Тя забеляза, че Струан е по риза.

— Няма да се губи време за събличане, това ли е идеята ти, тай-пан?

— Аз дойдох само да видя… твоя гост.

Тя сладко му се усмихна.

— Този стар мръсник злоупотреби с гостоприемството ми.

Четири момичета грациозно влязоха в стаята. Вълнените им кимона бяха на петна и силно миришеха на парфюм и пот. Бяха почти двадесетгодишни — силни, твърди, привикнали с живота, който водеха. Те чакаха Струан да направи своя избор.

— Нели е за тебе, тай-пан — каза мисис Фордъринджил. — Осемнайсетгодишна, хубави крака и много енергична.

— Благодаря, мадам. — Нели направи поклон и големите й гърди изскочиха от кимоното. Тя бе пълничка блондинка, със застарели, хладни очи.

— Искаш ли да дойдеш с мене, тай-пан, любов моя?

Струан даде по една гвинея на всяка от тях и ги отпрати от стаята.

— Къде е мистър Куанс?

— Втори етаж в дъното наляво. Синята стая.

Мисис Фордъринджил го погледна над очилата си.

— Трудни времена, тай-пан. Твоят мистър Куанс яде като кон и говори ужасни неща. Шокиращи за млади момичета. Отдавна ми дължи много пари.

— Откъде намери тези момичета, а?

Тревога се изписа в очите на старата жена.

— Където има пазар на момичета, винаги се намират, нали? От Англия. Някои от Австралия. Оттук-оттам. Защо?

— Колко ти струва една от тях?

— Търговска тайна, тай-пан. Ти имаш твоите тайни, аз — моите.

Тя посочи към масата и смени темата.

— Не искаш ли да вечеряш? Пушената риба е специално приготвена. Домашна. Получих я тази седмица.

— Благодаря, вече съм вечерял.

— Кой ще плати сметката на мистър Куанс?

— Колко?

— Сметката е в него. Научавам, че мисис Куанс е разтревожена.

— Ще обсъдя сметката с него.

— Никога не съм се съмнявала в тебе, тай-пан.

— Умря ли момичето на Горт? — внезапно попита Струан.

Старата жена отново бе образец на любезност.

— Какво? Не зная какво искаш да кажеш. Нищо нередно не става в моето заведение!

Ножът на Струан бе в ръката му и той го опря до набръчкания врат на мисис Фордъринджил.

— Умря ли?

— Не, тук не е умряла. Взеха я от тук. За бога, недей…

— Умря ли или не?

— Чух, че е умряла, но това няма нищо общо с мене…

— Колко ти плати Горт да мълчиш?

— Двеста гвинеи.

— Какво стана с момичето?

— Не зная. Боже, помогни ми, това е истината! Роднини дойдоха за нея. Той им плати по сто никела и те бяха доволни. Взеха я от тук. Тя беше неверница.

Струан прибра ножа.

— Може да се наложи да повториш това пред съда.

— Научих, че този мръсник е мъртъв, затова, мисля, няма да се наложи да го казвам пред съда. А и как бих могла да кажа нещо? Аз не знам името й, не съм видяла трупа й. Ти знаеш как се прави това, тай-пан. Но ще се закълна в библията пред Брок, ако това имаш предвид.

— Благодаря, мисис Фордъринджил.

Той се изкачи по стълбите и отиде в синята стая. Белите й стени бяха посивели от нечистотия и ставаше течение — през процепите. Имаше огромно огледало на една от стените и пурпурни завеси висяха набрани около големия афиш. Картини бяха събрани на купчини по пода, други бяха закачени по стените. По пода имаше многоцветни петна от маслени и водни бои. В средата на стаята стоеше триножник, а около него — дузина кутии с бои и четки.

Аристотел Куанс хъркаше в леглото. Виждаха се само носът и нощната му шапка.

Струан взе една счупена кана и я хвърли в стената. Тя шумно се пръсна на малки парчета, но от това Куанс се шмугна по-дълбоко под завивката. Струан взе по-голяма кана и я запрати в стената.

Куанс се изправи и отвори очи.

— Боже, благослови душата ми! Самият дявол в цялата тази светиня!

Той скочи от леглото и прегърна Струан.

— Тай-пан, любими мой покровителю! Моите уважения! Кога пристигна?

— Ставай бързо! Днес пристигнах!

— Чух, че Горт е мъртъв.

— Да.

— Благодаря на Бога за това. Преди три дни този мръсник дойде тука и се кълнеше, че ще ми отреже главата, ако проговоря нещо за момичето.

— Колко ти плати, за да не говориш?

— Нито грош, мръсния му скъперник! Голяма работа, поисках му само сто!

— Как вървят твоите работи?

— Много зле, скъпи приятелю. Тя е още тук. О, Боже, пази ме! Така че трябва да стоя тука. Не смея да излизам.

Куанс скочи отново в леглото, взе една голяма пръчка и удари три пъти по пода.

— Поръчвам закуска — обясни той. — Искаш ли да закусиш с мене? Кажи ми сега твоите новини!

— Ти закусваш в 9 часа вечерта?

— Слушай, скъпи приятелю, когато си в публичен дом, действаш като проститутка! — Той избухна в неудържим смях, после се хвана за гърдите. — Бога ми, тай-пан, напълно изтощен човек съм — истински дух на безсмъртния Куанс.

Струан седна на леглото.

— Мисис Фордъринджил ми говори за някаква сметка. Дал съм ти досега цяла торба със злато, бога ми!

— Сметка?

Куанс разрови под възглавницата, размести наполовина изяден сандвич, две книги, няколко четки за рисуване, парчета от дамско бельо и накрая намери листчето със сметката. Той го пъхна в ръцете на Струан.

— Виж с какво те е задължила тази използвачка.

— Искаш да кажеш, тебе е задължила — каза Струан. Той прочете сметката. — Всемогъщи боже!

Сметката бе за четиристотин и шестнадесет лири, четири шилинга, четири пенса и един фардинг. Седем шилинга и шест пенса дневно за квартира и храна. Сто и седем лири за бои, четки и платна. Следваше точка „Други разходи“.

— Какво, по дяволите, е това „други разходи“?

Куанс прехапа устни.

— Уверявам те, тъкмо това исках да разбера от старата кучка.

Струан излезе на стълбите.

— Мисис Фордъринджил! — провикна се той.

— Викаш ли ме, тай-пан? — извика любезно тя.

— Да. Ела горе, моля те.

— Трябвам ли ти за нещо? — попита още по-любезно тя, като влезе в стаята.

— Какво, по дяволите, означава това? — Струан показа сметката, като я погледна застрашително. — „Други разходи“ — почти триста и двадесет лири!

— А! — отвърна тя компетентно. — Търговия, тай-пан.

— А?

— Мистър Куанс обича компаниите по всяко време и това са разноските за времето, през което той се ползва от нашите грижи. — Тя подсмъркна недоволно. — Ние водим съвсем точно нашите книги. Сметката е коректна до последната минута.

— Лъжи! — извика Куанс, възмутен. — Подправила е книгите, тай-пан. Това е изнудване!

— Изнудване? — запротестира мисис Фордъринджил. — Защо ти… ти… аз и моите момичета те спасихме от най-лошото, по-лошо от смъртта, за втори път на всичко отгоре!

— Но триста лири? — каза Струан.

— За бога, всичко е точно. Той обича да ги рисува, също така да… моята книга е най-добре водената в цяла Азия! Така е!

— Това е невъзможно! — настоя Струан.

Куанс се изправи в леглото, постави едната си ръка на сърцето, а с другата посочи към жената.

— Аз отказвам цялата тази сметка от твое име, тай-пан. — Беше се надул като паун. — Това е използвачество!

— О, така ли? Добре, аз ще ти го кажа направо в лицето, стар глупак и мръсен негодник, отивай си веднага! Аз ще се обадя на тази жена още тази нощ! Момичета! — извика дребната жена и нервно тръгна напред-назад из стаята.

— Добре, мисис Фордъринджил, не е нужно да се караме — каза нерешително.

Осем момичета дотичаха в стаята.

— Вземете ги веднага и ги занесете в моята стая — заповяда тя, Като сочеше боите, четките и картините. — Няма повече кредит. Те са мои, докато сметката не бъде платена напълно! — И тя изскочи навън от стаята.

Куанс скочи от леглото, както бе по нощница.

— Момичета! За бога, няма нищо да вземате!

— Бъди добро момче — каза Нели спокойно. — Щом мадам казва да ги вземем, даже и Бог да беше тука, пак трябва да ги вземем!

— О, да, сладур — обади се друго от момичетата. — Нели го каза съвсем точно.

— Един момент — каза Струан. — Мистър Куанс получи някаква сметка. Това е причината за тази разправия. Мис Нели, а-а… била си… била ли си с него?