Чак след като изпи брендито и се почувства отново добре, Струан наведе поглед към Шиваун.

— Благодаря — каза й той и веднага сравни Мей-мей и Шиваун: едната — смешна в европейската си рокля и прическа, а другата съвършена. — Ти си така красива и внимателна.

Гласът му бе мрачен и тя заключи, че нещо се е случило между него и метресата му. „Няма значение“ — помисли си тя и протегна съчувствено ръка.

— Сега съм добре — каза й той.

— Мистър Куанс идва насам — предупреди го тя тихо. — Време е за конкурса.

Светлозеленият цвят в очите му помръкна.

— Ти си не само красива, Шиваун, но и умна.

Беше почти готова да му благодари, но не каза нищо и само леко помръдна ветрилото си. Тя почувства, че алкохолът, тишината и съчувствието — и преди всичко липсата на въпроси бяха го довели до определено решение.

— А, тай-пан, скъпи приятелю — каза Куанс, като се приближи със светнал поглед и обгърнат от алкохолни пари. — Време е за конкурса!

— Добре, Аристотел.

— Тогава направи съобщението и да почваме!

— Мистър Куанс!

Думите прозвучаха като гръмотевица, която раздра нощта.

Всички се обърнаха стреснати.

От устата на Куанс се изтръгна високо стенание.

Отпред бе застанала Морийн Куанс и очите й го стриваха на прах. Беше висока кокалеста ирландка с лице, подобно на пергамент, голям нос и дебели като пънове крака. Беше на възрастта на Куанс, но силна като бивол, с оловносива коса, завита в небрежен кок. Привлекателна като млада, сега изглеждаше направо мощна с охраненото си тяло, получено от ядене на картофи и пиене на бира.

— Добър вечер, мистър Куанс, милото ми момче — каза тя. — Самият той, слава на Бога!

Тя се затътри тежко през подиума, без да обръща внимание на погледите и на неловката тишина, и застана пред съпруга си.

— Търсех те, момчето ми.

— Така ли? — попита той с тънък фалцет.

— Така. — Тя врътна глава. — Добър вечер, мистър Струан. Много ви благодаря за подслона и храната. Слава богу, че сама успях да спипам тоз несретник.

— Изглеждате добре, мисис Куанс.

— Добре съм наистина, ако може така да се каже. Цяло щастие е, че Свети Патрик изпрати сам някаква местна лодка и ми посочи пътя към това райско кътче. — Тя хвърли укоризнен поглед към Аристотел и той се разтрепера. — Сега ще кажем лека нощ, мили ми съпруже!

— Но, мисис Куанс — побърза да каже Струан, като си спомни за конкурса. — Мистър Куанс има работа, която…

— Ще кажем лека нощ! — изръмжа тя. — Кажи лека нощ, момчето ми.

— Лека нощ, тай-пан — изскимтя Аристотел. Смирено се остави Морийн да го хване за ръка и да го отведе.

След като заминаха, всички избухнаха в смях.

— Дявол да го вземе — каза Струан, — бедният Аристотел.

— Какво се случи с мистър Куанс?

Струан обясни домашните проблеми на художника.

— Вероятно ще трябва да му помогнем — предложи Сергеев. — Този човек определено ми хареса.

— Не е редно да се месим в отношенията между мъж и жена.

— Така е. Но тогава кой ще бъде съдия на конкурса?

— Предполагам, че трябва да съм аз.

Сергеев присви очи.

— Позволете да предложа услугите си като приятел.

Струан го изгледа. После се обърна на пети и тръгна към центъра на танцовата площадка. Оркестрите изсвириха висок акорд.

— Ваше превъзходителство, Ваше височество, дами и господа. Предстои да се проведе конкурс за най-красиво облечена дама тази вечер. Боя се, че нашият безсмъртен художник е зает с други дела. Но Негово височество ерцхерцог Сергеев предложи услугите си да направи избора.

Струан погледна към Сергеев и започна да ръкопляска. Другите подеха аплодисмента и нададоха възторжен вик, когато Сергеев пристъпи напред.

Ерцхерцогът вдигна чантата с хилядата гвинеи.

— Кого да избера, тай-пан? — попита той с половин уста. — Тилмън, Варгас, Синклер? Последната, защото е най-красива? Кажете кой да спечели.

— Вие трябва да избирате, приятелю — каза Струан със спокойна усмивка и се отдалечи.

Сергеев изчака за миг, обзет от радостно вълнение при мисълта за предстоящия избор. Знаеше, че трябва да избере тази, която сам тай-панът би избрал. Взе мигновено решение, прекоси подиума, поклони се и постави торбичката със злато в краката й:

— Вярвам, че това ви принадлежи, мис Брок.

Тес впери изумен поглед в ерцхерцога. После се изчерви.

Чуха се бурни ръкопляскания и привържениците на Тес нададоха възторжени крясъци.

Шиваун заръкопляска с тълпата, скрила неприятните си чувства. Знаеше, че изборът е правилен.

— Най-добрият политически ход, тай-пан. Много — прошепна тя спокойно. — Вие сте много умен.

— Това е решение на ерцхерцога, не мое.

— Още една причина да ви харесвам, тай-пан. Вие сте невероятно добър в хазарта и имате изключителен късмет.

— А вие сте най-великолепната жена.

— Да — отговори тя скромно. — Разбирам от политика. Баща ми или един от братята ми ще стане някой ден президент на Съединените щати.

— Трябва да живеете в Европа — каза й той. — Тук ще се затриете.

— Така ли мислите? — погледна го тя предизвикателно.

Струан влезе тихо в къщата. Почти се беше зазорило. Лим Дин спеше до вратата и се стресна от съня.

— Чай, маса? Закуска? — попита той свенливо.

— Лим Дин ляга — подкани го Струан любезно.

— Да, маса — каза той и се оттегли.

Докато вървеше по коридора, той погледна във всекидневната и спря. Бледа и неподвижна, Мей-мей седеше на кожения стол и го наблюдаваше.

Когато влезе в стаята, тя стана и се поклони грациозно. Косата й беше дръпната назад и навита на главата й, очите й — тъмни и изящни, веждите — извити. Носеше дълга и пищна китайска роба.

— Как си, момиче?

— Благодаря, тази слугиня е добре сега. — Бледността й и студената зеленина на копринения й халат подчертаваха величието на нейното достойнство. — Бихте желали бренди?

— Не, благодаря.

— Чай?

Той поклати отрицателно глава, поразен от величественото й държание.

— Радвам се, че си по-добре. Трябваше да си в леглото.

— Тази робиня моли да й простиш. Тази робиня…

— Ти не си робиня и никога не си била. Няма за какво да ти прощавам, момиче, така че си лягай.

Тя почака търпеливо, докато той свърши.

— Тази робиня моли господар да слуша. Тя длъжна да каже по свой начин това, кое трябва да каже. Моля, седнете.

От ъгълчетата на очите й се пророниха сълзи и потекоха по пребледнелите й бузи.

Той седеше почти като хипнотизирай.

— Тази робиня моли свой господар да продаде нея.

— Ти не си робиня и не мога нито да те купувам, нито да те продавам.

— Моля да продаде. На кой да е. На публичен дом или на друг роб.

— Аз не искам да те продам.

— Тази робиня обидила ужасно господар. Моля да я продаде.

— Не си ме обидила — заговори той със стоманен глас. — А сега марш в леглото.

Тя падна на колене и сведе глава в дълбок поклон.

— Тази робиня загубила уважение на свой господар. Тя не може да живее тука. Моля да продаде!

— Стани! — Лицето на Струан се бе изопнало.

Тя стана. Лицето й бе помръкнало и изглеждаше някак неземно.

— Не можеш да бъдеш продадена, защото никой не те притежава. Ще останеш тук. Не си ме обидила. Само ме изненада и това е всичко. Европейските дрехи не ти подхождат. Харесвам дрехите, които носиш. И те харесвам такава, каквато си. Но ако не желаеш да останеш, можеш сама да си тръгнеш.

— Моля да продаде. Това ваша робиня. Докато господар не продава, роб не може да върви.

Струан за малко не избухна. „Внимавай! — каза си той отчаяно. — Ако се развикаш сега, ще я загубиш завинаги.“

— Върви да лягаш.

— Трябва да продаде тази робиня. Да продаде робиня или да заповяда да върви.

Струан разбра, че е безполезно да спори или да убеди Мей-мей. Не можеш да се отнасяш с нея като с европейка — помисли си той.