— Добре тогава — съгласи се Струан най-накрая, — един месец, не повече.

Бе разбрал, че таксата, която трябваше да плаща на Краля на просяците, щеше да остане постоянна. Нямаше начин да се съпротивлява на традицията, освен ако не изгонеше всички китайци от острова.

— Утре можеш да получиш парите от Чен Шенг.

— Благодаря.

— Какво право има точно този човек да бъде Крал на просяците?

— Предполагам, че другите му имат доверие, тай-пан.

Гордън Чен мислено отбеляза да говори още същия ден с Краля, за да се увери, че планът за следващия месец ще бъде изпълнен. Бе много доволен, че успя да уреди Струан да плаща извънредно малък данък — два таела за вечерта и по два таела на месец, като за себе си запазваше комисиона от един таел. Освен това предвидливо бе поискал от Джин-куа да осигури Крал от Кантон. Това бе по-младият брат на Краля на просяците в Кантон, което означаваше, че е професионалист — човек, познаващ най-добре начините за извличане на най-много средства с възможно най-малко усилия. Този човек, разбира се, бе назначен като по-низш служител на Хунг Мун в масонската ложа на Хонконг. „Чудесно споразумение! — каза си Гордън. — Комисионата от просяците ще бъде ценен и постоянен приход на тонга.“ После чу баща си да задава въпроса, който бе очаквал:

— Чувал ли си за Триадите, Гордън?

— Прочетох прокламацията, разбира се — отговори той спокойно. — Защо?

— Знаеш ли нещо за тях?

— Вижте, тай-пан, исторически те са тайни общества и винаги са представлявали форма на защита против чуждестранни нашественици. Също знам, че имат много имена.

— Дръж ушите си отворени и ме информирай добре и тайно за техните дела. Сега нещо друго. Наел съм двайсет китайци за корабите си. Ще ги подготвям за помощник-капитани. Ти и мистър Маус ще ги учите на английски език. Други десет човека ще заминат в Англия да изучават корабостроителство.

— Да, сър. — Гордън засия. Трийсет! Трийсет нови Триади! Да, името „Триади“ звучеше много добре, по-добре от Хунг Мун. И още двайсет човека, заели стратегически позиции в корабите на „Ноубъл хаус“, ще бъдат огромна и ценна прибавка към мощта на ложата. Почувства се безкрайно доволен от себе си. Набирането на членове вървеше много добре. Всички слуги на Триадите бяха поставени под негов контрол, защото откакто варваринът бе дошъл в Азия, за слуги бяха назначавани специално подбрани членове на Триадите. По-късно Гордън щеше да основе Гилдия от корабни кулита, всички от които щяха да бъдат Триади. Вече отдавна съществуваше Гилдия на работниците. Скоро всички работници и изобщо всички китайци в Хонконг щяха да плащат членски внос — за славата на собствената си държава и за общото благо. „Да — каза си той развълнувано, — тук, в Хонконг, далеч от мандарините ние ще станем най-силната ложа в Китай. И когато отхвърлим манчурите, водачите на ложите ще са сред първите, на които новият император ще трябва да се издължи. Смърт на чингите! Дано по-скоро дойдат истинските господари, старата китайска династия — чингите!“ — Кога да започна?

— Утре.

— Чудесно! Можете да се осланяте на моето усърдие. — Той се поклони леко. — Може би когато е удобно, ще ми позволите да изкажа уважението си към лейди Чънг и децата. Не съм ги виждал от много месеци.

— Разбира се, Гордън, ела утре по обяд. Защо не подновиш седмичните уроци с Мей-мей? Мисля, че ще й се отразят добре.

— С удоволствие. И да говори с децата. — Гордън извади от ръкава си още два свитъка. — Тук са сметките от миналия месец според нашата лична уговорка. Бихте ли погледнали цифрите?

Гордън отвори свитъците. Единият беше написан с йероглифи, а другият на английски език.

— Щастлив съм да заявя, тай-пан, че благодарение на първоначалната инвестиция от десет хиляди долара ние разполагаме с обща печалба от шест хиляди и петдесет и осем долара и четирийсет и два цента.

Очите на Струан се разшириха:

— Великолепна печалба от едномесечна търговия!

— И аз се гордея с това. Нашите поземлени инвестиции са също печеливши. Обещават да спечелим много пари.

— Но ти не купи никаква земя.

— Не купих, когато вие продавахте онзи ден. Но… аз купувам парцели в селището Тай Пинг Шан. Те бяха одобрени от, ъ-ъ, Поземлената служба миналата седмица. Ние притежаваме и значителни парцели около село Абърдийн и Дийпуотър бей. Но те още не са обявявани за продажба.

— Тези са обявявани, тай-пан, като земи за местно ползване. Това са древни права. Изкупих всички нотариални актове, които съществуват. Поне тези, които открих, че съществуват.

— Но те не са законни, момче. Цялата земя принадлежи на Короната.

— Да. Но налага се да се дадат някои компенсации за старото селище. То е било тук много години, а и Короната… е великодушна — Очите му гледаха откровено. — Мистър Кълъм, изглежда, смята, че Негово превъзходителство ще погледне снизходително на нотариалните актове, които са, ъ-ъ, ратифицирани — така се казваше, доколкото си спомням — от селските старейшини.

„Не мога да разбера колко от така наречената нотариална земя е свободна и не принадлежи на човек или на село“ — помисли си Струан.

— Всичките ли „наши“ нотариални актове са „ратифицирани“?

— Разбира се, тай-пан. Направено е много внимателно, за да не бъдат анулирани впоследствие — усмихна се Гордън. — Нашите владения са на имената на, ъ-ъ, различни назначени от нас лица, така че ние не владеем открито земя. Само основните нотариални актове са на наше име. Другите под-актове или под-под-актове, дори под-под-под-актове подлежат на най-щателна проверка. Аз просто взех необходимите превантивни мерки.

— Бих казал, че ти предстои блестящо бъдеще в бизнеса, Гордън.

— Струан продължи да разглежда балансовата сметка най-внимателно. — Каква е тази точка? Две хиляди деветстотин и седемдесет и осем долара?

— Наеми от владенията ни в Тай Пинг Шан.

— Допуснал си грешка. Според датите, които ми съобщи, тази сметка покрива наеми за около два месеца, а ти владееш земята от един месец.

— Вижте, тай-пан, още щом китайците започнаха да се заселват по нашите земи в Тай Пинг Шан, започнах да им събирам такса за извършена услуга. Това, че ние се сдобихме със земята един месец по-късно, не е тяхна грижа. Не е ли така?

— Не. Това е измама!

— О, не, сър. Фактите са други. Пристига наемател и разбира се, търси да наеме възможно най-хубавата земя. Ние му вземаме такса, като му предоставяме на доверие да ползва земята предварително. Той е доволен, че плаща „наем“, защото както е известно, наемите са задължителни. Тази сума е всъщност такса за извършена услуга. Аз рискувах извънредно много, като я извършвах. Ако не успеех да купя земята и да им я предоставя за дългосрочно ползване, те щяха положително да попаднат в ръцете на използвачи, крадци и разбойници.

Струан изсумтя:

— Какво възнамеряваш да правиш с парите от наемите в бъдеще?

— Ако имате търпение, ще обсъдим този въпрос другия месец. Аз ще продължавам да тегля от кредитите, които вие бяхте така щедър да ми отпуснете. Ще бъда много пестелив.

Струан нави свитъка и му го върна.

— О, не, тай-пан, това копие е за вас.

— Добре тогава.

Струан помисли малко, после каза внимателно:

— Чух, че китайците са свикнали да вземат в заем големи суми при много висок лихвен процент. Вярвам, че нито една от нашите инвестиции няма да бъде използвана. — Очите му пронизваха Гордън. Последва дълго мълчание. — Лихварството е лош бизнес!

— Отпускането на заеми е много важен бизнес!

— При разумни лихвени проценти.

Гордън повъртя в ръка плитката си.

— Един процент по-ниско от нормалното?

— Два!

— Един и половина ще е много, много добре.

— Така да бъде! Ти си умен бизнесмен, Гордън. Може би следващата година ще съм в състояние да променя лихвения процент.

— Ще се постарая да извлека най-добра печалба независимо от вашето решение.

— Обзалагам се, че ще го направиш, Гордън. — Той погледна навън и се учуди, че морският полицай бърза към тях.