Брок потри чело с опакото на ръката си.

— Първо ще размисля, а после ще ви кажа. Идеята е много внезапна, затова е нужно време.

Кълъм се усмихна, трогнат от искреността в гласа на Брок. За пръв път го харесваше и му вярваше.

— Разбира се — каза той.

— Колко време мислиш, че ще ти трябва, Тайлър? — попита безцеремонно Струан. Той видя как синът му омеква пред фалшивата им любезност и почувства, че трябва да употреби настойчивост, за да ги накара да покажат същността си. — Не трябва да държим младите в напрежение, а и предстои да се подготвят планове. Това трябва да бъде най-великолепната сватба в Азия.

— Доколкото си спомням — отсече Брок, — бащата на булката е този, който урежда сватбата. Освен това аз зная много добре кое е правилно и кое не е. — Той усещаше, че Струан го е хванал на въдицата и си играе с него. — Така че всички планове за сватбата ще бъдат направени от наша страна.

— Разбира се — съгласи се Струан, — но кога ще съобщите на Кълъм?

— Скоро — каза Брок и стана. — Да се присъединим към дамите.

— Колко скоро, Тайлър?

— Нали чу какво каза татко? — попита ядосано Горт. — Защо го дразниш?

Но Струан не му обърна никакво внимание, а продължи да фиксира Брок с очи.

Кълъм се страхуваше да не се сбият и Брок да не промени решението си относно техния брак. Същевременно искаше му се да узнае още колко време ще има да чака и се радваше, че баща му настоява пред Брок.

— Моля ви — каза той, — сигурен съм, че мистър Брок няма… че той ще обмисли внимателно въпроса. Нека оставим всичко засега.

— Твоя работа, Кълъм! — каза Струан с престорен гняв. — Но аз искам да съм сигурен, че не те използват и не си играят с теб, по дяволите!

— Това, което казваш, е ужасно! — извика Кълъм.

— Да. Но засега съм уредил нещата си с теб, така че си дръж езика! — Струан се обърна отново към Брок, като съзнаваше, че и двамата с Горт са доволни, задето бе смъмрил Кълъм. — Кажи колко време, Тайлър?

— Една седмица. Нито повече, нито по-малко. — Брок погледна Кълъм и отново гласът му стана любезен. — Няма нищо лошо, момче, когато единият от двама мъже иска време, а другият настоява за отговор. Така трябва да бъде. Една седмица, Дърк. Това удовлетворява ли отвратителните ти обноски?

— Да. Благодаря, Тайлър. — Струан тръгна към вратата и широко я отвори.

— След теб, Дърк.

В безопасност в собствените си стаи на борда на „Рестинг клауд“ Струан разказа на Мей-мей какво се бе случило.

Тя го изслуша внимателно и остана доволна.

— О, чудесно тай-пан! Много добра работа!

Той съблече палтото си и тя го закачи в гардероба. От ръкава на туниката й падна свитък. Той го вдигна и го погледна.

На свитъка имаше нежна китайска рисунка с водни бои и много йероглифи. Представляваше красив морски пейзаж с две дребни фигурки — мъж, покланящ се на жена — в подножието на висока, забулена в мъгла планина. Близо до скалистия бряг плуваше сампан.

— От къде имаш това?

— А Сам го донесе от Тай Пинг Шан.

— Много е красиво — каза той.

— Да — отвърна спокойно Мей-мей, отново удивена на чудната изобретателност на дядо й. Беше изпратил свитъка на един от своите агенти в Тай Пинг Шан, от когото Мей-мей купуваше от време на време нефрит. А Сам го бе приела, без да подозира нищо, като случаен подарък за господарката й. И макар Мей-мей да бе сигурна, че А Сам и Лим Дин са разгледали много внимателно картината и йероглифите, тя знаеше, че те никога не биха се досетили за тайното послание, което се съдържаше там. Дори личният семеен печат на дядо й бе внимателно подменен с друг. А и стихът „Шест гнезда ще посрещнат орлите, зелен огън ще лумне внезапно. И надежда крилата ще долети със стрелата“ бе така красив и ясен. Никой друг освен нея не можеше да знае, че с това той й благодари за информацията за шестте милиона таела, че „зеленият огън“ означаваше тай-пана и че дядо й ще изпрати някого, който ще носи стрела, за да може тя да го познае, и който ще й помогне.

— Какво означават тези йероглифи? — попита Струан.

— Трудно да превеждам, тай-пан. Не зная всички думи, но казва: „Шест къщи на птици посрещат големи птици, зелен огън ще гори изведнъж и със стрела ще дойде…“ — Тук тя се намръщи, като търсеше английската дума. — „… ще дойде надежда върху крила.“

— Та това е някаква безсмислица, за бога — засмя се Струан.

Тя въздъхна щастливо.

— Обожавам тебе, тай-пан.

— Обожавам те, Мей-мей.

— Следващия път ние ще построим наш дом, като съветваме с господин фенг шуй, моля.

Призори Струан се качи на борда на „Калкута махараджа“, търговския кораб, който щеше да отведе Сара в Англия. Корабът принадлежеше на компания Ост Индия. Щеше да отпътува след три часа и моряците вършеха последните приготовления.

Струан слезе на долната палуба и почука на вратата на каютата.

— Влез — чу той гласа на Сара.

— Добро утро, Сара.

Той влезе и затвори вратата зад себе си. Каютата бе голяма и Удобна. Наоколо се търкаляха играчки, дрехи, торби и обувки. Близо до илюминатора хленчеше в малкото креватче заспиващият Локлин.

— Оправи ли всичко, Сара?

— Да.

Той извади един плик.

— Това е чек за пет хиляди гвинеи. Ще получаваш по толкова на всеки два месеца.

— Много си щедър.

— Парите са твои. Поне това са пари на Роб, не мои. — Той сложи плика върху дъбовата маса. — Аз изпълнявам завещанието му. Писал съм да уредят фонда на тръста, който той искаше, и ти ще получиш акциите. Също така помолих баща ми да посрещне кораба. Би ли желала да останеш в дома ми в Глазгоу, докато си намериш къща, която да ти харесва?

— Не искам нищо твое.

— Писах на банкерите ни да уважат подписа ти, отново по нареждане на Роб, за да получаваш допълнително по пет хиляди гвинеи всяка година. Трябва да разбереш, че си наследница и аз съм длъжен да те посъветвам да внимаваш, защото много хора ще се опитат да отнемат богатството ти. Ти си млада и имаш бъдеще.

— Не са ми нужни съветите ти, Дърк — каза Сара презрително. — Сама мога да се грижа за това, което е мое. Винаги съм го правила. А що се отнася до младостта ми, видях се как изглеждам в огледалото — стара и грозна. И аз го знам, и ти го знаеш. Аз съм изхабена! А ти си живееш живота и настройваш хората един срещу друг. Радваш се, че Роналда е мъртва — тя вече не ти трябва. Сега хубавичко си разчисти пътя за друга. Но за коя? Шиваун? Мери Синклер? Или може би за дъщерята на някой херцог? Ти винаги си летял нависоко. Но която и да е тя, ще бъде млада и богата, а ти ще изцедиш и нея като всеки друг. Ти смучеш кръвта на другите, без да им даваш нищо в замяна. Проклинам те пред Бога и се моля да съм жива, за да плюя на гроба ти!

Детето се разплака жално, но никой не го чу, докато те се гледаха в очите.

— Забрави да кажеш единствената истина, Сара. Цялото ти огорчение идва от това, че се омъжи не за този брат, когото искаше. И затова превърна живота на Роб в ад.

Струан отвори вратата и излезе.

— Мразя истината — изхълца Сара в обгърналата я пустота.

Струан се отпусна мрачно на стола в канцеларията си. От една страна, изпитваше омраза към Сара, от друга страна, я разбираше и се боеше от клетвата ай.

— Наистина ли смуча кръвта на другите — помисли гласно, без да иска. Погледна портрета на Мей-мей. — Да, предполагам, че е така. Не е ли правилно това? А те не ми ли смучат кръвта? През цялото време? Кой греши, Мей-мей? И кой е прав?

Спомни си за Аристотел Куанс.

— Варгас!

— Да, сеньор.

— Как се справя мистър Куанс?

— Много е тъжен, сеньор. Много тъжен.

— Изпратете го тука, моля.

След малко на вратата се появи Куанс.

— Влез, Аристотел. Затвори вратата.

Куанс направи както му казаха, после се приближи и застана жално пред бюрото.