— Подкупих диригента — пошушна й Струан. Тя се поколеба, после, усетила всички скандализирани погледи, взе нехайно ръцете на Струан и се понесе в ритъма на музиката.

— Нали няма нищо да падне? — подхвърли й партньорът.

— Ако падне, ще ме защитите, нали?

В следващия миг те бяха вече увлечени в бурния ритъм. Шиваун се изтръгна от ръцете на Струан, ритна високо и показа панталоните си. Избухна възторжен вик и кавалерите се спуснаха да намерят партньорки. Сега вече всички танцуваха и ритаха, покорени от завладяващия свободен ритъм.

Музиката подлуди всички, абсолютно всички.

Когато свърши, избухнаха диви аплодисменти и продължителни викове „бис“, а оркестърът засвири отново. Мери забрави за детето, а Глесинг реши, че тази вечер ще поиска — настоява, по дяволите — Хорацио да благослови брака им.

Танцуващите продължаваха да се въртят вихрено, да ритат и да викат задъхано и после всичко свърши. Младите наобиколиха Струан и Шиваун, за да благодарят на него и да поздравят нея. Тя го държеше ревниво под ръка и вееше с ветрилото си, изключително доволна от себе си. Той изтри потта от челото си, останал много доволен от успеха на двата си залога — Тес и канкана.

Всички се върнаха по местата си и прислугата започна да разнася табли с храни по масите. Пушена сьомга, шунки и риба, стриди, миди и салами. Пресни плодове, донесени от Чен Шенг с лорчата, която бе извършила опасно пътуване чак до Манила. Рибици от прясно говеждо, купено от корабите и печено на открити огньове. Прасенца. Свински мариновани крачета в сладко желе.

— Кълна се — възкликна Сергеев, — че никога не съм виждал толкова храна и не съм прекарвал от години така хубаво, мистър Струан.

— О, Ваше височество — отговори Шиваун, като повдигна вежди, — това е нещо обичайно за „Ноубъл хаус“.

Струан се засмя и седна начело на масата. Сергеев бе настанен от дясната му страна, а Лонгстаф от лявата. Шиваун беше до ерцхерцога, а Мери Синклер до Лонгстаф, Глесинг близо до нея. На същата маса седяха Хорацио, Аристотел, Мануелита и адмиралът. После Брок, Лайза и Джеф Купър. Роб и Кълъм бяха домакини на две други маси.

Струан погледна към Аристотел и се запита как бе успял да убеди Варгас да кавалерства на Мануелита по време на вечерята. Мили боже, нима Мануелита му позира за портрета?

— Канкан, представете си! — говореше Лонгстаф. — Дяволски опасен танц, тай-пан.

— Но не и за съвременните хора, Ваше превъзходителство. Всички явно много го харесват.

— Но ако мис Тилмън не бе поела инициативата — подхвана Сергеев, — съмнявам се дали някой от нас би се осмелил.

— Какво друго можеше да направи човек — каза Шиваун, — когато честта му е изложена на опасност. Това беше нечестно от ваша страна, тай-пан.

— Да. Извинете ме за момент. Трябва да се уверя, че гостите ми се забавляват.

Струан тръгна между масите, като поздравяваше всички поред. Когато стигна до масата на Кълъм, настъпи тишина. Кълъм вдигна поглед и поздрави.

— Наред ли е всичко?

— Да, благодаря — отговори Кълъм съвсем учтиво, но без топлота. Горт, който седеше на същата маса срещу Тес, се засмя вътрешно, Струан се отдалечи.

Когато вечерята свърши, дамите се оттеглиха в голямата палатка, определена специално за тях. Мъжете се събраха около масите, запушиха и започнаха да пият порто, радостни, че са останали за малко сами. Те се отпуснаха и заговориха за растящите цени на подправките, а Роб и Струан уговориха няколко изгодни сделки с подправки и товарно пространство. Всички решиха, че победителката в конкурса ще е Шиваун, но Аристотел не бе убеден.

— Ако не й дадеш наградата, тя ще те убие — каза Роб.

— Ох, милият невинен Роб! — възкликна Аристотел. — Ти си очарован от циците й. Наистина те са безупречни… но конкурсът е за най-красиво облечената, а не за най-красиво разсъблечената!

— Но роклята й е чудесна. Най-красивата, то се вижда!

— Бедни човече, нямаш поглед на художник… или отговорност да направиш почтен избор.

Така Шиваун започна да губи по точки. Везните се наклониха в полза на Мери. И Мануелита имаше свои привърженици.

— А вие на чия страна сте, Кълъм? — попита Хорацио.

— На мис Синклер, разбира се — каза галантно Кълъм, макар че според него само една дама заслужаваше честта.

— Много сте любезен — отговори Хорацио. Обърна се, когато го повика Маус. — Извинете ме за момент.

Кълъм остана да седи на една от масите, доволен, че е насаме с мислите си. Тес Брок! Какво хубаво име! Колко е красива! Каква прелестна дама! В този момент към него се приближи Горт.

— Една дума на ухо, Струан?

— Разбира се. Няма ли да седнете? — Кълъм се опита да прикрие неудобството си.

— Благодаря. — Горт седна и постави огромните си ръце на маса та. — По-добре е да съм откровен. Друг начин не познавам. Отнася се до вашия и до моя баща. Те са врагове и това е факт. Не че можем да направим нещо, за да ги сдобрим. Но от това, че те са врагове, не следва и ние да бъдем такива. Поне аз мисля така. Китай е достатъчно голям за вас и за мен. До гуша ми е дошло от техните загубени действия. Вижте какво стана с могилата. Защо трябваше всеки от тях да рискува къщата си и най-хубавото, което има, заради някаква си чест! Ако не сме внимателни, могат да ни въвлекат и вас, и мен във вражда и накрая да не остане нищо, за което да се мразим. Какво ще кажете? Нека разсъдим сами. Това, което мисли моят или вашият баща, си е негова работа. Нека вие и аз започнем всичко достойно. Открито. Може и да станем приятели, кой знае? Но мисля, че не е правилно да се мразим и ние като бащите ни. Какво ще кажете?

— Съгласен съм — отговори объркано Кълъм.

— Аз не казвам, че баща ми греши, а вашият е прав. Това, което казвам, е, че трябва да се помъчим да живеем по мъжки нашия собствен живот. — Върху каменното лице на Горт се изписа усмивка. — Изглеждате съвсем шокиран, момче.

— Съжалявам. Просто аз, ъ-ъ… желая да сме приятели. Но никога не съм очаквал, че сте толкова свободомислещ.

— Виждате ли? Точно в това се състои работата. Ние никога не сме разменили повече от три-четири думи, а вие вярвахте, че ви мразя. Смешна работа.

— Да.

— Няма да ни е лесно. Не забравяйте, че животът ни е бил различен. Аз съм получил образованието си на кораба. Станах прост моряк на десет години. Следователно трябва да привикнете с маниерите и говора ми. И въпреки това зная много повече за търговията в Китай и съм най-добрият моряк в тези води. Освен баща ми… и това копеле Орлов.

— Толкова ли е добър Орлов?

— Да. Този негодник е бил оплоден от акула и роден от русалка.

— Горт вдигна малко сол, която се беше разсипала на масата, и суеверно я хвърли през рамото си. — Този мръсник смразява кръвта ми.

— И моята.

Горт помълча малко и после каза:

— Никак няма да е приятно на бащите ни да сме приятели.

— Зная.

— Ще бъда откровен с вас, Струан. Тес ми каза тази вечер, че е крайно време да поговорим насаме с вас. Идеята не беше моя. Да говорим открито още днес. Но аз се радвам, че стана така. Какво казвате? Да се опитаме, а? Ето ръката ми.

Кълъм с радост пое подадената му ръка.

Глесинг пиеше недоволно бренди в другия край на подиума и чакаше търпеливо. За малко щеше да прекъсне Хорацио и Кълъм, когато Маус го бе повикал. „Защо си толкова нервен? — попита се той. — Не, не съм. Само ме е яд, че не му казах. Господи, Мери изглежда възхитително!“

— Извинете, капитан Глесинг — каза майор Търнбул отривисто, когато се приближи до него. Беше сивоок, изряден мъж, поел много сериозно длъжността главен съдия на Хонконг.

— Хубаво тържество.

— Да.

— Мисля, че сега е времето, ако желаете. Негово превъзходителство е свободен. Не е зле да го хванем, докато е време.

— Добре. — Глесинг оправи автоматично колана, на който висеше сабята му, и последва Търнбул между масите, докато стигнаха до Лонгстаф.