Освен това се появи нов проблем — Тес Брок.

Кълъм никога не говореше за нея пред баща си, нито бащата говореше пред сина. Но Струан знаеше, че той умира за нея и това чувство замъглява разсъдъка му. Спомняше си своята собствена младост, как бе копнял за Роналда. Всичко на тази възраст изглеждаше така важно, така ясно и чисто.

— Ех, синко, не се вълнувай — каза му той сега, като искаше да избегне разправията. — Денят е горещ и влияе на нервите ни. Седни и се опитай да се отпуснеш. Малката Карин и много от нашите приятели са заболели. Чух, че и Тилмън е пипнал треската, а кой знае още колко други.

— А мис Тилмън?

— Не вярвам.

— Горт каза, че утре затварят фабриката си. Той заминава за Макао, където ще прекара лятото. Всички Брокови заминават.

— Ние ще заминем за Хонконг. Фабриката тук няма да бъде затворена.

— Горт каза, че по-добре е да се летува в Макао. Той има там къща. Ние също имаме някакъв имот, нали?

Струан се размърда на стола.

— Да. Ако искаш около една седмица отпуска, прекарай я в Макао, но после веднага се връщай в Куинс таун. И повтарям — внимавай! Горт не ти е приятел.

— А аз повтарям, че е.

— Той се опитва да те дестабилизира и някой ден ще те унищожи.

— Грешиш. Аз го разбирам. Харесвам го. Ние се разбираме чудесно. Лесно ми е да разговарям с него, харесвам компанията му. И двамата знаем, че не проумяваш това — баща му също, — но трудно е да ти обясня.

— Прекрасно разбирам мотивите на Горт, по дяволите!

— Нека не ги обсъждаме.

— Мисля, че трябва. Горт те е омаял. Това е смъртна заплаха за Струан.

— Погледни на Горт от друг ъгъл. Той е мой приятел.

Струан отвори една кутия и извади хаванска пура, после реши, че е дошъл удобният момент.

— Мислиш ли, че Брок би одобрил брака ти с Тес?

Кълъм се усмихна и каза спонтанно:

— Защо не? Горт е съгласен.

— Говорихте, ли с Горт?

— Не съм говорил с теб. Нито пък с някой друг. Защо тогава да обсъждам този въпрос с Горт?

— Тогава откъде знаеш, че той е съгласен?

— Не знам. Но просто съдя от думите му. Непрекъснато повтаря как добре се разбираме с Тес, колко й е приятна моята компания, насърчава ме да й пиша и тем подобни.

— Смяташ ли, че нямам право да те питам какви са ти намеренията спрямо Тес Брок?

— Положително имаш право. Аз просто, ъ-ъ… имам намерение да се оженя за нея. Но не съм казвал нищо на Горт. — Кълъм спря смутено и избърса челото си. Тай-панът докосна толкова неочаквано най-съкровената му мисъл, че го извади от равновесие и въпреки желанието си да разговарят за това, сега се страхуваше да не би любовта му да бъде осквернена. „Дявол да го вземе, трябваше да се подготвя“ — помисли си той и продължи да говори, без да мисли и без да може да спре. — Но не мисля, че… чувствата ми към мис Брок са в момента от значение. Нищо не сме си казали и няма нищо… Виж какво, моя работа си е какво чувствам към мис Брок.

— Разбирам, че така мислиш — каза Струан, — но това не значи, че си прав. Не смяташ ли, че могат да те използват?

— Кой да ме използва? Мис Брок ли?

— Горт. Или Брок.

— Не мислиш ли, че омразата ти към тях двамата влияе на всичките ти решения? — викна ядосано Кълъм.

— Да. Прецених и тази възможност. А ти, Кълъм? Мислил ли си изобщо, че е възможно да те използват?

— Да кажем, че си прав. И, да кажем, се оженя за мис Брок. Не печелиш ли и ти нещо?

Струан се зарадва, че засегнаха и този въпрос.

— Не. Защото станеш ли тай-пан, Горт ще те изяде. Ще ти вземе всичко, което имаме, и ще те унищожи… за да заграби „Ноубъл хаус“.

— Защо да унищожава съпруга на сестра си? Защо да не обединим компаниите си — Брок и Струан? Аз въртя търговията, той движи корабите.

— А кой е тай-панът?

— Ще делим и това — Горт и аз.

— Не може да има повече от един тай-пан. Това означава името. Такъв е законът.

— Но твоят закон противоречи на моя закон. Или на Горт. Можем да се поучим от грешките на другите. Ще имаме голямо преимущество, ако слеем компаниите си.

— Точно това ли възнамерява да направи Горт? — Струан се питаше дали не се е заблудил по отношение на Кълъм. Точно увлечението му към Тес и доверието му в Горт можеха да бъдат използвани за унищожаването на „Ноубъл хаус“. Брок и Горт щяха да получат всичко, което искат. „Още само три месеца и аз заминавам за Англия. Мили Боже!“ — Това ли? — повтори той.

— Никога не сме разговаряли по въпроса. Говорили сме за търговията, корабостроителството и компаниите най-общо. И как да ви сдобрим. Но наистина бихме спечелили много от това да се слеем, нали?

— Но не и с тези двамата. Ти още не си от тях. Засега.

— Но един ден ще съм.

— Може би. — Струан запали пурата. — Наистина ли смяташ, че ще можеш да контролираш Горт?

— Може би няма да стане нужда да го контролирам. Нито пък той мене. Да речем, че наистина се оженя за мис Брок. Горт си има компания и ние също. Отделно един от друг. Пак ще можем да се конкурираме. Но приятелски. Без омраза. — Кълъм заговори с по-твърд глас: — Да предположим за момент, че съм тай-пан. Брок има любима дъщеря. Спечелвам нейното благоволение и това на Горт. Като се оженя за нея, аз просто ще предразположа Брок към мен и в същото време ще натрупам опит. Ще отклонявам всякакви предложения за сливане на компаниите. После ще диктувам моите условия. Чудесен и безопасен план. Да върви по дяволите момичето. Само ще я използвам, за да възвися славата на „Ноубъл хаус“.

Струан не каза нищо.

— Не си ли мислил ти по тези възможности, и то безпристрастно продължи Кълъм. — Бях забравил, че си достатъчно проницателен, за да не забележиш, че съм влюбен в нея.

— Да — каза Струан и внимателно изтърси пепелта от пурата си в сребърния пепелник. — Съвсем безпристрастно обмислих въпроса за теб… и за Тес.

— И какво е заключението ти?

— Че опасностите за теб са по-големи от преимуществата.

— Значи ти съвсем не одобряваш намерението ми да се оженя за нея?

— Не одобрявам и това, че я обичаш. Но истината е, че я обичаш или си въобразяваш това. Има и друга истина — че ще се ожениш за нея, ако ти се удаде възможност — Струан дръпна силно от лулата. — Смяташ ли, че Брок ще одобри?

— Не знам. Не вярвам и Господ да ми е на помощ.

— А аз вярвам и Господ да ти е на помощ.

— Но ти няма да одобриш.

— Казах ти веднъж. Има само един човек на тази земя, на когото можеш напълно да се довериш. В случай че не намислиш да се опълчиш срещу „Ноубъл хаус“.

— Нима мислиш, че такава женитба е против интересите на компанията?

— Не казах това. Казах, че ти не разбираш каква опасност те грози. — Струан загаси пурата си и стана. — Тя и без това е малолетна. Би ли я чакал пет години?

— Да — отговори той, ужасен от големия срок. — Да, кълна се в Бога. Ти не знаеш какво означава тя за мен. Тя е… единственото момиче, което наистина обичам. Аз няма да се променя и ти не можеш да разбереш това. Да, ще чакам пет години. Обичам я.

— А тя обича ли те?

— Не зная. Аз… мисля, че ме харесва. Моля се да е така.

„О, Господи, какво да правя?“

„Слава богу, че вече не съм толкова млад — помисли състрадателно Струан. — Сега знам, че любовта е като морето — понякога спокойна, а понякога бурна. Опасна е, красива, смъртоносна, животворна. Но никога постоянна, а променлива. И уникална само за един кратък миг в очите на времето.“

— Нищо няма да правиш, момче. Но още тази вечер ще говоря с Брок.

— Не — извика уплашено Кълъм. — От това зависи моят живот. Не искам ти да…

— Това, което искаш да направиш, е в разрез с моите интереси и с тези на Брок — прекъсна го Струан. — Ще говоря с Брок.

— Значи ще ми помогнеш?

Струан прогони една муха от лицето си.

— Какво ще кажеш за двайсетте гвинеи, Кълъм?

— Какво?

— Моите пари за ковчега. Двайсетте златни монети, които Брок ми даде и ти задържа. Забрави ли?

Кълъм отвори уста да каже нещо, но се отказа.