— Не се тревожи. Опитай се да се успокоиш. Всеки момент бебето ще изплаче. Сигурен съм.

Мей-мей събра сили и решително сви рамене със следа от старата си властност.

— Проклети дълги поли! Как може човек в такава пола да бърза, а?

Но усилието я изтощи и тя изпадна в безсъзнание.

След два дни изглеждаше много по-укрепнала.

— Добро утро, момичето ми. Как се чувстваш днес?

— Фантастично — каза Мей-мей. — Хубав ден, нали? Ти видял Ма-рий?

— Да. Тя изглежда много по-добре. Огромна промяна. Почти чудо!

— От какво тази добра промяна, айейа? — попита тя невинно.

Знаеше, че по-голямата сестра я е посетила вчера.

— Не зная — каза той. — Видях Хорацио точно преди да си тръгна. Той й занесе цветя. Впрочем, тя ти благодари за нещата, които си й изпратила. Какво й изпрати?

— Манго и малко чай от трева, мой лекар казва добър. А Сам ходила да види нея преди два-три дни.

Мей-мей си почина малко. Даже говоренето я изморяваше. „Трябва да съм много силна днес“ — каза си тя твърдо.

Много трябва да се направи днес, а утре отново ще имам треска. О, добре, поне сега няма проблеми с Ма-рий — тя е спасена. Сега е лесно, след като по-голямата сестра й обясни това, на което всички млади момичета по домовете са научени, че със старание, пресметливо изиграване и сълзи от притворна болка и страх, а накрая внимателно нацапване на чаршафа с „издайнически“ петна, едно момиче може, ако е необходимо, да бъде девствено десет пъти с десет различни мъже.

А Сам влезе, поклони се дълбоко и измърмори нещо. Мей-мей се ободри.

— О, много добре, А Сам! Можеш да си вървиш.

Тогава тя се обърна към Струан.

— Моля, тай-пан, аз имам нужда от няколко сребърни таела.

— Колко?

— Много. Аз обедняла. Твоя стара майка много доволна от тебе. Защо питаш такива неща?

— Ако се възстановиш по-бързо, ще ти дам толкова таела, колкото искаш.

— Ти уважаваш мене, тай-пан. Извънредно много уважаваш. Двадесет хиляди таела, да лекувам — айейа, ти цениш мене като императорска лейди.

— Гордън говори ли с тебе?

— Не. Аз слушала на врата. Разбира се! Мислиш ли, че твоя майка не иска да знае какво доктор и ти казвате, айейа?

Тя погледна към вратата.

Струан се обърна и видя хубаво младо момиче, което се кланяше. Косата й бе прибрана в плътна черна плитка на върха на изящната й глава, украсена с орнаменти от нефрити и цветя. Лицето й, с форма на бадем, изглеждаше като най-чист алабастър.

— Това е Ин-хси — каза Мей-мей. — Тя е моя сестра.

— Не знаех, че имаш сестра, момичето ми. Тя е много красива.

— Да, но тя не моя истинска сестра, тай-пан. Китайски жени че сто наричат една друга „сестра“. Това учтивост. Ин-хси твой подарък за рожден ден.

— Какво?

— Аз купила нея за твой рожден ден.

— Да не си загубила ума си?

— О, тай-пан, много се опитваш да бъдеш лош — каза Мей-мей и заплака. — Твой рожден ден след четири месеца. Тогава аз бъда още бременна, затова намерила „сестра“ сега. Трудно било да избера най-добра. Тя най-добра и понеже аз болна, давам на тебе веднага. Ти не харесваш нея?

— Боже мой! Не плачи, Мей-мей. Слушай. Не плачи… Разбира се, че харесвам сестра ти. Но ти, за бога, не трябва да купуваш момичета за подаръци.

— Защо не?

— Просто защото не трябва да го правиш.

— Тя много хубава. Аз искам тя да бъде моя сестра. Аз щяла да науча нея за четири месеца, но сега…

Тя отново заплака неудържимо.

Ин-хси бързо притича и коленичи до Мей-мей, взе ръката й, избърса нежно сълзите й и й помогна да изпие малко чай. Мей-мей беше я предупредила, че варварите понякога са странни и изразяват щастието си с крясъци и грубости, но това не бива да я тревожи.

— Виж, тай-пан, колко тя красива! — каза Мей-мей. — Ти харесваш нея, нали?

— Не е там въпросът, Мей-мей. Разбира се, че я харесвам.

— Тогава всичко наред.

Мей-мей затвори очи и легна отново в гнездото си от възглавници.

— Не, не е наред.

Тя прибягна до един последен аргумент.

— Не всичко наред, за бога — няма повече да споря с тебе! Аз платила много пари, тя най-добра и не мога да изгоня нея, защото тя ще бъде отчаяна и обеси.

— Не ставай смешна!

— Сигурна съм, че ще се обеси, тай-пан. Всички знаят, че аз търсила нова сестра и ако ти изгониш, с нея край. Фатален край. Тя наистина ще обеси.

— Не плачи, момичето ми. Моля те.

— Но ти не харесваш мой подарък за рожден ден.

— Аз я харесвам и не е нужно да я гониш — каза бързо той, за да спре сълзите й. — Нека остане тука. Тя… тя ще ти бъде сестра и когато оздравееш, ние… ние ще й намерим добър съпруг. А? Не трябва да плачеш. Хайде, момичето ми, спри сълзите си.

Постепенно Мей-мей престана да плаче и отново си легна. Вълнението твърде много изчерпи скъпоценната й енергия. Но това си струваше да се направи, тя се радваше. Сега Ин-хси ще остане при нея. Ако умра, той ще бъде в добри ръце. Ако живея, тя ще ми бъде сестра и втора сестра в неговия дом, защото, разбира се, той ще я желае. „Разбира се, той ще я желае. Тя е толкова хубава!“ — каза си тя.

А Сам влезе.

— Маса. Млад маса вън. Може види вас?

Струан се разтревожи. Мей-мей пребледня.

— Веднага трябва да повикам доктора, сави?

— Сави, маса.

Обезкуражен, Струан излезе от стаята. А Сам затвори вратата зад него, коленичи до леглото и каза на Ин-хси:

— Втора майко, трябва да сменя дрехите на Върховната лейди, преди да дойде докторът.

— Да. Аз ще ти помогна, А Сам — каза Ин-хси. — Татко е наистина странен великан. Ако Върховната лейди и ти не бяхте ме предупредили, щях да бъда много уплашена.

— Татко е много добър. За варварин. Разбира се, Върховната лейди и аз го обучавахме.

А Сам погледна тревожно Мей-мей, която бе дълбоко заспала.

— Тя наистина изглежда много зле.

— Да. Но моят астролог направи добри предсказания. Трябва да сме търпеливи.

— Здравей, Кълъм! — каза Струан, като влезе в оградената с красиви стени предна част на градината.

— Здравей, тай-пан! Надявам се, не възразяваш, че съм дошъл тук.

Кълъм стана от мястото си под върбовата сянка и извади писмо.

— Това писмо току-що пристигна. Вместо да го изпратя на Ло, реших първо да те видя. Да разберем какво е то.

Струан взе писмото. На него бе написано „Лично, частно и спешно“ и бе изпратено от Морли Скинър.

— Тя загуби бебето оня ден — каза той.

— Ужасно! — каза Кълъм. — Пристигна ли лекарството синкона?

Струан поклати отрицателно глава.

— Седни, момчето ми.

Той отвори плика. Морли Скинър пишеше, че възнамерявал да не разгласява спорната новина до завръщането на Струан — смяташе, че е опасно да го направи в негово отсъствие, но сега се налага да я публикува незабавно:

Мей-мей няма да издържи още един пристъп на треската, помисли Струан, обезпокоен. Това е истината и тя трябва да се има предвид. Утре тя ще бъде мъртва — освен ако лекарството синкона не пристигне. А знае ли някой дали наистина ще я излекува?

Ако тя умре, ти трябва да спасиш Хонконг. Ако живее, ти трябва да спасиш Хонконг. Но защо? Защо да не изоставим този проклет остров, както по-рано? Може и да не си прав — Хонконг може да не е необходим на Великобритания. Какво доказваш с твоите неимоверни усилия да отвориш Китай и да го присъединиш към света при твоите условия и по твой начин? Остави Китай на собствената му съдба и се върни у дома. С Мей-мей, ако оживее. Остави Кълъм да се прояви според силите му като тай-пан. Един ден ти ще умреш и тогава „Ноубъл хаус“ ще намери своето място. Това е закон — божествен закон, природен закон и закона на китайския джос.