Боеше се също и за Сара. Когато я видя преди няколко часа, тя му каза, че е решила да си замине още с първия кораб.

— Но ти си още слаба — я предупреди той. — Също и Локлин.

— И така да е, ще заминем. Ти ли ще уредиш нещата или аз?

Имаш ли копие от завещанието на Роб?

— Да.

— Току-що го прочетох. Защо ти да станеш попечител на негова та част от компанията, а не аз?

— Това не е женска работа, Сара! Но не бива да се притесняваш. Ще получиш всичко до последно пени.

— Моите адвокати ще се погрижат за това, тай-пан.

С мъка бе успял да се въздържи.

— Сега е сезонът на тайфуните. Времето е неудачно за пътуване. Почакай до есента. И двамата ще сте поукрепнали дотогава.

— Веднага ще заминем.

— Прави каквото искаш.

Той бе отишъл да види Сергеев. Раната на руснака бе възпалена, но не гангренясала. Значи имаше надежда. След това се върна в канцеларията си да напише послание до Лонгстаф, в което му съобщаваше, че пиратът У Куок ще бъде в Кемой в нощта на Летния празник, че фрегатите трябва да го причакат, че познава добре тези води и ще се радва да оглави експедицията, ако адмиралът пожелае. Беше изпратил послание и до Хорацио. И точно преди да си тръгне за дома, бяха дошли армейските доктори. Казаха му, че вече няма съмнение. Треската в Хепи вели бе малария.

Той отново се размърда в леглото.

— Ти обичаш ли да играеш табла? — попита Мей-мей, уморена и неспокойна като него.

— Не, благодаря, момиче. И ти ли не можеш да заспиш?

— Не. Няма значение — отговори тя. Безпокоеше се за тай-пана.

Днес той бе странен. Безпокоеше се и за Мери Синклер. Този следобед бе дошла рано, преди да се върне Струан. Беше й разказала за бебето и за тайния й живот в Макао. Дори за Хорацио и за Глесинг.

— Съжалявам — й бе казала Мери през сълзи. Говореха на мандарин, който и двете предпочитаха пред кантонския. — Трябваше да разкажа на някого. Нямам кого да помоля за помощ. Никого нямам.

— Успокой се, Ма-рий, скъпа — й отговори Мей-мей. — Не плачи! Първо ще пием чай, после ще решим какво да правим.

Пиха чай, а през това време Мей-мей не можеше да се начуди на варварското отношение към живота и секса.

— Каква помощ искаш?

— Помощ… да махна детето. Господи, вече започва да личи.

— Но защо не каза преди седмици?

— Нямах смелост. Ако не бях накарала Хорацио да ми даде съгласието си, все още нямаше да смея. Но сега… какво мога да направя.

— Откога е в утроба?

— Почти три месеца. След седмица ще ги изпълня.

— Това не добре, Ма-рий. След още два месеца може да стане много опасно. — Мей-мей обмисли внимателно проблема и опасностите, които криеше. — Ще изпратя А Сам в Тай Пинг Шан. Чух, че има билкар, кой може да помогне. Разбираш, че това може да много опасно, нали?

— Да. Ако успееш да ми помогнеш, ще направя всичко за теб, всичко.

— Ти си ми приятелка. Приятели трябва да помагат. Но ти не трябва никога, никога да казваш на някой друг.

— Кълна се пред Бога!

— Кога получа билки, ще изпратя А Сам при твоя слугиня. Имаш ли доверие?

— Да.

— Кога е ден, Ма-рий?

— Защо питаш?

— Астролог трябва да реши кой най-благоприятният ден за вземане на лекарство, разбира се.

Мери й каза деня и часа.

— Къде смяташ да вземеш лекарство? Не може в хотел или тук.

Може да необходими дни, докато възстановиш.

— Макао. Ще отида в Макао. В моята… моята къща. Там ще съм в безопасност. Да, там ще бъда в безопасност.

— Тези лекарства не винаги действат, мила. И никога не понасят лесно.

— Не се страхувам. Ще подейства. Трябва да подейства — й каза Мери.

Мей-мей се размърда в леглото.

— Какво има? — попита Струан.

— Нищо. Просто бебе рита.

Струан постави ръката си на леко заобления корем.

— Не е зле да извикаме лекар, за да те прегледа.

— Не, благодаря, тай-пан, няма значение. Никой от тез варвари лекари, Боже опази. В това аз, както винаги, китайка.

Мей-мей се намести отново в леглото, доволна от мисълта за детето и тъжна за Мери.

— Ма-рий не изглеждала добре, нали? — попита тя внимателно.

— Не. И това момиче е намислило нещо. Каза ли ти какво има?

Мей-мей не желаеше да лъже, но и не искаше да казва на Струан вещо, което в случая не се отнасяше до него.

— Мисля, че само притеснява за свой брат.

— Какво именно?

— Каза, че иска да омъжи за този човек Глесинг.

— Разбирам. — Струан знаеше, че Мери беше дошла главно, за да види Мей-мей, а не него. Той почти не бе разговарял с нея освен че й благодари, задето бе завела децата в Макао. — Предполагам, че Хорацио не одобрява и тя иска аз да говоря с него. Това ли каза?

— Не. Брат одобрява — отговори Мей-мей.

— Странно.

— Защо? Тоз’ Глесинг лош човек?

— Не, миличка. Просто в продължение на много години Мери и Хорацио бяха много близки. Той ще бъде самотен без нея. — Струан се питаше какво ли би казала Мей-мей, ако знаеше за тайната къща на Мери в Макао. — Може би тя се безпокои за него?

Мей-мей не каза нищо, но поклати тъжно глава при мисълта за проблемите, които съществуваха между мъжа и жената.

— Как са младите влюбени? — попита тя, като се мъчеше да разбере какво всъщност го тревожи.

— Добре са. — Той изобщо не й бе казвал какво бяха разговаряли с Брок.

— Решил ли ти какво ще правиш с дявол болест?

— Не още. Мисля, че ти трябва да се върнеш в Макао.

— Да, моля, тай-пан. Но не преди ти решил какво ще правиш с Хонконг.

— Тук е опасно. Не искам нищо да ти се случва.

— Джос — повдигна тя рамене. — Разбира се, наш фенг шуй много фантастично лош. — Тя сложи ръка на гърдите му и го погали, после нежно го целуна. — Веднъж ти каза, че има три неща, кои трябва да правиш, преди да решиш за Тай-тай. Първи две знам. А кое било трето?

— Да предам „Ноубъл хаус“ в здрави ръце — отговори той. После й разказа какво му бе казал Брок. Разказа й и за кавгата с Кълъм през деня.

Тя дълго мълча и размишлява върху проблема на третото условие. Решението бе много лесно, но тя го скри дълбоко в себе си и каза невинно:

— Аз казах, че ще помагам за първи две неща, че ще мисля за трето. Но това трето твърде много за мене. Не мога да помагам, колко и да искам.

— Да — съгласи се Струан. — Не знам какво да правя. Поне има само един отговор.

— Отговор за убийство много не мъдро — отговори тя твърдо. — Много не мъдро и опасно. Брокови ще очакват него. Всички ще очакват. И ти рискуваш отмъщение на твой ужасен закон, кой глупаво иска око за око, независимо на кой око и кой ужасно щур. За какво тогава богатства? Ти не трябва да правиш това, тай-пан. И аз още съветвам да дадеш на син и на нова дъщеря подарък, кой те искат.

— Не мога да направя това. Господи! Това е все едно сам да прережа гръкляна на сина си!

— Дори така, това мой съвет. И аз още съветвам фантастично незабавна женитба.

— Това е изключено — избухна той. — Това би означавало много лош вкус, гавра с паметта на Роб. Това е още повече смешно!

— Съгласна с тебе от сърце, тай-пан — каза Мей-мей, — но аз като че ли спомням следващ варварски обичай, кой единствено прилича на мъдър китайски обичай, че момиче идва в дом на свой съпруг. Не обратно, айейа? Така че колкото по-скоро момиче излезе от влияние на Горт, толко по-скоро Брокови ще загубят контрол над твой син.

— Какво?

— Такова! За какво твой син толкова врътнал? Той фантастично нуждае да легне с нея. — Тя повиши глас, когато Струан седна в леглото. — Сега не почвай да спориш, за бога, а слушай и после аз ще слушам послушно. За това твой син врътнал, не за друго — защо бедно момче нощно време студено, слабо и без момиче в легло. Това е факт! За какво не кажеш открито, айейа? Аз казвам открито. Той сега луд и разгорещен. Затова той слуша с изплезен език всички луди приказки на Горт. Аз, ако на негово място, ще направя също нещо, тъй като брат има власт над сестра! Но нека син Кълъм да вземе момиче и тогава да не мислиш, че все ще стои час подир час да слуша брат Горт? Не, по дяволи! Всяка минута ще прекарва в легло да играе с гърди, да се изтощава и да прави бебета и ще му неприятно кога ти, Брок или Горт безпокоят. — Тя го погледна мило. — Нали?