвите си както трябва. — Той издуха носа си с пръсти и ги изтри в панталоните си. — у Пак трябва да пише веднъж месечно на Джин-куа. О, да, и вие трябва да пишете веднъж в годината отчет за направените разходи по обучението и прочие. Те ще посещават едно училище и ще живеят заедно.

Той повика китайчето. У Пак се приближи неохотно. Скрагър посочи с пръст към лодките и момчето тръгна послушно. После направи знак на синовете си.

— Тръгвам, деца.

Момчетата изтичаха към него, притиснаха се и започнаха да го молят да не ги изпраща далеч. По лицата им се стичаха сълзи и в очите им се четеше ужас. Но той ги отблъсна и заговори с твърд глас:

— Тръгвайте сега. Слушайте тай-пана. Той ще ви бъде като баща.

— Не ни изпращай, татко — молеше жално Фред. — Ще бъда послушен, татко. Не ни изпращай.

Те стояха с клюмнали глави, обзети от необятна скръб.

Скрагър шумно се изкашля и плю. Поколеба се за миг, извади ножа си и сграбчи плитката на Бърт. Евроазиатчето изскимтя от ужас и се опита да се изтръгне. Но Скрагър отряза плитката и силно шляпна изпадналото в истерия момче, за да го накара да дойде на себе си.

— О, татко — каза Фред с разтреперан глас, — знаеш, че Бърт обеща на майка си, че ще поддържа косата си в приличен вид.

— По-добре аз да го сторя, Фред, преди някой друг — обясни Скрагър и гласът му потрепера. — Бърт няма повече нужда от това. Той ще стане конте и ти също.

— Не искам да стана конте, искам да си остана у дома.

Скрагър разреши косата на Бърт за последен път. И на Фред.

— Сбогом, деца — каза той. После хукна и нощта го погълна.

— Защо отиваш толкова рано? — попита Мей-мей и запуши една прозявка. — Два часа сън миналата нощ достатъчни за тебе? Ще загубиш свой енергия.

— Отивай да лягаш, момиче! Казах ти да не ме чакаш. — Струан бутна чинията настрана и Мей-мей му наля още чай. Беше чудесно утро. Слънцето грееше през решетъчните прозорци и хвърляше леки отблясъци по пода. Мей-мей се опита безуспешно да запуши ушите си за шума от чукове и триони, който долиташе от строежа в крайбрежната ивица на Хепи вели. Три дни, откакто бяха пристигнали, бученето продължаваше денонощно.

— Има много работа и искам да съм сигурен, че всичко ще бъде както трябва на бала — каза Струан. — Ще започне един час след залез.

Мей-мей потръпна от вълнение, като си помисли за скритата рокля, която беше толкова красива.

— Закуска на разсъмване е варварски обичай.

— Защо „варварски“? Освен това не е разсъмване, а е 9 часът.

— Имам чувството, че разсъмване. — Тя оправи гънките на бледожълтия си копринен халат и почувства как се втвърдяват зърната на гърдите й под нежната материя. — Колко още ще продължават най-ужасни шумове?

— Ще спрат около месец. В неделите, разбира се, не се работи — отговори той, като я слушаше с половин ухо, а мисълта му бе заета с нещата, които имаше да върши през деня.

— Много шумове. И нещо не наред в тази къща.

— Какво? — попита той разсеяно.

— Има лошо чувство, ужасно лошо. Сигурен ли, че „фенг шуй“ провален?

— Фенг какво? — попита той стреснато и я погледна внимателно.

Мей-мей се ужаси.

— Тук не идвали господа фенг шуй?

— Какво е това?

— Господи, тай-пан! — възкликна тя, отчаяна. — Ти строиш дом и не консултираш фенг шуй! Колко ужасно луд! Айейа! Аз ще уредя това днес.

— А какво, по дяволите, е това фенг шуй?

— Ако фенг шуй лош, дяволски слухове идват в къща и ти има ужасно лош джос и ужасна болест. Ако фенг шуй добър, тогава дяволски духове не влизат. Всеки знае за фенг шуй.

— Ти си добра християнка и не можеш да вярваш в зли духове и във врели-некипели.

— Аз напълно съгласна, тай-пан, но вкъщи фенг шуй е фантастически жив. Не забравяй това Китай и в Китай има…

— Добре, Мей-мей — каза той примирено. — Намери господин фенг шуй и ако трябва, нека направи магия.

Той не прави магии — каза тя важно. — Той гледа къща да бъде разположена правилно в потоци Небе-Земя-Въздух. И да не бъде построена на шия на дракон.

— Какво?

— Мили боже, както ти казваш понякога! Това ще бъде ужасно, защото тогава дракон, кой спи в земята, повече не може да спи мирно. По дяволи, надявам, че ние не сме на негов врат! Или глава! Можеш ли да спиш с къща на свой врат или глава? Разбира се, не! Ако сън на дракон разтревожен, разбира се, че ще случат фантастически най-лоши неща. Ние ще трябва да заминем веднага!

— Глупости!

— Фантастически глупости, но все пак ще заминем. Аз пазя всички нас. О, да. Много важно е жена да пази свой мъж и свое семейство. Ако построени върху дракон, заминаваме!

— Тогава кажи на господина фенг шуй по-добре да не намира никакви дракони тук, дявол да го вземе!

— Господа фенг шуй няма да учат тебе как да кара кораб, защо ти да учиш него за дракони? Много трудно човек да бъде фенг шуй.

Струан се радваше, че Мей-мей отново бе заприличала на себе си. Беше забелязал, че след завръщането си от Макао и по време на пътуването до Хонконг тя изглеждаше нервна и потисната. Особено през последните няколко дни.

Имаше право, шумът беше непоносим.

— Е, хайде, ще тръгвам.

— Добре ли, ако извикам Ма-рий Син-клер днес?

— Да. Но не знам къде е и дали е пристигнала вече.

— Тя е на флагман. Пристига вчера с бавачка, А Тат и своя бална рокля. Тя черна и много красива. Ще струва на тебе двеста дола. Айейа, ако позволиш да подредя рокля, ще спестиш шейсет-седемдесет дола, няма значение. Нейна каюта до тази на брат.

— Откъде знаеш всичко това?

Нейна бавачка е четвърта дъщеря на сестра на майка на А Сам. Каква полза от петниста робиня А Сам, ако не информира майка и ако няма връзки?

— Кога си се виждала с майката на А Сам?

— О, тай-пан, ти толко смешен — извика Мей-мей, — не майка на А Сам, а аз. Всички китайски роби викат на тяхна господарка „майка“. Също като тебе наричат „баща“.

— Така ли ме наричат?

— Всички слуги наричат господар на къща „баща“. Това стар и много учтив китайски обичай. Значи А Тат, слугиня на Ма-рий казала на А Сам. А Сам, коя некадърна и капризна и заслужава камшик казала на своя майка — на мен. Наистина много просто. О, да, и да бъда абсолютно правилна, ако ти можеш да говориш китайски, ти ще наричаш А Сам дъщеря.

— Защо искаш да видиш Мери?

— Чувствам самотно, кога не говоря. Само ще говоря на кантонски, не безпокой. Тя знае, че аз съм тук.

— Откъде знае?

— А Сам казала на А Тат — каза Мей-мей, сякаш обясняваше на дете. — Естествено толко интересна новина А Тат казала на своя майка — на Ма-рий. Стара курва А Тат е скъпоценна мина на тайни.

— Курва ли е А Тат?

— Господи, тай-пан, това само фигурен език. Ти наистина трябва да лягаш. Много си прост тази сутрин.

Той свърши чая и бутна чинията настрана.

— Не е чудно, като слушаш всички тези глупости. Ще обядвам с Лонгстаф, така че ще се обадя на Мери. Никой друг не знае освен слугите, а те и без това знаят всичко.

Лим Дин отвори вратата. Беше личен слуга и готвач на Струан, дребен, набит човек на петдесет и няколко години, спретнато облечен в черни панталони и бяла туника. Имаше кръгло, засмяно лицеи живи хитри очи.

— Маса, миси и маса идва види господар. Може?

— Маса какво? — попита Струан, изненадан, че някой си позволява да дойде непоканен.