— Момчета, сега и двамата сте Макструан. Албърт и Фредерик Макструан.

Двете момчета заплакаха от щастие и прегърнаха Струан.

Струан влезе в кабинета си и се опита да заспи. Но сънят не идваше. Ужасният край на Скрагьр го бе разстроил. Той знаеше, че тези мъчения бяха любимата практика на У Фанг Чой, бащата на У Куок и дядо на малкия У Пак. На жертвата, която предстоеше да бъде разчленена, предоставяха три дни — време, през което тя трябваше да избира кой крайник да й бъде отрязан пръв. През третата нощ изпращаха приятел на нещастника да му пошепне в ухото, че помощта идва. Така жертвата трябваше да избере този крайник, без който „по-лесно“ би дочакала помощта. После му отрязваха избрания крайник. Пак някой му пошепваше, че помощта пристига. Но тя никога не идваше. Само истински силен мъж можеше да издържи две ампутации. Струан стана и излезе на палубата. Имаше слабо вълнение, но облаците се бяха сгъстили. Луната бе изчезнала. Имаше прилив, но морето бе безопасно.

— Утре ще вали, мистър Струан — каза Кудахи.

— Да — потвърди Струан.

Той впери очи на изток. Усещаше, че морето го гледа.

— Върховна лейди! — каза А Сам, като събуди Мей-мей. — Катерът на татко пристига.

— Лим Дин подготви ли банята му?

— Да, мамо. Той се качи горе да го посрещне. Да събудя ли втора майка?

Ин-хси спеше в леглото в другия край на каютата.

— Не, легни си. Но първо ми дай гребена и четката за коса. Провери дали Лим Дин е приготвил закуска за татко. Може да е гладен.

Мей-мей полегна отново и си спомни какво й бе казал Гордън Чен. „Отвратителен убиец! Да обвинява сина ми, че бил замесен в някаква тайна организация! Платиха му повече, отколкото трябвате, за да мълчи и да умре спокойно! Какъв абсурд!“

Тя внимателно стана от леглото. За няколко секунди почувства краката си слаби и несигурни. След това се съвзе и се изправи стабилно.

— О, сега съм по-добре! — извика тя.

Мей-мей отиде пред огледалото и критично се огледа.

— Изглеждаш остаряла — каза тя на образа си.

— Съвсем не си остаряла. И не трябва да ставаш от леглото — обади се Ин-хси от своето. — Нека аз да ти оправя косата. Татко върна ли се? Толкова се радвам, че си по-добре. Ти наистина изглеждаш много добре.

— Благодаря ти, сестро. Лодката му сега пристига.

Мей-мей позволи на Ин-хси да й направи прическата.

— Благодаря ти, скъпа.

Тя се напръска с парфюм и се върна в леглото освежена. Вратата се отвори и с тихи стъпки влезе Струан.

— Защо не спите? — попита той.

— Исках да те видя здрав и читав. Банята ти е готова. Закуската също. Много се радвам, че се завърна невредим!

— Мисля да се върна при тебе след няколко часа. Ти трябва да спиш, моето момиче. Ще закусим заедно, когато се събудя. Казах на Лим Дин да не ме събужда, освен ако няма нещо спешно.

Той бързо я целуна, малко смутен от присъствието на Ин-хси. Мей-мей забеляза това и леко се усмихна. „Колко са интересни тези варвари!“

Струан кимна с глава към Ин-хси и излезе.

— Слушай, скъпа сестро! — каза Мей-мей, когато вече бе сигурна, че Струан не може да я чуе. — Изкъпи се в парфюмирана вода и когато татко заспи дълбоко, иди в леглото му и спи с него.

— Но, Върховна лейди, сигурна съм, че досега татко с нищо не е показал, че ме желае. Аз го наблюдавах много внимателно. Ако отида, без да съм поканена… аз… може да се ядоса и да ме изгони. Тогава ще се чувствам много неудобно и с тебе, и с него.

— Ти просто трябва да разбереш, че варварите са много различни от нас, Ин-хси. Тяхната представа за удобство не е като нашата. Направи както ти казвам. Той ще се изкъпе и ще си легне. Чакай един час и иди при него. Ако се събуди и ти заповяда да си отидеш просто прояви търпение и му кажи — Мей-мей премина на английски: — „Върховна лейди ме изпрати.“

Ин-хси повтори няколко пъти английските думи и добре ги запомни.

— Ако това не помогне, върни се при мене — продължи Мей-мей — Няма никакво неудобство, уверявам те. Не се плаши. Познавам добре татко. Ние не трябва да го оставим да посещава публична домове. Той е ходил в един от тях миналата нощ.

— Не! — каза Ин-хси. — Неудобно ми е. О, скъпа! Татко сигурно се отвращава от мене. Може би ще направиш по-добре да ме продадеш на някой гробокопач.

— Хм! Аз бих му дала каквото му е нужно, ако бях добре. Не се тревожи, Ин-хси! Той още не те е видял! Казвам ти. Той е варварин. Отвратително е, че той ходи в публичен дом, след като ти си тука, дори А Сам.

— Съгласна съм. О, лош човек!

— Всички са лоши, скъпа — каза Мей-мей. — Аз се надявам, че той е много уморен и няма да те изгони. Просто спи в леглото му. С татко ние трябва да работим усърдно. Даже на тази възраст, той е още много стеснителен в любовта.

— Знае ли, че не съм девствена? — попита Ин-хси, като милваше Мей-мей по главата.

— Той е достатъчно млад все още, за да няма нужда девственици да го възбуждат, скъпа сестро. Но е достатъчно стар, за да няма търпението да научи една девственица как да се люби. Просто кажи му: „Върховна лейди ме изпрати.“

Ин-хси отново повтори английските думи.

— Ти си много хубава, сестро. Хайде сега! Почакай един час и после иди при него.

Мей-мей затвори очи и се настани удобно в леглото.

Ин-хси се взираше в Струан. Едната му ръка бе отпусната върху възглавницата. Той бе дълбоко заспал. Завесите на прозорците на каютата бяха плътно спуснати, за да не пропускат светлина след разсъмване. Бе тихо и спокойно.

Лн-хси съблече пижамата си и предпазливо се промъкна под завивките на Струан.

Топлината в леглото я възбуждаше. Тя чакаше със затаен дъх, но ой не се събуждаше. Приближи се до него, постави нежно ръка върху неговата и отново зачака. Той не се събуждаше. Притисна се плътно до него и постави ръката си върху гърдите му. И пак зачака.

В съня си Струан чувстваше, че Мей-мей е до него. Той усещаше парфюма й, близостта й. Доволен бе, че треската е останала в миналото и тя отново е добре. Те бяха заедно под топлите лъчи на слънцето тя се чувстваше превъзходно. Той я питаше какво би искала за рождения си ден, а тя само се усмихваше и се притискаше до него. Всичко бе като в мъгла — приятно, нереално, но красиво. Той я слушаше с наслада как му говори нежно, после плуваха заедно и това му се видя много странно, защото тя не умееше да плува. Чудеше се кога е могла да се научи. След това лежаха голи на плажа един до друг и той чувстваше близостта й с цялото си тяло. Тя потрепера и той помисли, че пак е в треска. Появи се монахът в расото си с петна от кръв и с чаша в ръка. Мей-мей изпи чая от синкона и треската изчезна. И после стана тъмно. Облаци ги обгръщаха и бе нощ, а трябваше да бъде ден. От вълните Фонг крещеше: „Тайфун!“ Тогава те избягаха от облаците и отново се върнаха в леглото, където бяха в безопасност.

Той се раздвижи. Полузаспал, усети топлината на нежното тяло, което го докосваше. Протегна ръка и обгърна гърдата й. Приятни тръпки преминаха през телата им.

Той лежеше в здрача на стаята и се пробуждаше. Усещаше приятната мекота на гърдата и втвърденото й зърно в ръката си.

Тогава той отвори очи.

Ин-хси стеснително се усмихна.

Струан се подпря на лакът.

— Бога ми, какво, по дяволите, правиш тук?

Ин-хси го погледна в недоумение.

— Върховна лейди ме изпрати.

— Какво? — Струан се опита да дойде на себе си.

— Върховна лейди ме изпрати, тай-пан.

— Мей-мей? Мей-мей? Полудяла ли е? — И той й посочи вратата. — Отивай си!

Ин-хси поклати отрицателно глава.

— Върховна лейди ме изпрати.

— Може и кралицата на Англия да те е изпратила! Отивай си!

— Върховна лейди ме изпрати — нацупи се Ин-хси. После настани удобно главата си на възглавницата и впери поглед в него.

Струан неудържимо се засмя.

Ин-хси бе объркана. „Боже мой! Върховна лейди бе права, варварите са неразбираеми. Но няма да мръдна от леглото му! Как смееш ти да ходиш в публичен дом и да ме компрометираш, тай-пан? Да не съм някоя стара дропла, за бога? О, не, тай-пан! Няма да се помръдна! Аз съм много хубава, аз съм втора сестра и втора лейди в къщата ти. Това е!“