Лим Дин повдигна рамене.

— О, няма значение — каза Струан и стана от масата.

— Очакваш гости? — попита Мей-мей.

— Не. — Струан излезе от стаята и отиде в малката приемна. Отвори вратата в дъното и я затвори зад себе си. Озова се в коридора, който водеше през салона в отделни стаи в предната част на къщата. Още щом излезе в коридора, разбра, че посетителката е Шиваун. Ароматът на парфюма, който само тя носеше, беше променил леко дъха на въздуха.

Сърцето му заби учестено и гневът му се стопи. Продължи да крачи надолу по коридора и меките му кожени полуботуши тропаха каменния под. После сви към дневната.

— Здравейте, тай-пан — поздрави Шиваун.

Тя беше на двайсет години, грациозна като газела. Тъмночервената й коса, по-тъмна от косата на Струан, беше навита на дълги масури. Заоблените й гърди под дискретно деколтирана зелена кадифена рокля се поклащаха върху тънко осемнайсет инча кръстче. Нежните й глезени и крачета се подаваха под множество фусти. Шапчицата й беше зелена, а чадърчето — яркооранжево.

„Ех — помисли си Струан, — с всеки ден става все по-красива.“

— Добро утро, Шиваун, Уилф.

— Добро утро. Извинете, че пристигаме без покана. — Уилф Тилмън се чувстваше безкрайно неудобно.

— О, хайде — каза весело Струан, — стар американски обичай — да се пожелае здраве на новия дом.

— Не сме в Америка — отговори Тилмън и пожела още днес да е там. И Шиваун да е омъжена за Джеф Купър, а той да не отговаря вече за нея. „По дяволите Шиваун. И по дяволите Джеф — помисли си той. Дай Боже, официално да поиска ръката й. Тогава ще мога просто да обявя годежа и край на всичко. Цялото това разтакаване е направо глупаво. «Остави я. Има много време» — повтаря непрекъснато Джеф. Но аз зная чудесно, че изобщо няма време, особено сега, когато Струан е без жена. Абсолютно съм уверен, че Шиваун е хвърлила око на тай-пана. Защо толкова настояваше да дойдем още тази сутрин? Защо непрекъснато пита за него?“

През целия път до къщата на Струан той бе разсъждавал — доколко би било разумно да се оженят Струан и Шиваун. Положително щеше да има финансова изгода, но Струан изобщо не одобряваше американския начин на живот, просто не можеше да го разбере.

„Сигурно ще настрои Шиваун против нас! — мислеше си Тилмън. — Ще се налага чрез нея. Джеф ще се вбеси, че я е загубил и вероятно ще ликвидира компанията «Купър — Тилмън». Нищо не мога да направя. Ако тя престане да съществува, няма да има повече пари за забавления и за разточителството на брата Джон във Вашингтон. Политиката се нуждае от много пари, а без политически стремежи животът на семейството ще стане много труден. Освен това нужна е всяка помощ от страна на проклетите северни щати. Не, по-скоро божията помощ. Шиваун трябва да се омъжи за Джеф, а не за тай-пана и точка по въпроса.“

— Извинете, че пристигаме непоканени — повтори той.

— И двамата сте добре дошли. — Струан посочи със знак Лим Дин да донесе гарафата и чашите. — Шери?

— Не, благодаря. Смятам, че трябва да си вървим — каза Тилмън. Шиваун смръщи красиво чипото си носле.

— Но ние току-що дойдохме. Исках първа да ви поздравя с добре дошъл, тай-пан.

— Наистина сте първа. Седнете. Радвам се да ви видя.

— Донесохме подаръци за къщата. — Тя отвори чантата си и извади оттам малко хлебче, солничка и шише вино. — Има стар обичай да се пожелава на къщата щастие. Щях да дойда сама, но чичо каза, че това означавало много лош вкус. Не е виновен той.

— Радвам се, че дойдохте. — Струан взе от хляба. Беше златистокафяв, ароматен, с добре препечена коричка.

— Снощи го опекох.

Струан отчупи парченце и опита.

— Чудесен е!

— Не е задължително да се изяде. Поне идеята е такава. — Тя се засмя отново и вдигна чантата и чадърчето си. — Сега, след като изпълних задължението си, мога да си вървя.

— Първите ми гости няма да направят това. Настоявам поне да пиете по едно шери.

Лим Дин поднесе чашите. Шиваун взе една от тях и се настани удобно, а Уилф Тилмън се намръщи. Лим Дин се оттегли.

— Наистина ли го опекохте сама? Съвсем сама? — попита Струан.

— Много важно е едно момиче да може да готви — отвърна тя и го погледна предизвикателно.

Тилмън отпи глътка.

— Шиваун е добра готвачка.

— Искам по един хляб на ден — каза Струан. Седна на голямото кожено кресло и вдигна чашата. — Желая ви дълъг живот!

— И на вас!

— Къщата ви е много хубава, тай-пан.

— Благодаря. Когато е напълно готова, ще ви я покажа цялата. — Струан знаеше, че тя умира от любопитство да разбере дали слухът за Мей-мей е верен. — Аристотел каза, че миналия път, когато ви видял, сте били много зле.

— Просто бях настинала — отговори тя.

— За нов портрет ли позирате?

— Смятам да позирам — каза тя, без да се смути. — Миличкият Куанс! Толкова харесвам портретите му! Чичо и аз се опитваме да го придумаме да дойде с нас във Вашингтон през сезона. Сигурна съм, че ще направи цяло състояние там.

— В такъв случай съм убеден, че гостът ви е осигурен. — Струан се питаше дали изписаната на лицето й невинност е престорена или естествена. После погледна към Тилмън.

— Как върви търговията?

— Благодаря, отлично. Днес следобед Джеф се връща в Кантон. Селцето кипи от сделки. Ще се прибирате ли там?

— След няколко дни.

— Разбрах, че „Блу клауд“ е успял да настигне „Грей уич“. Един от нашите кораби ги срещнал преди два дни на връщане от Сингапур. Препускали като луди. Желая успех!

Докато двамата разговаряха любезно по делови въпроси, без истински да се интересуват един от друг, Шиваун отпиваше от шерито и разглеждаше Струан. Беше облечен в лек вълнен костюм, добре ушит и елегантен. „Може би не знаеш, но ти си великолепен мъж, Дърк Струан — мислеше си тя, — и аз ще се омъжа за теб. Какво ли представлява китайската ти метреса? Чувства се присъствието й в стаята. Метреса или не, аз съм момиче за теб. А когато ти стана жена, дълго време няма да има нужда да ми изневеряваш. Дълго време!“

— Е, все пак мисля, че трябва да тръгваме — каза Тилмън и стана.

— Отново се извинявам за неочакваното посещение.

— Няма защо.

— О, между другото, тай-пан — обади се Шиваун, — разбрах, че жените не са поканени да гледат борбата днес следобед. Бихте ли заложили на моряка от мое име?

— Божичко, Шиваун — извика Тилмън шокиран. — Не бива да говориш такива работи! Не е красиво да го прави една дама!

— Но и ти си много нелюбезен и старомоден, чичо. Вие, мъжете, обичате борбите, защо да не ги обичаме и ние? Обичате хазарта, защо не и ние?

— Чудесен въпрос, Шиваун! — Струан се развесели от смущение — то на Тилмън.

— Това е ориенталски обичай — каза тя и погледна невинно Струан. — Чувам, че китайците играят непрекъснато хазарт, особено жените.

Струан се направи, че не забелязва репликата.

— Хазартът е лош навик — каза Тилмън.

— Не съм съгласна, чичо. На колко се обзаложи ти?

— Това няма нищо общо!

Струан се засмя:

— С ваше позволение, Уилф, нека й угодим. Залагате една гвинея за флотата, така ли?

— Благодаря, тай-пан — побърза да каже тя, преди Тилмън да отвори уста, и подаде облечена в ръкавица ръка. — Това е въпрос на принцип. Много сте внимателен!

Той задържа ръката й малко по-дълго, отколкото бе необходимо, после я целуна, очарован от мисълта, че би могла да му принадлежи, и ги изпрати до вратата.

— Ще ви видя и двамата тази вечер.

— Ако не спечелите наградата, ще позеленея от яд. И ще се озова в затвора за длъжници.

— Не ти, Шиваун, а твоите многострадални баща и чичо — каза Тилмън.

Когато си отидоха, Струан се върна при Мей-мей. Тя го погледна студено.

— Какво има, Мей-мей?

— Тази префърцунена развратна кучка тича по тебе. Това има!

— Не бъди глупава и престани да ругаеш! Откъде пък я видя?

— Какво? Да не би да нямам очи? Нос? За какво трябва да разглеждам плановете на къща, час след час, а? Така направено, че аз да виждам кой влиза и кой излиза, без никой да забелязва мене. Ах! Тези гадни, червясали бюфети, пълни с тор! Казват, че развратница гони да се жени за тебе.