— Не се тревожи, момчето ми. Лайза Брок ще дойде и Тайлър също няма да ви смущава. Той се закле, не си ли спомняш?!

Кълъм погледна въпросително към баща си.

— Знаеше ли, че аз ще взема Тес на „Чайна клауд“?

— Е, добре, момчето ми, след като тя бе изчезнала, надявах се, че си я взел със себе си — каза Струан благоразумно.

Кълъм взе в ръцете си тежкия бял нефрит, който притискаше листата хартия на бюрото.

— Постъпих много глупаво.

— Не мисля така. Това бе най-доброто, което можеше да се на прави. Сега всичко е наред.

— Постъпих глупаво, защото се оказах една кукла.

— А?

— Мисля, че ти провокира у мен тази идея. Нарочно остави Орлов на мое подчинение, като си знаел, че аз ще му наредя да ни ожени. Мисля, че ти ме изпрати заедно с Тес, защото си знаел, че това ще разяри Горт, той ще те нападне публично и ще ти даде възможност открито да го убиеш. Така ли е?

Струан седеше неподвижно на стола си. Очите му не се отделяха от очите на Кълъм.

— Не зная какво да ти отговоря, Кълъм. Не съм сигурен, че искаш да ти отговоря. Истина е, че ти искаше да се ожениш за Тес колкото се може по-бързо и вие сте женени. Истина е, че Горт се опита да те убие по най-мръсния начин, който човек може да си представи. Истина е, че той е мъртъв. Наистина съжалявам, че нямах удоволствието аз да го убия, но също така факт е, че ръцете ми не са омърсени с неговата кръв. Понеже Горт е мъртъв, ти си жив — ти и Тес. Факт е, че каквото и да предприеме Брок във връзка с всичко това, той е дал свещена клетва да ти предостави безопасно място на кораба в безопасно пристанище. И последният факт е, че скоро и ти ще можеш да поемеш ръководството. Като тай-пан.

Кълъм остави нефрита на бюрото.

— Аз не съм готов да стана тай-пан.

— Зная. Но скоро ще бъдеш. Аз ще се завърна у дома след няколко месеца — каза Струан. — Ще върна обратно „Лотъс клауд“ следващата година и ще имам работа с У Куок. Но всичко друго ще бъде твой проблем.

Кълъм помисли за възможността да бъде тай-пан, да бъде независим. Но той знаеше, че в момента не е независим. Сега той имаше Тес.

— Мисля, че мога да се помиря с Брок — ако ти не се опиташ да го направиш вместо мен — каза той. — Планирал ли си всичко това? Мога ли да получа отговор „да“ или „не“?

Той очакваше отчаяно отговора, като се надяваше да бъде „не“.

— Да — каза Струан твърдо. — Аз използвах някои факти, за да достигна до добре обмислен край.

— Когато стана тай-пан, аз ще обединя „Струан и компания“ с „Брок и синове“ — каза Кълъм. — Но първо Брок ще бъде тай-пан, а аз след него.

Струан се изправи на крака.

— Този негодник няма да бъде тай-пан на „Ноубъл хаус“. Той няма да управлява моите кораби!

— Те не са твои. Те са на компанията. Не е ли Брок само пионка която може да бъде използвана или да се злоупотребява с нея по нечия прищявка?

— Кълна се в Бога, Кълъм, не те разбирам. Целият ти живот е в ръцете ти и точно сега правиш всичко, за да го опропастиш.

Кълъм изведнъж видя баща си ясно — като мъж. Той видя ръста и силата му, и решителното обрулено лице, златисто-червеникавата коса и впечатляващите зелени очи. И той разбра, че винаги ще бъде оръдие в ръцете на този мъж. Той разбра, че никога не би могъл да се бори с него или да го убеди, че единственият начин да оцелее като тай-пан е да се съюзи с Брок, като поеме риска и се надява, че Брок ще остави него и Тес на спокойствие.

— Никога не мога да бъда тай-пан на „Ноубъл хаус“. Аз не съм като тебе — каза той със спокойна увереност. — Не искам да бъда и никога няма да бъда.

На вратата се почука.

— Да? — изръмжа Струан.

Ло Чъм отвори вратата.

— Войник маса види, може?

— Само минута.

Кълъм се изправи.

— Аз трябва да тръгвам и…

— Почакай, Кълъм. — Струан се обърна към Ло Чъм. — Сега ще го видя, сави?

Ло Чъм изсумтя раздразнително и отвори широко вратата. Младият португалски офицер влезе.

— Добър ден, сеньор.

— Моля седнете, капитан Макадо. Познавате ли сина ми Кълъм?

Те се здрависаха и офицерът седна.

— Като лидер на англичаните, моите началници ми възложиха да ви запозная официално с резултатите от разследването по убийството на сеньор Брок — започна той.

— Хванахте ли другите? — прекъсна го Струан.

Офицерът се усмихна и поклати глава.

— Не, сеньор. Съмнявам се, че някога ще ги хванем. Ние предадохме убиеца на китайските власти, както бяхме задължени да постъпим. Те го разпитваха по техния неподражаем начин. Той призна, че е член на тайна организация. Организацията Хунг Мун. Мисля, че ги наричате триади. Изглежда, че е дошъл тук от Хонконг преди няколко дни. Според него съществува преуспяващо лоби в Тай Пинг Шан. — Офицерът отново се усмихна. — Изглежда също, че вие имате много неприятели, сеньор Струан. Габрао твърдеше, че вашият… вашият син Гордън Чен бил лидерът.

— Това е най-добрата шега, която някога съм чувал — каза Струан привидно развеселен. Но той имаше предвид възможността това да се окаже истина. И ако това е така? — помисли той. — Не зная. Но трябва да разбера веднага, по какъвто и да е начин.

— Китайските мандарини също се забавлявали, така казват те — продължи Макадо. — Във всеки случай, проклетият дявол умря, преди те да могат да разберат кой е бил действителният водач. Той потвърди, че е бил изпратен тук да убие сеньор Брок по заповед на лидера — прибави офицерът презрително. — Разбира се, той съобщи имената на съучастниците си, но те са без значение, както и продължението на историята. Това бе просто грабеж. Триадите са разбойници. Или може би — каза той многозначително — въпрос на отмъщение.

— Моля?

— Добре, сеньор. Младият сеньор Брок не беше, как да кажа, съвсем не му се възхищаваха в някои среди с лоша репутация. Изглежда, че е посещавал един публичен дом, близо до който бе намерен. Преди около една седмица той брутално нападнал една проститутка, която умря преди два дни. Току-що получихме оплакване срещу него от китайските мандарини. Кой знае? Може би мандарините са решили — зъб за зъб. И всичко това е отвличане на вниманието. Знаете колко неискрени са те. Може би е по-добре, че той е мъртъв, защото в противен случай ние щяхме да действаме, а това би притеснило много хора. — Той се изправи. — Моите началници, разбира се, ще изпратят официален доклад до Негово превъзходителство, тъй като един от вашите сънародници е замесен.

Струан му подаде ръка.

— Моля, благодарете им от мое име. Чудя се дали това не би могло да бъде премълчано? Става дума за проститутката. Синът ми се ожени за сестра му и аз бих желал да запазя чисто името Брок. Тайлър Брок е мой стар съдружник.

— Разбирам — каза офицерът с лека ирония и се обърна към Кълъм.

— Моите поздравления, сеньор.

— Благодаря.

— Ще предам предложението ви на моите началници, сеньор Струан. Сигурен съм, че те ще оценят деликатността на положението.

— Благодаря ви — каза Струан. — Ако заловите другите, наградата остава в сила.

Офицерът отдаде чест и излезе.

— Благодаря ти за това предложение — каза Кълъм. — Какво би станало с Горт?

— Щеше да бъде обесен. Има строги английски закони за убийство — би било голяма ирония, ако цялата тази история беше истинска.

— А?

— Гордън Чен и тайната организация. Ако ти наистина не си планирал предизвикателството на Горт, понеже предварително си уредил той да бъде убит.

— Това е ужасно обвинение. Ужасно.

— Не те обвинявам — каза Кълъм. — Аз само казах, че това би било голяма ирония. Познавам те много добре; всяко убийство трябва да бъде открито — мъж срещу мъж. Този е начинът, по който тай-пан би действал. Но не и аз. Никога. Уморих се да хващам хората натясно и да ги използвам. Аз не съм ти и никога няма да бъда. Трябва да се примириш с това. Ако твоята „Ноубъл хаус“ се провали в ръцете ми — добре, ще използвам твоите собствени думи — това ще е предопределение на съдбата. Ти си начисто. Ти ще се оттеглиш като тай-пан, след това всичко може да се случи. Никога няма да те разбера, а зная, че и ти никога няма да ме разбереш, но въпреки това, можем да останем приятели.