— Това ще стане по-късно. Най-напред ще се оженят, както се полага. Ти наистина си с вързани ръце. Не съм го скроил аз и това е наистина жалко. Не аз развявам бедния ти късмет в лицето. Но си мисля през цялото време, както и ти, за тях двамата и за нас и мисля, че ще е най-добре и за тях, и за нас.

— Знам какво си намислил. И Горт също.

— Кой знае какво ще стане, Дърк? Може в бъдеще да се обединим.

— Но не, докато съм жив.

— От друга страна, можем да останем разделени: ти да запазиш своето и ние нашето.

— Няма да ти помогне една женска фуста да грабнеш и да унищожиш „Ноубъл хаус“!

— Сега ме чуй, по дяволите! Ти подхвана този въпрос! Каза да говорим открито и аз не съм свършил. Така че слушай! Или си загубил смелостта си, както загуби обноските и ума си.

— Добре, Тайлър — каза Струан и си наля още бренди. — Кажи какво мислиш.

Брок се отпусна леко, седна отново и обърна бирата си.

— Мразя те и винаги ще те мразя. И аз ти нямам доверие. До гуша ми дойде да убивам, но се заклевам в Исуса Христа, че ще те убия в деня, когато те видя да се изправиш срещу мен с бич в ръка. Но не аз започнах тази битка. Не. Не искам да те убивам, а просто да те смачкам. Но все си мисля, че младите могат да поправят това, което ние… което не беше възможно за нас. Така че казвам: каквото ще бъде, да бъде. Ако ще се сливаме, нека да се слеем. Те ще решават това, не ти и аз. Ако няма да се слеем, отново ще решат те. Каквото и да правят, решението ще е тяхно. Не наше. И така — мисля, че бракът ще бъде добър.

Струан изпразни чашата си и я постави на масата.

— Никога не мислех, че ще паднеш, че ще паднеш толкова ниско и ще използваш Тес, въпреки че като мен си против брака.

Този път Брок погледна Струан спокойно:

— Не използвам Тес, Дърк. Това е Божията правда. Тя обича Кълъм и това е житейската правда. Това е единствената причина, за да говоря така. Ние и двамата сме с вързани ръце. Нека погледнем нещата реално. Те са като Ромео и Жулиета, за бога, и аз се страхувам. А и ти също ако искаш да знаеш истината. Не искам моята Тес да завърши с мраморна плоча, защото те ненавиждам. Тя го обича и аз мисля за нея.

— Не вярвах.

— Нито пък аз, по дяволите! Но Лайза ми писа пет-шест пъти за Тес. Казва, че мечтаела, въздишала и говорела за бала, но само за Кълъм. А Тес ми писа шестнайсет пъти за това какво казал Кълъм и какво не казал Кълъм, какво казала тя на Кълъм, как я погледнал и как й отговорил, докато най-накрая помислих, че ще се пръсна. О, да, тя наистина го обича.

— Но това е детска любов. Тя не означава нищо.

— Мили боже, ти си ужасно твърдоглав човек и не искаш да разбереш. Грешиш, Дърк. — Брок внезапно се почувства уморен и много стар. Искаше да сложи край на това. — Ако не беше бала, никога нямаше да се случи. Ти я избра за първия танц. Ти я посочи да спечели наградата. Ти…

— Не аз! Сергеев я избра!

— Истина ли е това?

— Да.

Брок втренчи поглед в Струан.

— Тогава може би това е Провидението. Тес не беше най-красиво облечената дама. Знаех си. Всички знаеха — освен Кълъм и Тес. — Той пресуши чашата и я остави на масата. — Ето моето предложение. Ти не обичаш своя Кълъм така, както аз обичам Тес, но нека им пожелаем попътен вятър, открито море и спокойно пристанище. Момчето го заслужава. С тази могила той спаси врата ти, защото, кълна се в Христос, щях да те удуша с нея. Ако ти трябва битка, ти си я получи. Ако ми попадне прът в ръцете, за да те пребия в честна битка, кълна се в Христос, пак ще го направя. Но не и тях двамата. Дай им попътен вятър, открито море и спокойно пристанище, за да вървят с Бога напред, а?

Брок протегна ръка.

Струан заговори с дрезгав глас:

— Ще ти стисна ръката за Тес и Кълъм. Но не и за Горт.

Начинът, по който Струан изрече „Горт“, смрази кръвта на Брок.

Но той не отдръпна ръката си, въпреки че споразумението криеше голяма опасност.

Стиснаха си здраво ръцете.

— Ще изпия още една чаша, за да дойде всичко на място — каза Брок. — Тогава ще можеш да се разкараш от дома ми. — Той вдигна звънеца и позвъни трети път и когато отново никой не се появи, го запрати към стената. — Ли Танг! — изрева той. — Гласът му отекна странно.

Чу се шум на тичащи стъпки по голямото стълбище и на вратата се появи уплашеното лице на португалския чиновник.

— Всички слуги са изчезнали, сеньор. Никъде не мога да ги открия.

Струан изтича до прозореца. Амбулантните търговци, сергиджиите, зяпачите и просяците напускаха безмълвно площада. В английската градина група търговци слушаха и наблюдаваха, замръзнали по местата си.

Струан се обърна и се втурна към мускетите. Стигна до рафта едновременно с Брок.

— Всички да слезнат долу! — извика Брок на чиновника.

— Във фабриката ми, Тайлър. Бий тревога — каза Струан и в същия миг изскочи навън.

След час всички търговци и техните чиновници се бяха струпали във фабриката на Струан и в намиращата се отпред английска градина. Отряд от петдесет войници беше въоръжен за бой и разположен край портата. Офицерът — капитан Оксфърд — едва двайсетгодишен, бе строен, хубав, мускулест мъжага.

Струан, Брок и Лонгстаф бяха застанали в средата на градината. Наблизо стояха Джеф Купър и Сергеев. Нощта беше влажна, гореща и мрачна.

— Не е зле да наредите незабавна евакуация, Ваше превъзходителство — каза Струан.

— Да — съгласи се Брок.

— Не е нужно да бързаме, господа — отвърна Лонгстаф. — Това се е случвало и по-рано, нали?

— Да. Но винаги преди това Ко-хонгът или мандарините са ни предупреждавали. Никога не е ставало така внезапно. — Струан се вслушваше напрегнато в нощта, но очите му брояха завързаните за пристана лорчи. „Има достатъчно за всички“ — помисли си той.

— Нещо не ми харесва нощта.

— Нито на мен, дявол я взел. — Брок плю гневно. — Да се качваме по корабите, казвам аз.

— Нима смятате, че има опасност? — попита Лонгстаф.

— Не знам, Ваше превъзходителство. Но нещо ми подсказва, че трябва да се измъкваме оттук — обясни Струан.

— Или поне да се качим на корабите. Засега търговията е приключила, така че можем да си вървим или да останем, ако искаме.

— Но те няма да посмеят да ни нападнат! — ядоса се Лонгстаф. — Защо им е? Какво печелят с това? Преговорите вървят чудесно.

Смешна работа.

— Просто предлагам, Ваше превъзходителство, да постъпим така, както винаги сте ни съветвали — да се подготвим за всякакви изненади.

Лонгстаф махна леко с ръка на офицера.

— Раздели хората си на три групи. Завардете източния и западния край. Също улица Хог. Не. Не пускайте никого по площада до ново нареждане.

— Да, сър.

Струан видя Кълъм, Хорацио и Горт, застанали близо до един фенер. Горт обясняваше на Кълъм как се зарежда мускет, а той слушаше внимателно. В сравнение със сина му, Горт изглеждаше здрав, жив и снажен. Струан отмести поглед и съзря Маус да разговаря в тъмното с висок китаец, когото не познаваше. Любопитен, тръгна към тях.

— Разбрахте ли нещо, Волфганг?

— Не, тай-пан. Никакви слухове, нищо. И Хорацио не е чувал. Гот им химел, нищо не разбирам.

Струан разгледа китаеца. Беше облечен в мръсни селски дрехи и изглеждаше на малко повече от трийсет години.

Тежки клепачи, надвиснали над проницателни очи, които гледаха Струан също така любопитно.

— Кой е той?

— Хунг Хсу Чун — отвърна гордо Волфганг. — Той е хака — кръстен, тай-пан. Аз го кръстих. Най-добър е от тях. С блестящ ум, прилежен, макар и селянин. Най-сетне имам човек, който ще разпространява слово и ще ми помага в делото му.

— Не е зле да му кажеш да си върви. Ако стане нещо и мандарините го хванат с нас, ще имаш един покръстен по-малко.

— Вече му казах, но той ми отговори: „Неведоми са пътищата господни и божите люде не обръщат гръб на неверниците.“ Не се безпокойте. Бог ще го пази и аз ще го защитавам със собствения си живот.