Струан кимна леко към човека и се върна при Лонгстаф и Брок.
— Аз се качвам на кораба и това е всичко! — заяви Брок.
— Тайлър, изпрати Горт и хората му да подсилят охраната на войниците там. — Струан посочи в тъмнината към улица Хог. — Аз ще завардя от изток и ще те прикривам, ако стане нужда. Можеш да отстъпваш насам.
— Ти гледай себе си — каза Брок, — а аз ще се погрижа за мене си. Да не си главнокомандващ, по дяволите! — После повика Горт. — Ти ще дойдеш с мен. Алмейда, ти и останалите чиновници вземете книгите и се качвайте на кораба.
Брок и хората му напуснаха градината и се отправиха към площада.
— Кълъм!
— Да, тай-пан?
— Почисти сейфа и се качвай на лорчата!
— Добре. — Кълъм понижи глас. — Разговаря ли с Брок?
— Да. Но не сега е времето, момче. Побързай. Ще говорим по-късно.
— Да или не каза?
Струан видя, че другите ги гледат и макар че много му се искаше да каже на Кълъм, мястото в градината не беше подходящо.
— Дяволите да те вземат! Няма ли да направиш както ти казах?!
— Искам да знам — каза Кълъм и очите му пламнаха.
— А аз не съм готов да обсъждам сега проблеми! Направи каквото ти казах!
Струан тръгна решително към входната врата. Джеф Купър го спря.
— Защо се евакуирате? Защо е това бързане, тай-пан?
— Просто вземаме предохранителни мерки, Джеф. Имате ли лорча?
— Да.
— С удоволствие ще приема на кораба си всеки, за когото на другите кораби няма място. — Струан погледна към Сергеев. — Гледката от реката е много приятна, Ваше височество. Не желаете ли да дойдете с нас?
— Винаги ли побягвате, когато площадът се изпразни и слугите изчезнат?
— Само когато това ми харесва. — Струан си проби път през навалицата. — Варгас, качете книгите на кораба, също и всички чиновници. Въоръжени.
— Да.
Когато другите търговци видяха, че Струан и Брок наистина се подготвят за бързо отстъпление, те изтичаха във фабриките си и събраха книжата, товарителниците и цялата документация за сезонната търговия, с която осигуряваха бъдещето си, и започнаха да ги качват в корабите си. Богатството не беше голямо и не представляваше особена причина за безпокойство, тъй като по-голямата част от търговията се извършваше чрез разменни сметки, а Брок и Струан бяха вече изпратили среброто си в Хонконг.
Лонгстаф разчисти бюрото си, постави кодовата книга и секретните документи в куфарчето и се присъедини към Сергеев в градината.
— Приготвихте ли се, Ваше височество?
— Не притежавам нищо важно. Намирам, че цялата тази работа е много странна. Има ли опасност или няма? Ако има опасност, къде са войските ви? А ако ги няма, защо да бягаме?
Лонгстаф се засмя.
— Умът на езичника е много различен от този на цивилизования човек. Вече повече от век правителството на Нейно величество се занимава точно с този въпрос. Така се научихме да решаваме китайските проблеми. Разбира се — добави той сухо, — ние не се занимава ме със завоевания, само с мирна търговия. Макар че наистина гледаме на тази област изцяло като сфера на британско влияние.
* * *
Струан разглеждаше съдържанието на сейфа, за да се увери, че всички важни документи са качени на борда на кораба.
— Вече направих това — каза Кълъм, след като влетя в стаята и тръшна вратата. — Сега ми кажи какъв беше отговорът? Кажи, за бога!
— Ще се венчаеш и ще се ожениш — отвърна меко Струан, — за бога.
Кълъм бе така поразен, че не можа да отвори уста.
— Брок се радва да му станеш зет. Можете да се ожените другата година.
— Значи Брок каза да?
— Да. Моите поздравления — каза Струан и продължи спокойно да проверява съдържанието на чекмеджето. Заключи го, доволен, че разговорът с Брок е проведен по плана.
— Значи наистина каза да? И ти каза да?
— Да. Ти трябва да получиш официално разрешение — той ще ти го даде. Трябва да обсъдим зестрата и други подробности. Каза, че другата година може да се ожените.
Кълъм прегърна Струан през рамената и възкликна:
— О, татко, благодаря! Благодаря ти! — Той сам не чу кога каза „татко“, но Струан го чу.
В нощта ненадейно проехтяха изстрели. Струан и Кълъм изтичаха до прозореца точно навреме, за да видят как предните редици на една тълпа се люшнаха под залпа в задния край на площада. Стотици хора отзад блъскаха тези пред тях да вървят напред и войниците бяха погълнати от ревящия поток от китайци, които се изляха в далечния край на площада.
Тълпата носеше факли и бе въоръжена с брадви и копия, както и с триадски знамена. Китайците обградиха най-западната фабрика, която принадлежеше на американците. Хвърлиха факла през прозореца и щурмуваха вратите. Започнаха да плячкосват, палят и рушат сградата.
Струан грабна мускета си.
— Повече нито дума за Тес. Не говори с никого, преди да си се видял с Брок. — И двамата изхвръкнаха в коридора. — Оставете по дяволите тези, Варгас — извика той, като го видя да плете крака под товара на дубликати от фактури. — Качвайте се на кораба! Варгас си плю на петите.
Площадът пред фабриката на Струан и градината бяха пълни с търговци, които бягаха към лорчите. Някои от войниците бяха заели позиции край градинската стена, готови за последна отбрана, и Струан отиде при тях, за да им помогне да прикриват отстъплението. С ъгълчето на окото си видя, че Кълъм се втурна обратно във фабриката, но го отвлече видът на втората тълпа, която прииждаше по улица Хог. Войниците, които охраняваха този край, изстреляха залп и отстъпиха в строен ред към английската градина, където застанаха до другите войници, за да прикриват последните тичащи към корабите търговци. Тези, които бяха вече на борда, приготвиха мускети, но нападателите се бяха съсредоточили единствено около фабриките в долния край на площада и почти не обръщаха внимание на търговците, което беше странно.
Струан видя с облекчение, че Купър и американците са на борда на една от лорчите. Беше помислил, че са все още във фабриката.
— Честен кръст, погледнете тези негодници — извика Лонгстаф, без да се обръща специално към някого, като застана навън от градината и наблюдаваше тълпата с бастун в ръка. Знаеше, че това означава край на преговорите и че войната е неизбежна. — Силите на Нейно величество скоро ще сложат край на тази безсмислица.
Той се върна обратно в градината и откри Сергеев, който наблюдаваше бъркотията с двама въоръжени лакеи в ливреи, застанали уплашено до него.
— Не желаете ли да се качите заедно с мен на борда, Ваше височество? — опита се той да надвика шума.
Лонгстаф знаеше, че ако бъде ранен Сергеев, ще стане международен въпрос, който ще накара царя да изпрати наказателни военни кораби и войски в китайските води. „Но това няма да стане, дявол го взел!“ — помисли си той.
— Има само един начин да се справим с тези гадове. Мислите, че вашата демокрация ще им подейства ли?
— Разбира се. Трябва само да им дадем време — отговори с готовност Лонгстаф. — Нека се качваме сега. Имаме късмет, че вечерта е хубава.
Един от руските слуги каза нещо на Сергеев, който просто го изгледа. Слугата побеля и млъкна.
— Щом желаете, Ваше превъзходителство — каза Сергеев, като се опита да покаже не по-малко пренебрежение към тълпата. — Но предпочитам да почакам тай-пана.
Той извади кутийката си с енфие и я предложи, доволен, че пръстите му не треперят.
— Благодаря — отговори Лонгстаф и взе малко от праха.
— Отвратителна история! — каза той и отиде до Струан. — Какво, по дяволите, им стана, Дърк?
— Сигурно са ги подвели мандарините. Никога преди това не е имало такава голяма тълпа. Никога. Най-добре се качвайте на кораба.
Струан наблюдаваше площада. И последните търговци се качиха на борда. Само Брок не се виждаше. Горт и хората му все още пазеха източната врата на фабриката си и Струан се вбеси, когато го видя да стреля по тълпата, която не ги заплашваше пряко.
Искаше му се да даде заповед за незабавно отстъпление, после в суматохата да вдигне мускета си и да застреля Горт. Знаеше, че никой няма да забележи. Щеше да му спести труда в бъдеще. Но Струан не стреля. Искаше да се наслади на удоволствието да види ужаса в очите на Горт, когато наистина го убие.