— Можеш ли да си спомниш още нещо, сине?

— Не, нищо. Извинявай. Не исках да се нахвърлям върху теб.

— Чуй ме, синко! Хайде, Кълъм, важно е!

— Моля те, татко, не говори толкова високо — каза Кълъм, като нещастно отвори очи. — Какво?

— Звучи ми, като че ли ти е бил даден афродизиак. Да, афродизиак. Има с дузини такива, които може да бъдат сложени в питие.

— Не е възможно. Беше просто от пиенето и моята… моята нужда… не е възможно!

— Има само две обяснения. Първо, че кулитата са те отнесли в някакъв публичен дом — и това не е бил филиала на Макао на „Ф и Д“, — където биха получили по-високо възнаграждение за богат клиент и дял от обраното. Там момичето или момичетата са те упоили, обрали са те и са те върнали обратно. Заради теб се надявам да е станало точно така. Другата възможност е някой от твоите приятели да ти е сипал афродизиак в Клуба, да е уредил носилката да те чака и да те отведе в определен дом.

— Това са глупости! Защо му е на някой да прави това? За сто гвинеи, часовник и пръстен? Един от моите приятели? Това е безумие.

— Но да речем, че някой те мрази, Кълъм. Да речем, че планът е бил да отидеш при заразено момиче — някое, което има сифилис!

— Какво?

— Аха. Опасявам се, че именно това се е случило.

Кълъм замря за миг.

— Просто се опитваш да ме уплашиш.

— В името на Бога, сине мой, не е така. Но е съвсем определена възможност. Казах, че е по-вероятно да е другата, защото те доведоха обратно.

— Кой е направил това с мен?

— Ти трябва да отговориш на това, сине. Но дори и това да се е случило, не всичко е загубено. Да. Изпратих за китайски лекарства. Ще ги изпиеш всичките, без да пропуснеш нищо.

— Но сифилисът е неизлечим!

— Да. Щом болестта се развие. Но китайците вярват, че можеш да убиеш отровата на сифилиса или каквото там го причинява, ако вземеш мерки веднага да си пречистиш кръвта. Преди години, когато за пръв път дойдох тук, същото се случи и на мен. Аристотел ме намери в един бордей в китайския квартал, намери ми китайски лекар и се оправих. Ето как се запознах с него и защо от толкова време ми е най-добрият приятел. Не мога да бъда сигурен дали къщата или момичето са били заразени, но не хванах сифилис.

— О, Боже, помогни ми.

— Да. До седмица не можем да бъдем сигурни. Ако дотогава няма подуване, болка или течение — този път те е отминало. — Той видя ужаса в очите на сина си и усети съчувствие към него. — Чака те една адска седмица, момчето ми. Ще чакаме да разберем. Знам какво е — така че не се залъгвай. Ще направя всичко каквото мога. По същия начин Аристотел помогна на мен.

— Ще се самоубия. Ще се самоубия, ако… Господи, как можах да бъда толкова глупав? Тес! О, Господи! По-добре да й кажа…

— Няма да правиш такова нещо! Ще й кажеш, че са те нападнали крадци на път за вкъщи. Така и ще го представим. Същото ще кажеш и на приятелите си. Че след момичето много си пил. Че нищо не можеш да си спомниш, освен че си прекарал страхотно и си се събудил тук. И за една седмица ще се държиш, както обикновено.

— Но Тес! Как бих могъл?…

— Така ще постъпиш, сине! Така ще постъпиш, пусто да остане.

— Не мога, татко, просто е невъзм…

— И при никакви обстоятелства няма да споменаваш китайските лекарства. Няма да ходиш в публични домове, докато не сме сигурни и няма да докосваш Тес, докато не се ожените.

— Толкова ме е срам.

— Няма от какво, сине. Трудно е да бъдеш млад. Но на този свят мъжът трябва сам да се пази. Има толкова много бесни кучета.

— Казваш, че е бил Горт?

— Не казвам нищо. Ти така ли мислиш?

— Не, разбира се, че не. Но ти мислиш така, нали?

— Не забравяй, че трябва да се държиш нормално или ще загубиш Тес.

— Защо?

— Мислиш, че Лайза и Брок ще ти позволят да се ожениш за Тес, ако разберат, че си толкова глупав и незрял да скиташ по курвите из Макао пиян и в непознат публичен дом, че си поемал любовни питиета и си бил обран? Ако бях на мястото на Брок, щях да кажа, че нямаш достатъчно разум да ми бъдеш зет!

— Съжалявам.

— А сега си почини, синко. Ще се върна след малко.

По целия път към Мей-мей Струан си мислеше как да убие Горт, ако Кълъм бе хванал сифилис. По най-жестокия начин. Да, помисли си той, мога да бъда много жесток. Няма да бъде просто убийство. Нито пък бързо. Дяволите да го вземат!

— Изглеждаш ужасно, Кълъм, скъпи — каза Тес. — Наистина трябва да си легнеш рано.

— Да.

Те се разхождаха по прайа в спокойствието на нощта. Беше след вечеря, главата му бе по-ясна, но агонията му беше неописуема.

— Какво има? — запита тя, като го видя, че се измъчва.

— Нищо, скъпа. Просто пих прекалено много. И ония разбойници не бяха много нежни. За бога, заклевам се, че една година няма да пия. — „Моля те Господи, нека нищо не се случи. Нека мине седмицата и нищо да не се случи.“

— Хайде да се прибираме — каза тя, като здраво го хвана за ръката и го поведе към резиденцията на Брок. — Като се наспиш добре, всичко ще ти мине. — Тя се чувстваше майчински загрижена и неможеше да не се усеща щастлива от това, че той беше почти безпомощен. — Радвам се, че си се заклел да не пиеш, скъпи. Татко понякога страшно се напива, също и Горт — честна дума, много пъти съм го виждала пиян. О, толкова съм щастлива, че скоро ще се оженим!

Каква причина би имал Горт да направи това, запита се Кълъм. Тай-панът сигурно преувеличава. Трябва да преувеличава.

Един слуга отвори вратата и Кълъм въведе Тес в предверието.

— Много скоро се прибирате, гълъбчета? — каза Лайза.

— Малко съм уморена, мамо.

— Е, добре, аз ще тръгвам — каза Кълъм. — Утре ще се видим. Ще ходите ли на мача по крикет?

— О, хайде да отидем, мамо!

— Би ли ни придружил, Кълъм, синко?

— Благодаря ви. Ще ми бъде приятно. Ще се видим утре. — Кълъм целуна ръка на Тес. — Лека нощ, мисис Брок.

— Лека нощ, момко.

Кълъм тръгна към вратата точно когато влизаше Горт.

— О, здравей, Горт.

— Здравей, Кълъм. Чаках те. Тъкмо отивах да пийна в Клуба. Хайде с мен.

— Тази вечер не, благодаря. Още не мога да се оправя. Толкова нощи закъснявах. А утре има и крикет.

— Едно питие няма да ти навреди. След боя, който си ял, ще ти се отрази добре.

— Не и тази вечер, Горт. Все пак благодаря. До утре.

— Както искаш, стари друже. Грижи се за себе си. — Горт затвори вратата след него.

— Горт, какво стана снощи? — попита го Лайза.

— Бедният момък направи главата. Тръгнах си от Клуба преди него, както ти казах, тъй че не знам. Той какво казва, Тес?

— Просто, че е пил прекалено много и после са го нападнали разбойници. — Тя се разсмя. — Клетият Кълъм — мисля, че за известно време ще бъде излекуван от демона на алкохола.

— Би ли ми донесла пурите, Тес, миличка? — каза Горт. — Трябва да са в шкафа.

— Разбира се — каза Тес и излезе навън.

— Чух — каза Горт, — чух, че нашият Кълъм скитосвал.

— Какво? — Лайза престана да шие.

— Не. Не е опасно — каза Горт. — Може би не трябваше да ти казвам. Не е опасно, ако мъжът е внимателен, пусто да остане. Ти знаеш какви са мъжете.

— Но той ще се жени за нашата Тес! Тя не може да се жени за някакъв развратник!

— Да. Мисля, че ще трябва да поговоря с момчето. По-добре е да внимава на Макао, че да нямаме съмнения. Ако татко беше тук, щеше да е по-друго. Но сега аз отговарям за семейството и трябва да предпазвам горкото момче от слабости. Нали няма да кажеш за това, мамо?

— Разбира се, че не. — Лайза мразеше онова, което правеше мъжете мъжествени. Защо не се владееха? Може би ще е по-добре пак да помисли за сватбата. — Тес не трябва да вземе някой развратник. Но Кълъм не е такъв. — Сигурен ли си?

— Да — каза Горт. — Поне така казват някои от момчетата.

— Искаше ми се татко да си е тук.

— Да — потвърди Горт, после добави, като че ли внезапно му беше хрумнало. — Мисля да ида до Хонконг за ден-два. Ще говоря с татко. Тъй ще е най-добре. После ще поговоря със самия Кълъм. Тръгвам с прилива.