— Биха могли и да го обесят — каза Струан. — Той няма да изтрае две години. Затворите са смъртни капани, неописуемо жестоки.

— Да. Ужасни. Благодаря ви отново, сеньор. Нашата общност ще бъде дълбоко признателна — каза Варгас. Той излезе, но почти веднага се върна.

— Извинете ме, тай-пан. Един от нашите моряци е тук. Китаецът Фонг.

— Да влезе.

Фонг влезе тихо и се поклони.

Струан изпитателно огледа набития сипаничав китаец. За трите месеца, прекарани в чужбина, той се бе променил в много отношения. Сега с лекота носеше европейска морска униформа, а плитката коса бе умело прикрепена под кепето му. Английският му бе приемлив. Превъзходен моряк. Послушен, коректен, бързо научаваше всичко.

— Какво правиш извън кораба?

— Капитан казва може отиде на брега, тай-пан. Разходи се по брега.

— Какво искаш, Фонг?

Фонг подаде измачкан лист хартия. Написаното бе с детски почерк. „Абърдийн. Същото място. Осем удара. Ела сам.“ Подписът бе „Бащата на Бърт и Фред“.

— Къде намери това?

— Кули спря мене. Даде мене.

— Знаеш ли какво пише?

— Прочел. Не чете лесно. Трудно, няма значение.

Струан огледа листа.

— Небето. Видя ли го?

— Да, тай-пан.

— Какво ти каза то?

Фонг знаеше, че бе подложен на тест.

— Тайфун — опасност — каза той.

— Колко време ще продължи?

— Не знае. Три дни, четири дни, повече, по-малко. Тайфун. Няма значение.

Слънцето се бе скрило зад хоризонта, бързо се смрачаваше. По брега и по сградите се показваха светлини.

Облаците по небето се сгъстяваха. Огромна и кървава, луната се появи над хоризонта.

— Мисля, че имаш добър нюх, Фонг.

— Благодаря, тай-пан.

Струан размаха писмото.

— Какво ти казва твоят нюх за това?

— Не ходи сам — каза Фонг.

С настъпването на нощта облачността и влажността се увеличиха. Старите търговци знаеха, че скоро ще завали. Това бе началото на дъждовния период, те очакваха, че този дъжд ще облекчи постоянната задуха за известно време и ще прочисти праха. Ако джос е с тях. Ако той е против тях, може да има и буря. И само от него зависи дали бурята ще премине в тайфун.

— Горещо ми е, тай-пан — каза Мей-мей, като се разхлаждаше с ветрило в леглото.

— На мен също — каза Струан. Той сменяше замърсената си риза с чиста. — Аз ти казвах, че трябва да останеш в Макао. Там е много по-хладно.

— Може да е така, бога ми, но тогава нямаше да имам удоволствието да ти кажа, че ми е горещо.

— Предпочитах те, когато беше болна. Тогава не проявяваше дързост и не правеше вулгарни изказвания.

— Хм! — изсумтя тя. — Не бъди измамен с мене!

— Какво с тебе?

— Измамен, тай-пан. Не знае английски? Кога те няма по цял ден, не трябва безпокоиш за бедна майка. Аз ужасно заета чете твой речник на д-р Джонсън и подобрява знания по варварски език. Всеки знае дума „измамен“. Означава „лъжлив“. Ето какъв си ти, за бог. — Тя пресилено се нацупи и това я направи още по-хубава. — Ти не обожава мен вече!

— Аз имам намерение да поизлъжа задника ти.

Мей-мей пресилено простена, като че ли бе засегната от намерението на Струан.

— Тай-пан иска поиграе, маса? Може, няма значение.

Струан се приближи до леглото, но Мей-мей се отдръпна.

— Тай-пан, това беше шега.

Той я прегърна силно.

— О, момичето ми, ти вече си добре. Това е важното.

Тя бе облякла бледосиня копринена туника, имаше елегантна прическа, а парфюмът й бе опияняващ.

— Да не си посмял да отидеш в публичен дом, а?

— Не ставай глупава.

Той я целуна и след това се облече. Постави ножа си в кобура отзад, а камата в левия си ботуш, завърза здраво косата на врата си с панделка.

— Не режи коса, тай-пан. Остави опашка като цивилизован човек. Много хубав.

На вратата се почука и влезе Лим Дин.

— Маса. Маса Чен тук. Може?

— Може. Каютата горе.

— Ще се върнеш ли, тай-пан?

— Не, момичето ми. Веднага ще отида на брега.

— Кажи на Гордън да дойде да ме види — да?

— Да, момичето ми.

— Къде отива?

— Излизам, бога ми. Дръж се добре, докато ме няма. Ще се върна след полунощ. Но ще ти се обадя веднага щом се върна на борда.

— Добре — прошепна тя гальовно. — Събуди ме, ако съм заспала. Твоя майка иска знае дали лъжлив син здрав и читав.

Той я потупа нежно по рамото и отиде в каютата на горния дек.

— Здравей, Гордън.

Гордън Чен бе облечен в дълга синя копринена дреха и светли копринени панталони. Бе силно възбуден и разтревожен.

— Добър вечер, тай-пан. Добре дошъл. Много съм щастлив за синконата. Как е лейди Т’Чънг?

— Много добре, благодаря.

— Съжалявам, моите усилия останаха напразни.

— Благодаря ти, че си се опитал.

Гордън Чен бе раздразнен, че трябваше да изразходва голяма сума таели при търсенето, но раздразнението му бе нищо в сравнение с тревогата му за Хонконг. Цялата йерархия на Квантунг от триадите силно негодуваше срещу новините от Англия. Той бе повикан от Джин-куа и му бе заповядано да уведоми тай-пана да използва всички възможности на триадите и всички необходими средства — пари, натиск, разширяване на търговията, — за да се предотврати напускането на острова от варварите и да ги окуражи да останат на него.

— Трябва да ви запозная с много важен въпрос, тай-пан. Иначе не бих се натрапвал. Хонконг. Статията. Вярно ли е всичко това? Ако е вярно, ние сме загубени, разорени.

— Доколкото зная, ти си тай-пан на триадите от Хонконг.

— Какво?

— Тай-пан на триадите от Хонконг — повтори Струан любезно и го запозна с това, което португалският офицер му бе казал. — Глупава история, а?

— Не глупава, тай-пан, а направо ужасна! Шокираща лъжа!

Ако Гордън беше сам, той би оскубал косите си, би разкъсал дрехите си и би крещял от ярост.

— Защо триадите трябваше да убият Горт?

— Не зная. Откъде да знам какво биха могли да направят тези анархисти? Тай-пан на триадите? Аз? Какво мръсно обвинение!

Животът ми не е оценен за пукната пара, крещеше той на себе си. Този проклет предател! Как смее той да издава тайни! Осъзнай се. Тай-пан на варварите те наблюдава и ти по-добре му дай мъдър отговор!

— Просто не зная какво да мисля. О, небеса! Триадите от Тай Пинг Шан под носа ми? Отвратително!

— Имаш ли неприятели, които биха разпространили такава история?

— Трябва да имам, тай-пан. Велики Боже! Чудя се дали… — Бяло то на очите му се показа.

— Дали какво?

— Добре, аз… добре, вие сте ми баща. Дали някой не се опитва да ви атакува чрез мене?

— Това е възможно, Гордън. Възможно е и ти да си шеф на триадите.

— Анархист? Аз?

О, богове, защо ме изоставихте. Само миналата седмица петдесет таела за тамян, дарения и молитви. Не съм ли най-щедрият поддръжник на всички храмове, без да търся лична облага? Нали лично направих дарения на три храма и четири гробища и не осигурих ли свитата на четиридесет и три будистки свещеници?

— Защо трябва да бъда замесен с тези престъпници? С ваша помощ аз забогатявам. Нямам нужда от кражби и грабежи.

— Но ти би искал династията Манчу да бъде отстранена от престола на Китай?

— Манчу или китаец — все ми е едно, тай-пан. Защо трябва да ме занимава такъв въпрос. Това въобще не ме засяга. — „О, богове, затворете си ушите за малко.“ — Аз не съм китаец — аз не съм англичанин. Мисля, че съм последният човек, на когото една тайна китайска организация би се доверила. Това би било опасно, не мислите ли?

— Може би. Не зная. Вероятно ти трябва да похарчиш малко таели, Гордън. Организирай шпионска мрежа. Установи кои са тези хора, кои са лидерите им.

— Веднага, тай-пан.

— За опитен човек като тебе три месеца ще бъдат достатъчни да се открият лидерите.

— Шест месеца — каза Чен бързо, като се опитваше да измиела начин за излизане от клопката, в която бе попаднал.