„Планът може да се осъществи много лесно чрез Сергеев — разсъждаваше Струан. — Не е ли той човекът, изпратен да се запознае със силата ни в Китай? Да установи «търговски отношения с подходящи компании»? Дали той не е упълномощен да докладва директно за американските намерения относно Руска Аляска? Не е ли той човекът, изпратен да подготви Руска Аляска за ордите? Не забравяй, че той ти каза: «Сушата е наша, морето е ваше!»
Коментарът по този доклад бе също смел и задълбочен:
Въз основа на този секретен документ и приложените към него карти, чиято достоверност е вън от съмнение, могат да бъдат направени някои изключително важни заключения.
Първо, относно стратегията на Северна Америка трябва да се отбележи, че макар Съединените щати да са ангажирани сериозно с настоящите спорове с Великобритания по границата с Канада, те засега не проявяват желание да придобиват нови територии от северноамериканския континент. А като се имат предвид умело поддържаните дружески отношения между Съединените щати и Русия, тази цел може да бъде постигната. Сегашното становище на Вашингтон е, че руските позиции в Аляска и на юг към западното крайбрежие не накърняват техния суверенитет. Накратко, Съединените американски щати няма да се придържат към доктрината Монро срещу Русия и за наше голямо учудване, противно на най-важните си интереси, но в разрез с интересите на Британска Канада, оставят северо-запада отворен за чужда сила. Ако действително бъдат установени петстотин хиляди евроазиатци на север, което е напълно възможно, сигурно е, че англичаните и американците биха се оказали в много по-слаби позиции.
По-нататък трябва да се отбележи, че въпреки презрителното отношение на сегашния цар към Руска Америка, тази територия представлява за Русия ключ към континента.
И ако робството в Съединените щати доведе страната до очакваната гражданска война, тези руски племена ще бъдат в състояние па влияят на този конфликт. Това сигурно би въвлякло Англия и Франция във войната. Руските номадски орди ще имат подчертано предимство благодарение на преките комуникации през Берингово море и на примитивната си способност да се препитават от земята. Понеже на запад и югозапад са рядко населени, тези заселници или «воини» — ще могат да проникнат на юг сравнително лесно.
И така — ако Великобритания иска да поддържа позицията си на световна сила и да неутрализира непрестанните опити на Русия за налагане на световно господство, тя трябва най-напред да елиминира руската заплаха, идваща от Аляска към Канада и отслабващите Съединени щати. Следователно крайно наложително ще бъде тя по всякакъв възможен начин да убеди Съединените щати да се обърнат към доктрината Монро, за да предотвратят опасността, като откупят тази територия по дипломатически път или я завладеят със сила. Тъй като, ако Русия не бъде своевременно елиминирана, до половин век цяла Северна Америка ще се окаже под нейно влияние.
Второ, Англия трябва да поддържа абсолютно господство над Китай. Необходимо е да се фиксират върху карта завладените от Русия територии на изток от Урал и да се види докъде е успяла да проникне в исторически несигурно владените от китайския император земи. Голям брой карти, дати и места, преведени копия от договори, документират цялата картина на руското придвижване на изток.
През последните триста години от 1552 година насам московските армии постоянно са действали на изток в търсене на «окончателна» граница. Към 1640 година е достигнат Охотск на Охотско море — северно от Манджурия на Тихия океан. Незабавно тези армии се отправят на юг и за първи път се сблъскват с манджуро-китайските орди.
Нерчинският договор от 1689 година, подписан между Русия и Китай, установява северната граница между двете страни по протежение на река Аргун и планините Становой. Цялата манджурска част от източен Сибир е отстъпена на Русия. До днес това е «окончателната» руска граница северно от Китай.
По това време, 1690 година, руснак на име Затерев е изпратен по суша в Пекин като посланик. При пътуването си той търси и оглежда пътища за възможно завладяване на невероятно плодородните китайски земи. Най-добрият път, който той открива, е пътят, следващ течението на река Селенга, която минава през равнините на север от Пекин. Подходите към този път са притежание на Туркестан. Външна Монголия и китайската провинция Синкианг.
Както се посочваше в доклада на принц Тергин, техните армии вече господстват в Евразия, северно от Манджурия до Тихия океан, и са на границите на Синкианг, Туркестан и Външна Монголия. Именно оттук се очаква руското нашествие към вътрешността на Китай, и то за твърде дълъг период от време.“
В доклада се добавяше:
„Ако Великобритания не се придържа твърдо към становището, че Китай и Азия са сфера на нейно влияние, руските съветници ще се установят в Пекин в границите на едно поколение. Руските армии ще контролират всички удобни пътища от Туркестан, Афганистан, Кашмир към Британска Индия и цялата британско-индийска империя може да бъде завладяна и погълната по всяко време.
Ако Великобритания желае да запази позициите си на световна сила, абсолютно необходимо е Китай да бъде превърнат в недостъпна за Русия крепост. Особено важно е руското проникване да бъде спряно в района на Синкианг. Наложително е да бъдат установени стратегически британски укрепления в самия Китай, защото Китай сам по себе си е ненадежден. Ако Китай бъде оставен да се лута както досега и не му бъде помогнато да се съвземе в новосъздалите се условия, той ще бъде лесно завладян от Русия и равновесието в Азия ще бъде нарушено.
В заключение — за съжаление Португалия не е достатъчно силна да се противопостави на завоевателните стремежи на Русия по морския бряг. Единствената ни надежда е, че старият ни съюзник Великобритания с авторитет и сила ще предотврати това, което изглежда неизбежно.
По тази причина ние подготвихме досие, без да имаме официално или неофициално разрешение за това. Докладът на принц Тергин и картите са били придобити в Санкт Петербург и после предадени на неофициален приятелски агент в Португалия. Оттам те достигнаха до нас.
Ние помолихме Негово благородие, който е в течение на нещата, да предаде тези документи на тай-пана на «Ноубъл хаус». Вярваме, че той ще осигури предаването им по предназначение, така че да могат да се предприемат необходимите действия, преди да е станало твърде късно. Гаранция за искреността ни са нашите подписи, като същевременно се надяваме, че кариерата и животът ни ще бъдат поверени в сигурни ръце.“
Докладът бе подписан от двама високопоставени португалски експерти по външна политика, които Струан познаваше бегло.
Той хвърли угарката от пурата си в градината и я наблюдаваше как догаря. „Ах — каза си той, — това е неизбежно. Но не и ако задържим Хонконг. По дяволите лорд Кънингтън! Как да се използва тази информация? Най-добре ще бъде, щом се върна в Хонконг, веднага да пошушна за това на Лонгстаф и Купър. Но какво ще спечеля от това? Защо аз да не се завърна в Англия? Тази информация е шанс, който се появява един път в живота. А Сергеев? Дали да не си поговорим с него на четири очи? Дали да не се споразумея с него?“
— Тай-пан?
— Да, моето момиче.
— Моля, затвори вратата на балкон. Става хладно.
Нощта беше гореща.
Тридесет и седма глава
Мей-мей бълнуваше, изтощена от високата температура. Тялото й конвулсивно потръпваше. Нещо сякаш раздираше утробата й и тя крещеше от болка.
Животът я напускаше и отнасяше всичко, оставяше само слаба искрица от душата и силата й. После треската премина и потта я освободи от кошмара. След четири часа борба със смъртта нейният джос предопредели тя да се върне към живота.
— Здравей, тай-пан.
Усещаше непрекъснатото течение от утробата си.
— Лош джос бебе да излиза сега — прошепна тя.
