— Много сте любезен. Но вие не трябва да мислите, че тай-панът върши всичко със зъл умисъл. Не е така!

— Права сте и грешите едновременно — отговори Глесинг. — Може би аз ще имам честта да танцувам първия танц с вас и да ви заведа да вечеряте. Тогава ще съм сигурен, че сте ми простила.

Вече повече от година тя гледаше на Глесинг като на евентуален съпруг. Харесваше го, но не го обичаше. „Сега обаче всичко пропада!“ — мислеше си тя.

— Благодаря — каза Мери, после сведе ветрилото и леко го поклати. — Ако обещаете да сте по-мил.

— Обещавам — зарадва се той.

Струан водеше Тес към другия край на дансинга.

— Можете ли да танцувате валс, моето момиче?

Тя кимна с глава. Опитваше се да не гледа към сина на тай-пана.

— Позволете да ви представя мис Тес Брок, Ваше височество. Ерцхерцог Алексей Сергеев.

Тес застана като парализирана, с разтреперани колене. Но мисълта за Кълъм и начинът, по който я бе погледнал, възвърнаха увереността и равновесието й.

— Поласкана съм, Ваше височество — каза тя и направи реверанс.

Ерцхерцогът се поклони и внимателно целуна ръката й.

— Честта е моя, мис Брок.

— Добре ли пътувахте? — попита тя, като си вееше с ветрилото.

— Да, благодаря — отговори той и погледна Струан. — Всички ли английски дами са така красиви?

Още щом произнесе тези думи, в ярко осветения кръг се появи Шиваун, облегната на ръката на Тилмън. Роклята й беше въздушна зелена паяжина, с огромна, подобна на камбана пола. Горната част на дрехата бе дълга до коленете, за да подчертае многобройните, спускащи се като водопад изумрудени фусти. Носеше дълги зелени ръкавици и в червената й коса бяха забучени пера от райска птица. Чудното бе, че корсажът й нямаше прикрепени ръкави, които да задържат дрехата да не падне.

— Съжалявам, че закъсняхме, Ваше превъзходителство, мистър Струан — каза тя в настъпилата тишина и направи реверанс, — но на тръгване ми се счупи катарамата на едната обувка.

Лонгстаф отмести любопитния си поглед от деколтето й. Питаше се, както се питаха и всички други, как, по дяволите, се крепи роклята, без да падне.

— Вие идвате винаги навреме, Шиваун — каза той и се обърна към Сергеев. — Позволете да ви представя мис Шиваун Тилмън от Америка. О, да, и мистър Тилмън. Негово височество ерцхерцог Алексей Сергеев.

Застанала забравена там, Тес видя как Шиваун направи нов реверанс и я намрази заради отнетата й слава. За пръв път тя ревнуваше от друга жена. И за пръв път помисли за себе си като за жена, а не момиче.

— Каква красива рокля, мис Тилмън — каза сладко тя. — Сама ли си я шихте?

Очите на Шиваун блеснаха за миг, но тя отговори със същия мил глас:

— О, не, скъпа. Боя се, че нямам вашия талант. — „Долна мръсница, кучка!“

— Може би ще ме удостоите с честта да танцувам първия танц с вас, Шиваун? — каза Лонгстаф.

— С удоволствие, Ваше превъзходителство. — Тя бе на седмото небе от мисълта, че предизвика ревност и завист. — Всичко е толкова красиво, тай-пан — усмихна се тя.

— Благодаря — отговори той. После се обърна и даде знак на диригента на флотския оркестър.

Палката се спусна и прозвучаха вълнуващи звуци на виенски валс. Макар че гледаха снизходително на валсовете, това бяха най-популярните танци.

Ерцхерцогът поведе дамата си към центъра на подиума и Шиваун помисли колко хубаво би било съперницата й да се спъне и да падне или по-добре да танцува като крава.

Но Тес се понесе като листец. Лонгстаф тръгна с Шиваун. Тя се завъртя с великолепна грация и забеляза, че Струан се насочва към черноока португалска красавица, която не бе виждала преди това. В първия момент се вбеси, но после видя как той поведе Лайза Брок към подиума и си помисли: „Ах, тай-пан, ти си хитър мъж. Обичам те за това!“ После очите й се спряха на Тес и видяха, че ерцхерцогът я върти в средата на подиума. Тя също поведе Лонгстаф, който беше много добър танцьор, към средата, без той да забележи това.

Кълъм стоеше отстрани и наблюдаваше. Вдигна чашата си със шампанско и пи, но не усети вкуса му. В следващия момент вече се покланяше пред Тес и я молеше да му подари втория танц.

Младежът не забеляза как Брок се намръщи, а Лайза Брок се опита да отвлече вниманието на мъжа си. Не усети и внезапното любопитство на Горт.

Имаше валсове, полки, рилове и галопи. В края на всеки танц кавалерите заобикаляха Шиваун, а също така и Мануелита, но малко по-внимателно. Кълъм танцува с Тес трети път, а конвенцията позволяваше само четири танца на вечер.

Преди последния танц Струан си проправи път през настойчивия кръг от кавалери, наобиколили Шиваун, и каза спокойно и твърдо:

— Господа, съжалявам, но този танц се полага на домакина.

Мъжете изпъшкаха и му сториха път. Той не дочака музиката да засвири, а я поведе към подиума.

Джеф Купър ги наблюдаваше ревниво. Този танц първоначално бе определен за него.

— Изглеждат много добра двойка — каза той на Тилмън.

— Да. Но защо вие не я ухажвате по-настойчиво? Знаете моето мнение и това на брат ми.

— Има време.

— Но не и когато Струан е без жена.

Купър присви очи.

— Бихте ли одобрили такъв брак?

— Разбира се, че не. Но съвсем ясно е, че Шиваун харесва този човек. — После Тилмън добави внимателно: — Време е тя да се устрои. Още с пристигането си започна да ми създава ядове. Вече ми омръзна да й бъда пазач. Знам какво е мнението ви, така че поискай официално ръката й и да свършваме с това.

— Но не докато не съм сигурен, че тя ще ме приеме… охотно и напълно самостоятелно. Тя не е вещ, която може да се купува и продава.

— Съгласен съм, но все пак е жена и ще трябва да се подчини на това, което аз и баща й сметнем, че е най-добро за нея. Трябва да ви призная, че не одобрявам вашето становище, Джеф. Търсите си белята.

Купър не отговори. Докато гледаше Шиваун, почувства болка в слабините.

— Великолепна двойка — каза Мери, която отчаяно искаше да е на мястото на Шиваун. В същия момент тя изведнъж се почувства омърсена — заради тайния си живот, детето и заради Глесинг. Той бе толкова нежен към нея тази вечер, нежен и мъжествен, съвършен англичанин, съвсем чист човек. И едва не заплака от мъка, като си помисли колко безнадеждна е любовта й към тай-пана.

Тя успя да се усмихне и се замисли кой можеше да бъде бащата на детето — не че имаше значение, тъй като той беше китаец. Да роди китайско копеле! „Бих умряла по-скоро — каза си тя. — След два-три месеца ще започне да ми личи. Но няма да доживея, за да видя ужаса и отвращението по лицата им.“ Очите й се напълниха със сълзи.

— Хайде, стига, Мери — утешаваше я Глесинг. — Не бива да плачете за това, че ви направих комплимент. Вие наистина сте най-красивата жена, която съм виждал някога. Това е самата истина.

Тя избърса сълзите зад ветрилото. И сред ужаса, който замъгляваше съзнанието й, си спомни за Мей-мей. Може би тя щеше да й помогне. Може би китайците имаха средства за аборт. „Но това е убийство! Убийство! Обаче тялото е мое и няма бог, а ако родя дете, ще бъда прокълната завинаги.“

— Извинявайте, скъпи Джордж — каза вече по-спокойно, след като бе взела решението. — За момент се почувствах малко зле.

— Сигурна ли сте, че сте по-добре сега?

— О, да.

Глесинг почувства, че го обзема любов и желание да я защити. „Бедничкото крехко създание, нужен й е някой, който да се грижи за нея, и това съм аз. Само аз.“

Струан спря в самия център на площадката.

— Чудех се кога ще ми окажете честта, тай-пан — каза дяволито Шиваун.

— Този танц е във ваша чест, Шиваун — отговори галантно той.

Прозвуча първият акорд на най-влудяващата музика на земята — канкан. Див, весел, бурен и ритмичен танц, който бе завладял Париж още в трийсетте години и оттам превзел всички европейски столици, но бе забранен в най-изисканите кръгове като аморален.

Шиваун бе изумена:

— Тай-пан!