Литмир - Электронная Библиотека
Содержание  
A
A

— Да — отговори той. — Обичам те, защото си умна.

— Обичаш мене, защо аз те подлудявам, а после омайвам, докато ти победен. — Тя се засмя, много доволна от себе си. — Сега още нещо — накарай те да строят своя къща. Да почнат утре. Обърни тяхно внимание нататък, да не мислят за тоз фан куай Горт. Тя е Млада, нали? Така че мисъл за собствен дом ще завладее фантастично нейни мисли. Това ще ядоса Брокови и те ще почнат да наставляват какъв да бъде дом и тя ще ядоса и ще приближи до теб, кой й дал къде да живее. Горт сигурно ще против бърза женитба и по тоз начин ще обърне Кълъм против себе, защо ще загуби свое — как нарича него — вале?

— Ще загуби своя коз. — Той я прегърна възторжено. — Ти си фантастична! Сам трябваше да реша това. Следващата седмица ще има нова продажба на земя. Ще купя един парцел край морето. Защото ти си умна.

— Ха! — каза тя недоволно. — Да не мислиш, че ще пазя мой човек за мръсна хонконгска земя? За мизерен крайградски парцел? За сребърни таели? За нефрити? Да не мислиш, че таз безценна Т’Чънг Мей-мей е само едно мръсно развратно парче кучешко месо?

Тя продължи да нарежда така и неохотно му позволи да я прегърне, доволна, че е разбрал какво означава земята за цивилизования човек, и благодарна, че с поведението си той още повече издига достойнството й.

Сега стаята бе тиха, само комарите бръмчаха леко около балдахина.

Мей-мей се гушна в ръцете на Струан и се замисли как да реши третия проблем. Сметна, че е по-добре да разсъждава на мандарин, отколкото на английски, защото не знаеше достатъчно думи за различните понятийни оттенъци. Като например „нюанс“. Как ще кажеш това на варварски език? Или „финес“? Решението на третия въпрос се нуждаеше от истински китайски „нюанс“ и абсолютен „финес“.

Решението бе толкова изумително просто, че тя се възхити. Да убие Горт! Да организира нещата по такъв начин, че всеки да помисли убийците за крадци или пирати. Ако всичко стане много внимателно, ще отпадне една от опасностите, грозяща моя тай-пан. Ще отпадне евентуалната бъдеща угроза за Кълъм. А бащата Брок няма да може да направи нищо, защото все още е обвързан от изумителната и невероятна категоричност, която варварите влагат в така наречената „свещена“ клетва. Толкова просто! Но съдържа опасност. Трябва да внимавам. Ако моят тай-пан открие някога, ще ме изправи пред един от своите варварски съдии — например този отвратителен Маус! Моят тай-пан ще ме обвини — дори мен — любимката му. И ще ме обесят. Абсурдно!

След всичкото това време, след цялото това учене на езика им и старание да ги разбера, някои от варварските форми на общуване са ми съвсем непонятни. Колко смешно е да имаш един и същ закон за всички — за бедни и за богати. Какъв е тогава смисълът да работиш й да се потиш, за да станеш богат и властен?

Какъв е тогава най-добрият начин? Почти нямам представа за наемните убийства. Как се прави това? Къде? Кога?

Мей-мей лежа будна цялата нощ. С настъпването на деня се бе спряла на най-добрия вариант. После заспа сладко.

Двадесет и девета глава

До настъпването на Летния празник Хепи вели изпадна в отчаяние. Маларията продължаваше да се разпространява и при всеки болен протичаше различно. Не всички хора в една къща се заразяваха. Някои къщи не бяха засегнати изобщо.

Кулитата се появяваха в долината едва след като слънцето бе високо в небето и си отиваха, преди да дойде тъмнината. Струан, Брок и другите търговци бяха като полудели. Нищо не можеха да направят. Освен да се изселят, а това означаваше за тях катастрофа. Оставането можеше да бъде още по-катастрофално. И макар много хора да настояваха, че едва ли болестта се дължи на отровната почва и замърсения нощен въздух, разболяваха се само тези, които оставаха да нощуват в долината. Богобоязливите вярваха, включително и Кълъм, че маларията се дължи на Божията воля и те умножиха молитвите си към Всемогъщия за защита. Безбожните вдигаха рамене, не по-малко уплашени, и казваха „Джос“. Върволицата от семейства обратно към корабите се превърна в поток, а Куинс таун се превърна в призрачен град.

* * *

Но отчаянието не засягаше Лонгстаф. Миналата нощ се бе върнал в Кантон с флагмана, горд от победата, и тъй като остана да живее на кораба, без намерение да се заселва в Хепи вели, той знаеше, че Отровните нощни газове не могат да му навредят.

Беше спечелил всичко, на което се бе надявал, а и нещо повече.

Само ден след обсадата на Кантон откупът от шест милиона таела, който бе поискал, беше изплатен напълно и той отмени атаката. Но същевременно заповяда да започнат незабавни приготовления за обширни военни действия на север. Този път нямаше да се спре, докато договорът не бъде напълно ратифициран. След няколко седмици щяха да пристигнат обещаните подкрепления. Тогава армадата щеше да заплува отново на север към Пей Хо — Пекин и Ориентът щеше да бъде открит веднъж завинаги.

— Да, абсолютно — кискаше се Лонгстаф. Той беше сам в стаите си на кралския кораб „Венджънт“, като се наслаждаваше на отражението си в огледалото. — Ти наистина си умен, скъпи ми приятелю. Наистина! Много по-умен от тай-пана — олицетворението на мъдростта. — Той остави огледалото и разтърка бузите си с одеколон, после погледна джобния си часовник. След няколко минути щеше да пристигне Струан. — И така да е, не бива да позволиш на дясната си ръка да узнае какво мисли лявата, нали? — хихикаше той.

Лонгстаф едва можеше да повярва, че е уредил така лесно доставката на чаените семена. „Поне — спомни си той със задоволство — уреди го Хорацио. Между другото, защо ли е толкова недоволен, че сестра му иска да се омъжи за Глесинг. Според мене бракът ще бъде много успешен. Макар че тя наистина е доста безцветна и безинтересна, при все че на бала изглеждаше великолепно. Но не е ли все пак щастие, че той мрази Глесинг? И не е ли щастие, че винаги е ненавиждал опиумната търговия? Колко умно от моя страна да му внуша онази мисъл — да отстрани Глесинг.“

— Честна дума, Хорацио — му каза той преди една седмица в Кантон, — проклета работа е тази търговия с опиум, нали? И всичко това, задето трябва да купуваме чая със скъпоценен метал. Жалко, че Британска Индия не го отглежда, нали? Тогава няма да има нужда от опиум. Ще го обявим извън закона, ще спасим неверниците за по-добри неща. Ще посеем сред тях семената на добродетелта вместо прокълнатия наркотик. Тогава флотилията ще може да отплува обратно в Англия и да заживеем веднъж завинаги в мир и спокойствие.

След два дни Хорацио го дръпна настрана и развълнувано му изложи идеята си да вземат от китайците чаени семена и да ги изпратят в Индия. Той се показа, както подобава, учуден, но позволи на Хорацио да го убеди, че идеята е наистина рационална.

— Но, Боже мой, Хорацио, как да намерим чаени семена?

— Ето моят план — ще говоря лично с вицекраля Чинг-со. Ще обясня, че вие сте запален градинар и смятате да превърнете Хонконг в градина. Ще поискам по петдесет фунта семена от черница, памук, пролетен ориз, камелии и други цветя, както и сортови семена от чай. Това ще го въведе в заблуда относно чая.

— Но той е умен мъж, Хорацио. Сигурно знае, че много малко от тези растения виреят в Хонконг.

— Разбира се. Сигурно ще го отдаде на глупостта на варварите — каза Хорацио, радостно възбуден.

— Но как ще го убедиш да запази това в тайна? Чинг-со ще сподели с мандарините или с Ко-хонга и те положително ще кажат на търговците. Знаеш, че тези дяволи са способни да обърнат небето и земята, за да попречат на плановете ти. Те положително ще разберат замисъла ти. А какво ще каже тай-панът? Това без съмнение ще сложи край на бизнеса му.

— Той и сега е достатъчно богат, Ваше превъзходителство. Ние сме длъжни да изкореним това зло — опиума. Длъжни сме!

— Да. Но и китайците, и европейците ще се възпротивят на твоя план. А когато Чинг-со разбере точните ти намерения, както сигурно ще стане, тогава никога няма да получиш семената.

124
{"b":"279288","o":1}