— Защо говориш такива неща на майка?

Тя се притисна в обятията му.

— Аз мислех, че и ти ужасно красив!

Тогава той й поднесе двете чаши синкона и тя ги изпи, като стискаше носа си с ръка. След това взе няколко ароматни листа в устата си, за да прогони неприятния вкус. Той я зави като бебе, целуна я отново и отиде в стаята си.

Съблече се и бързо легна блажено в хладните чаршафи. И веднага заспа.

Докато той спеше, разпитът на китаеца убиец продължаваше. Той беше подложен на бавни, методични изтезания — напълно в съгласие с изкуството да се изтръгва информация.

„Чайна клауд“ се завърна в пристанището на Макао малко след разсъмване. Докато корабът се приближаваше до кея, Струан бързаше към пристана. Неговият катер го очакваше.

— Дърк!

Той се обърна изненадан.

— Добро утро, Лайза.

Лайза Брок изглеждаше бледна и сломена.

— Ще дойда с вас.

— Разбира се.

Струан й подаде ръка, за да й помогне, но тя отказа да я поеме.

— Потегляйте! — заповяда той.

Гребците дръпнаха силно. Денят бе чудесен, морето — спокойно, видя малката фигура на капитан Орлов на квартердека на кораба и разбра, че е наблюдаван. Добре, помисли той.

— Ще пренеса трупа на Горт в Хонконг утре — каза Лайза.

Струан не отговори. Той само кимна с глава и погледна към кораба си.

Когато стигнаха до мостика, той остави Лайза да се качи първа на палубата.

— Добро утро — каза капитан Орлов.

— Мис Брок на борда ли е? — попита Струан.

— Да.

— Вие… вие оженихте ли ги? Кълъм и моята Тес? — попита Лайза.

— Да. — Орлов се обърна към Струан. — Вие ме поставихте на неговите заповеди. Той ми заповяда да ги оженя. Началникът си е началник — това е законът. Аз изпълнявах заповеди.

— Така е — отвърна Струан кротко. — Вие бяхте отговорен само по въпросите на навигацията. Аз изясних това на Кълъм.

Лайза се нахвърли яростно върху Струан.

— Тогава това е било преднамерено. Вие го направихте. Вие сте знаели, че те заминават, за да се оженят!

— Не, мисис Брок — каза Кълъм, като излезе на мостика самоуверен, но напрегнат. — Това бе моя идея. Здравей, тай-пан. Аз заповядах на Орлов да ни ожени. Това е моя отговорност.

— Да, хайде да слизаме, момчето ми.

Пребледняла, Лайза сграбчи Кълъм за раменете.

— Имаш ли сифилис?

— Разбира се, че не. Откъде се взе пък това? Мислите ли, че бих се оженил за Тес, ако имах?

— Моля се на Бога, дано казваш истината! Къде е Тес?

— В каютата. Ние… сега ще слезем.

— Тя… добре ли е?

— Разбира се, мисис Брок!

— Това не е място за семейни спорове — каза Струан. Той тръгна надолу по мостика и Лайза го последва.

— Здравейте — каза Тес смутено, като излезе от главната каюта. — Здравей, мамо.

— Добре ли си, любов моя?

— О, да, да!

Майка и дъщеря се прегърнаха. Струан повика Кълъм от каютата.

— Съжалявам, тай-пан, но решихме, че така ще бъде най-добре.

— Слушай, момчето ми. Имаше тревожни събития, докато теб те нямаше. — Той разказа на Кълъм за Горт. — Няма съмнение, че той бе човекът, който те нареди така.

— Дали пък… след седем дни…

— Не. Но най-добре да отидеш при доктора на Брок. Това ще успокои Лайза.

— Ти бе съвършено прав. Ти ме предупреди. Бога ми, предупреди ме. Защо Горт направи това?

„Как може човек да направи това на друг човек“, помисли той.

— Не зная. Всичко наред ли е между тебе и Тес?

— О, да. Проклетият Горт! Той развали всичко. — Той извади две писма от джоба си. — Ето отговорите на Скинър и Гордън.

— Благодаря, момчето ми. Не се тревожи за…

— Ние отиваме на брега — каза Лайза. — Вземам Тес с мене, след това…

Кълъм я прекъсна.

— Никъде няма да вземате жена ми, мисис Брок. Що се отнася до слуховете за сифилиса, ние ще отидем веднага при вашия доктор и ще уредим този въпрос.

— Тайлър ще разтрогне тази женитба. Тя бе извършена без разрешение.

— Ние се оженихме пред Бога законно, това е всичко.

Кълъм казваше това, което той и Тес предварително бяха уточнили. Но смелостта му изглеждаше разколебана — заради Горт.

— Съжалявам, че заминахме… не, не съжалявам. Ние се оженихме и аз ще направя всичко, което зависи от мене, да бъда добър зет, но Тес ще бъде с мене и ще прави това, което аз кажа.

— Тайлър ще те пребие!

— О, не, мамо! О, не, мамо! — извика Тес и изтича при Кълъм. — Ние сме женени и това е. Кажете й, тай-пан, кажете й, че не е права.

— Сигурен съм, че баща ти ще бъде разярен, Тес. Така е. Но също съм сигурен, че ще прости и на двама ви. Лайза, не можете ли да им простите тук, веднага?

— Не аз трябва да простя, Дърк Струан.

— Хайде, мамо! — каза Тес. Нищо не може да се случи сега, помисли тя. Сега, когато сме мъж и жена и сме се любили, пак боли както преди, но по различен начин. Той е доволен, толкова внимателен, чудесен.

Тя завинаги бе отхвърлила Нагрек.

— Хайде да закусим заедно — добави Тес.

Лайза избърса изпотените си устни.

— Най-добре елате вкъщи. Аз ще съобщя на баща ти.

— Ние ще бъдем в английския хотел — каза Кълъм.

— Не е нужно това, Кълъм — каза Струан. — В нашата резиденция има апартамент за вас.

— Благодаря, но ние решихме, че така ще бъде най-добре. Смятаме да се върнем в Хонконг незабавно, за да видим мистър Брок и да му поискаме да ни прости. Моля ви, мисис Брок, нека останем приятели. Баща ми ми каза какво се е случило с Горт. Това не бе по негов избор.

— Аз мисля, че бе, момчето ми. А вие не можете да заминете веднага. Утре трябва да вземем ковчега.

— Какво? — попита Тес.

— Горт е убит, мила — каза Кълъм. — Вчера.

— Какво?

— Той бе жестоко заклан от убийци! — извика Лайза.

— О, Боже, не!

Струан й разказа всичко. Освен това, което Горт се опита да направи на Кълъм.

— Не можех да постъпя по друг начин, освен да му се противопоставя — завърши Струан. — Но ръцете ми не са изцапани с кръвта му. Мисля, че ще е най-добре всички да слезем на брега.

Тес плачеше тихо. Кълъм я прегръщаше.

— Хайде, мила, изтрий сълзите си. Това не е по наша вина, нито по вина на татко.

Той я изведе от каютата. Струан наруши тишината.

— Те са женени и щастливи, Лайза. Защо не приемеш този факт?

— Ако е до мене, бих казала да. Ако това, което казва Кълъм, е истина. Но Тайлър няма да се примири — ти го познаваш и той те познава. Аз знаех, че ти си планирал това, Дърк. И той ще го разбере. Той ще те убие… или ще се опита да те убие. Аз мисля, че ти планира това да стане по този начин. Тайлър и ти ще се самоунищожите, щом той се нахвърли върху тебе или ти върху него. Защо избърза, а не изчака три месеца? Не бе много време да се изчака. А сега — о, Боже!

Струан вдигна глава от писмата, когато Кълъм отчаяно влезе в кабинета му и седна.

— Всичко наред ли е?

— Да. Докторът каза, че съм чист.

— Обядва ли?

— Не. Никой от нас не бе гладен. О, господи, всичко вървеше толкова добре. Проклетият Горт и проклетата му лудост!

— Как е мисис Брок?

— Толкова добре, колкото може да се очаква — както биха писали вестниците. Получихте ли синкона?

— Да. Тя сега е много добре.

— О, това е чудесно!

— Да.

Ала независимо че се чувстваше добре, Струан бе смутен от смътно, но остро предчувствие. То не бе нещо, което той можеше точно да определи. Просто осъзнаваше, че го дебне някаква опасност. От писмата не можеше да разбере каква би могла да бъде тя. Гордън Чен пишеше, че той още се надява да намери синкона. А Скинър казваше, че ще му съобщи веднага и че го очаква днес.

Но това не може да стане днес. За бога, трябваше да бъда твърд и да кажа на Мей-мей, че ще остане тук.

— Утре се връщам в Хонконг. Най-добре и двамата да дойдете с мене.

— Мисля, че би било по-добре да отидем на „Уайт уич“ с мисис Брок и Лилибет — каза Кълъм. — Мисис Брок изпрати съобщение на Брок по една лорча тази сутрин. За нас и за Горт.