Тридесет и шеста глава
Струан свърши последната страница на английския превод на руските документи. Бавно подреди страниците, постави ги обратно в куфарчето и го остави на скута си.
— И? — запита Мей-мей. — Защо тъй страшно мълчалив, айейа?
Тя бе подпряна на възглавници в леглото под мрежата за комари, златистият й копринен халат правеше кожата й да изглежда още по-бяла.
— Нищо, мила.
— Махни работата и ми говори. От един час си като учен.
— Остави ме да помисля няколко минути. После ще си поговорим, а?
— Хм — каза тя. — Ако не бях болна, през цялото време щеше да си в леглото.
— Да, миличка. — Струан отиде до вратата на градината и се загледа в нощното небе. Звездите блестяха и небесата предсказваха хубаво време.
Мей-мей се намести в леглото и го загледа. Изглежда много уморен, помисли тя. Горкият тай-пан, има толкова много проблеми.
Беше й казал за Кълъм и за страховете си, свързани с него, но не и за Горт. Беше й казал също, че ще донесат кора против треската й след няколко дни. И беше й казал за Мери и бе проклел А Тат.
— Проклетата глупава убийца. Трябваше да знае по-добре. Ако Мери бе казала на мен или на теб, можехме да я изпратим някъде далеч тайно и благополучно да роди бебето. То можеше да бъде осиновено и…
— Ами нейният човек, Глесинг? — попита тя. — Би ли се оженил тогава за нея? След девет месеца?
— Както и да е, с това е свършено.
— Кой е бащата? — бе попитала Мей-мей.
— Не пожела да ми каже — каза Струан и Мей-мей се бе усмихнала в себе си.
— Клетата Мери — бе добавил той. — Сега животът й е свършен.
— Глупости, тай-пан. Бракът може да се състои — ако този Глесинг и този Хорацио никога не научат.
— Да не си се побъркала? Разбира се, че е свършено — това, което казваш, е невъзможно. Нечестно, ужасно нечестно.
— Да, но това, което не се знае, няма значение, при това причината за прикриването е благородна, не зла.
— Как така няма да разбере, пусто да остане? А? Разбира се, че ще разбере. Със сигурност ще му стане ясно, че не е девствена.
Има си начини, помисли Мей-мей. Начини за прикриване. Вие, мъжете, сте толкова не наясно в някои работи. Жените са много по-умни във важните неща.
И тя реши да изпрати някого при Ма-рий, който да й обясни каквото бе нужно и да престанат тези самоубийствени глупости. Кой? Най-добре Голямата Сестра, третата жена на Чен Шенг, която преди е била в публичен дом и знае такива тайни. Утре ще я пратя. Тя ще знае какво да каже на Ма-рий. Така че Ма-рий вече няма да има за какво да се тревожи. С помощта на джос. Но Кълъм, Горт, Тес? Няма да мине без беля, щеше да стане убийство. Моята треска? Това ще реши моят джос. Всички неща се решават както нареди джос, така че защо да се безпокоим? По-добре да ги приемем. Мъчно ми е за теб, тай-пан. Мислиш прекалено много, правиш прекалено много планове и се опитваш да накараш джос да те слуша. „Но това не е така, нали“ — запита се тя. Сигурно и той постъпва точно като теб, като всички китайци. Надсмива се над съдбата, над джос, над боговете и се опитва да използва мъже и жени за постигане на целите си. И да промени джос. Да, сигурно е така. В много отношения, тай-пан, ти си повече китаец от мен.
Тя се намести по-удобно в благоуханната постеля и зачака Струан да я заговори.
Той обаче бе изцяло погълнат от съдържанието на дипломатическото куфарче.
Сред документите бе копие от секретен доклад в превод, подготвен за цар Николай от юли 1840 година. Не бе за вярване! Към доклада имаше приложени и карти на земите между Русия и Китай. Това бяха безценни карти, които Струан виждаше за първи път. Анализирани бяха и евентуалните последствия от тези документи.
Секретният доклад, изготвен от принц Тергин, началник на планов комитет по външните работи, гласеше:
Убедени сме, че само след половин век царят ще подчини на своята власт териториите от Балтика до Тихия океан, от Северните морета до Индийския океан, което ще му даде възможност да господства над целия свят, при условие че през следващите три години се придържаме към изложената по-долу стратегия.
Азия и Северна Америка са ключът към световното господство. Северна Америка е почти в ръцете ни. Ако Великобритания и Съединените щати не предприемат военни действия през следващите десет години в Аляска — Руска Америка, цяла Северна Америка ще бъде наша.
Присъствието ни там е солидно и добронамерено. Съединените щати по никакъв начин не разглеждат нашата обширна териториална експанзия в северните пустеещи земи като заплаха. Установяването ни в земите от Аляска до нашето най-южно търговско пристанище в Северна Калифорния — и оттам през вътрешността на континента до Атлантическия океан — може да бъде постигнато по обичайния начин: чрез незабавна масова емиграция. По-голямата част от западните Съединени щати и цяла Канада, с изключение на малка територия на изток, понастоящем са почти незаселени. Следователно степента на нашата емиграция в северните пустеещи земи може да се пази в тайна. Оттам емигрантите, които биха могли да бъдат измежду номадските евроазиатски войнстващи племена — узбеки, тюркмени, сибиряци, киргизи, таджики и уйгурци, ще се разпръснат навсякъде и сами, с единна воля, биха предявили претенции за цялата земя.
През следващите десет години трябва да поддържаме дипломатически отношения с Великобритания и Съединените щати, а дотогава емиграцията ще направи Русия най-мощната сила в Америка. Нашите племена, които в по-стари времена съставяха ордите на Тамерлан и Чингис Хан, въоръжени със съвременни оръжия и предвождани от руси, ще могат, когато пожелаем, да изхвърлят англосаксонците в морето.
Но хиляди пъти по-важна е Азия. Ние бихме могли да отстъпим Северна и Южна Америка, но не и Азия. Ключът към Азия е Китай. Китай ни е съсед. Ние имаме почти пет хиляди мили непрекъсната сухоземна граница с Китайската империя. Длъжни сме да я контролираме, в противен случай никога не ще бъдем в безопасност. Не бива да допуснем тя да стане силна или да изпадне под влиянието на друга велика сила. Ако не направим това, ще се окажем в крайно неизгодно положение между Изтока и Запада и ще бъдем принудени да водим война на два фронта. Нашата азиатска политика е ясна: Китай трябва да остане слаб, васален и под руско влияние.
Само една сила — Великобритания — стои между нас и успеха. Ако успеем да й попречим — с хитрост или натиск — да придобие и установи постоянна островна база вън от Китай, Азия ще бъде наша. Разбира се, в този момент не можем да си позволим да отчуждим нашия съюзник Великобритания. Франция, Полша, Прусия и Хабсбургите са не по-малко недоволни от разведряването около Дарданелите, отколкото Русия. Ние трябва постоянно да внимаваме да не изостряме тяхната раздразнителност. Без британска поддръжка нашата свещена родна земя би била изложена на опасност от завладяване. Ако британците се придържат към заявената от тях позиция относно Китай, че те само желаят да установят търговски отношения и търговски складове, които всички западни нации могат да ползват „на равни начала“, ние можем да се придвижим напред към Синкианг, Туркестан и Монголия и да контролираме сухоземния път към Китай. (Ние вече държим под властта си стратегическите преки пътища до Кибер Пас и Кашмир, а оттам към Британска Индия.) Ако се заговори за завладените от нас земи, нашата официална позиция ще бъде, че „Русия само преследва враждебни диви племена от вътрешността на страната“. До пет години трябва да установим стабилни позиции на подстъпите към китайските земи северозападно от Пекин. Тогава, чрез прост дипломатически натиск, ние ще бъдем в състояние да наложим съветници на императора на Манджурия и чрез тях да влияем на Китайската империя, докато по подходящ начин тя се раздели на васални държави. Враждата между манджурските едри земевладелци и китайското население е изцяло в наша полза и ние, разбира се, ще продължим да я подклаждаме.
На всяка цена трябва да поддържаме и поощряваме британските търговски интереси в главните пристанища на Китай, където те ще бъдат ограничавани от пряк китайски натиск, който ние по дипломатически път своевременно ще контролираме. На всяка цена трябва да попречим на Англия да укрепи и колонизира който и да е остров, както тя направи със Сингапур, Малта, Кипър или да има стабилна позиция като тази в Гибралтар, който не е предмет на нашия натиск и би й послужил като постоянен бастион за нейната военна и морска мощ. Добре би било да се установят незабавно тесни търговски връзки с подходящи компании от този район.
Крайъгълният камък на външната ни политика трябва да бъде: „Нека Англия да управлява моретата и търговските пътища и да бъде първата индустриална нация в света. Но Русия ще управлява сушата! Щом сушата е осигурена, наше свещено задължение, наше право, дадено от Бога, е да я цивилизоваме. Моретата ще станат руски. Така царят на цяла Русия ще управлява света.“
