— Да. Забравих ги. Просто изхвръкнаха от главата ми. — В очите му се изписа дълбока мъка. — Защо да те лъжа? Едва не те излъгах. Това е ужасно.

— Да — потвърди Струан, доволен, че синът е издържал още един изпит и научил още един урок.

— И какво монетите?

— Нищо. Освен това, че трябва да не ги забравяш. Това е Брок. Горт е още по-лош, защото той дори не притежава щедростта на баща си.

Беше почти полунощ.

— Седни, Дърк — каза Брок и потри брадата си. — Грог, бира или бренди?

— Бренди.

— Бренди, а! — поръча Брок на един слуга, после посочи към храната на масата, която бе осветена ярко от свещите. — Подкрепи се, Дърк — каза той и се почеса под мишниците, които бяха покрити със струпей, причинени от горещината, които сърбяха. — Скапано време! Защо, дявол да те вземе, не страдаш и ти като нас?

— Живея както трябва — отговори Струан и протегна удобно крака. — Казвал съм ти милион пъти. Ако се къпеш четири пъти на ден няма да получиш тези струпеи. Ще изчезнат въшките и…

— Това няма нищо общо с болестта — каза Брок. — Това са глупости. Противоречи на природата, по дяволите. — Той се засмя. — Тези, които казват, че другаруваш с дявола, може би са познали защо си такъв, какъвто си. А? — Той пъхна своята празна сребърна чаша от половин галон в ръката на слугата, който веднага я напълни от едно малко буренце с бира, поставено до стената. На рафтовете наблизо бяха сложени мускети и ками. — Но ти скоро ще си получиш наградата, нали, Дърк? — Брок наведе широкия си палец надолу.

Струан взе голямата и кръгла като балон кристална чаша и помириса питието.

— Ще получим наградите си, Тайлър? — Струан задържа чашата близо до носа си, за да може миризмата да неутрализира вонята на стаята. Почуди се дали и Тес смърдеше като баща си и майка си и дали Брок съзнава целта на посещението му. Прозорците бяха здраво затворени, за да изолират нощния въздух и невероятния шум, идващ от площада.

Брок изръмжа и вдигна пълна чаша, после пи жадно. Бе облечен в обичайния си вълнен редингот, с дебели долни дрехи, висока яка и жилетка. Той изучаваше мрачно Струан. Гостът изглеждаше спокоен и силен в леката си риза, белите панталони и полуботушки. Светлината на свещта огряваше червено-златистите косъмчета на широката му гръд.

— Сякаш си гол, приятел. Направо отвратително.

— Това ще бъде следващата мода, Тайлър. Наздраве! — Струан вдигна чашата си и те пиха.

— Говорим за дявола, та се сетих. Чух, че Морийн Куанс е стъпила на шията на бедния Аристотел. Говори се, че си заминават в Англия със следващия кораб.

— Или ще избяга, или ще си пререже гърлото преди това.

Брок се ухили.

— Не съм се смял толкова много, както тогава, когато изведнъж изникна на бала. — Той махна с ръка на слугата, че е свободен. — Чух, че всичките ти кораби заминали.

— Да. Великолепен сезон, нали?

— Мда-а. Ще е по-добре, ако „Грей уич“ пристигне пръв в град Лондон. Чух, че е един ден по-напред от твоя кораб. — Брок отпи голяма глътка от бирата. Потеше се обилно. — Джеф Купър каза, че отплувал последният му кораб, значи Уампоа е чист.

— Ще останеш ли в Кантон?

Брок поклати отрицателно глава.

— Утре заминаваме за Куинс таун, после за Макао. Но фабриката ще остане отворена, не като по-рано.

— Лонгстаф остава. Преговорите продължават, предполагам. — Струан чувстваше напрегнатата атмосфера и безпокойството му се усили.

— Знаеше, че все още не можеше да има разрешение. — Брок въртеше превръзката на окото си. Вдигна я наполовина и разтри набраздения белег върху празната очна кухина. Връзката, която държеше превръзката от години, бе издълбала червен улей в челото му. — Горт каза, че най-малкото дете на Роб се разболяло от треска.

— Да. Предполагам, че Кълъм му е казал.

— Мда-а. — Брок забеляза остротата в гласа на Струан. Отпи голяма глътка от бирата и изтри пяната от бакенбардите си с опакото на ръката си. — Съжалявам да чуя това. Лош късмет. — Той пи отново. — Твоето и моето момче станаха големи приятели.

— Ще се радвам, ако пак съм на път — каза Струан, като се направи, че не забелязва намека. — Този следобед разговарях дълго с Джин-куа. За треската. Доколкото знае, никога преди това не са имали тази болест в Квантунг.

— Ако е наистина малария, ще си имаме големи неприятности. — Брок се протегна и взе фенер от пиле. — Хапвай си. Чух, че цената на кулитата се е покачила. Цените в Хонконг растат ужасно.

— Но не толкова, че да ни заболи. Треската ще мине.

Брок размърда мъчително търбуха си и пресуши чашата.

— Искаше да ме видиш насаме, така ли? Да си поговорим за треската ли?

— Не — каза Струан с чувството, че е омърсен от вонята и парфюма на Брок, от миризмата на вкисната бира. — Отдавна си бях обещал да ти сваля кожата с камшик.

Брок вдигна звънчето от масата и ожесточено го размаха. Звукът отекна в стените. Вратата не се отвори веднага и той отново зазвъня.

— Тази проклета маймуна — каза той. — Трябва да го изритам по задника! — Той се върна при бурето с бира, напълни отново чашата си и седна, вперил поглед в Струан. И зачака. — Е, за какво си дошъл?

— Заради Тес Брок.

— Така ли? — каза Брок, учуден, че Струан желае да ускори вземането на решението, което толкова бе измъчвало него, а без съмнение и Струан.

— Синът ми е влюбен в нея.

Брок обърна още една чаша бира и отново изтри уста.

— Срещнали са се само един път. На бала. После са се разхождали следобедите с Лайза и Лилибет. Три пъти.

— Да. Но въпреки това, той е влюбен в нея. Твърди, че е така.

— Сигурен ли си?

— Да.

— Какво мислиш по въпроса?

— Че е най-добре да го обсъдим заедно. Открито.

— Защо сега? — попита Брок подозрително, като се опитваше да разбере отговора. — Тя е много млада, както знаеш.

— Да, но достатъчно голяма да се омъжи.

Брок замислено повъртя чашата, като оглеждаше отражението си в полираната сребърна повърхност. Питаше се дали е разбрал правилно Струан.

— Да не би да ми правиш официално предложение за ръката на Тес?

— Това е задължение на сина ми, не мое. Но ние ще проведем неофициален разговор първо.

Брок попита отново:

— Какво мислиш за връзката им?

— Знаеш мнението ми. Аз съм против. Не ти вярвам. Не вярвам и на Горт. Но Кълъм е на друго мнение и ме застави да дойда, защото един баща не може винаги да постигне това, което иска за сина си.

Брок си помисли за Горт. Заговори с несигурен глас:

— Ако толкова желаеш да му се противопоставиш, натрий му носа и го разкарай оттук. Не е трудно да се отървеш от този младок.

— Знаеш, че ръцете са ми вързани — отговори горчиво Струан. — Ти имаш трима синове — Горт, Морган и Том. Сега аз имам само Кълъм. Така че каквото и да правя, той трябва да ме последва.

— А Роб и синовете му? — попита Брок, доволен, че правилно е разбрал чувствата на Струан и че сега може да го разиграва както си иска.

— Знаеш отговора и на този въпрос. Аз създадох „Ноубъл хаус“, не Роб. А ти какво мислиш, а?

Брок изпи замислено чашата. Отново звънна със звънеца. Отново не последва отговор.

— Ще си направя жартиери от червата на тази маймуна! — Стана и започна отново да пълни чашата си. — Аз също съм против тази връзка — каза той грубо. Видя, че по лицето на Струан се изписа изненада. — Но въпреки това съм готов да приема сина ти, ако той поиска съгласието ми.

— Така си и мислех, по дяволите! — каза Струан и стана от стола, стиснал юмруци.

— Зестрата й ще бъде най-богатата в Азия. Те ще се оженят следващата година.

— Предпочитам да те видя в ада преди това.

Двамата мъже се изправиха застрашително един срещу друг.

Брок видя същото изваяно лице, което бе виждал преди трийсет години, излъчващо същата жизнена енергия. Същото несъмнено качество, което караше цялата му душа да реагира така бурно. „По дяволите! — изруга той. — Не разбирам защо този дявол се изпречи на пътя ми!“