Изтупа няколко прашинки от реверите си. Знаеше, че е облечен по последна английска мода — далеч по-добре от много други хора тази вечер. Палтото му беше небесносиньо с тъмносини копринени ревери, тясно в кръста и разширено в ханша. Бледосини прилепнали панталони, затъкнати в меки черни полуботушки. Косата му се къдреше зад ушите и около високата колосана яка. Шивачът на Роб бе свършил много добра работа. И така евтино! Със сто и петдесет гвинеи на месец можеше да купи десетки превъзходни костюми и ботуши. Животът бе чудесен!

Той се поклони, когато мина още една група от гости, и усети, че след тях се разнесе миризма на стара пот, примесена с парфюм. Странно, чудеше се как не бе забелязал по-рано. Сега можеше да усети миризмата на другите хора и те наистина воняха. Действително се чувстваше по-добре, много по-добре, откакто се къпеше всеки ден и сменяше дрехите си. Тай-панът бе излязъл прав.

Той погледна баща си, който бе увлечен в разговор с Морли Скинър. Кълъм чувстваше, че хората го гледат и че изражението му е неприязнено. Що се отнасяше до хората, те не забелязваха никаква промяна в отношенията между бащата и сина. Всъщност чувството им бе прераснало в учтива студенина. Откакто бе започнала играта, Кълъм откри, че му е по-лесно да поддържа заблудата на обществено място. „Бъди честен, Кълъм — си казваше той. — Ти повече не го боготвориш. Все още го уважаваш, но… той е еретик, прелюбодеец и опасен човек. Така че това не е преструвка. Изстинал си към него. Внимавай!“

— Хей, Кълъм!

— Какво, чичо?

— О, нищо. Просто трябва да празнуваме тази нощ.

Кълъм прочете тревогата в очите на Роб, но не каза нищо, а се обърна да приветства други гости и да следи с поглед Мери и от време на време Мануелита. Реши да не казва на Роб какво се е случило между него и баща му на върха на планината.

— Сигурно не познавате племенника ми Кълъм. Кълъм, това е мис Тес Брок.

Кълъм се обърна. Сърцето му подскочи и той се влюби.

Тес беше направила реверанс. Полата на роклята й бе огромна и силно бухнала — бял копринен брокат над водопад от фусти, които извираха като пяна изпод подгъва на полата. Кръстчето й изглеждаше невероятно малко под надутия, силно изрязан корсаж. Русата й коса падаше на меки къдрици върху голите рамене. Кълъм видя, че очите й са сини, а устните — предизвикателни. И го гледаше точно така, както той гледаше нея.

— За мен е чест да се запозная с вас. — Той чу своя глас, сякаш говореше някой друг. — Може би ще ме удостоите с честта да танцувате с мен първия танц.

— Благодаря, мистър Струан. — Гласът й звънна като камбанка. В следващия миг бе изчезнала.

Лайза ги наблюдаваше внимателно. Видя изражението на лицето на Кълъм и чу отговора на Тес. „О, Господи, нека стане, нека!“ — мислеше си тя, докато следваше Брок към другия край на градината.

— Не познах мъничката Тес — казваше Струан на Роб. Той също забеляза разменените погледи между сина си и момичето на Брок и в главата му бликнаха мисли за предимствата и опасностите, които криеше една евентуална връзка между двамата млади. Боже милостиви!

— Не. Погледни Брок. Той ще се пръсне от гордост.

— Да.

— И погледни Мери. Никога не съм мислил, че може да изглежда така… така изумителна.

— Да. — Струан погледна за миг към Мери. Черната рокля подчертаваше необичайната прозрачна бледност на лицето й. После разгледа внимателно Мануелита, а след това отново Тес. Тя се усмихна на Кълъм, който отвърна на усмивката й също така открито.

„Господи — мислеше си той, — Кълъм Струан и Тес Брок.“

— По дяволите Шекспир! — каза, без да иска.

— Какво, Дърк?

— Нищо. Казах, че Мери ще се състезава за наградата.

— Тя принадлежи към друга класа — обади се Куанс, който минаваше покрай тях, и им намигна, — не към класата на Мануелита де Варгас.

— Или на Шиваун, която не се знае кога ще ни удостои с присъствието си.

— На възхитителната мис Тилмън? Чух, че била облечена само в панталон и тънка дантела, нищо друго! Кълна се в големите кълба на Юпитер!

— А, Аристотел! — каза Джеф Купър, като се приближи към тях. — Мога ли да си поговоря с вас? Става дума за една художествена комисия.

— Боже мой, наистина не разбирам какво става с всички вас — каза Куанс подозрително. — Нищо друго освен комисии по цял ден.

— Изведнъж разбрахме колко е съвършено вашето изкуство — побърза да каже Купър.

— Крайно време е и това е самата истина! Цената ми се покачва — петдесет гвинеи.

— Нека обсъдим на чаша шампанско, а? — Купър намигна скришом на Струан над главата на Куанс и тръгна с дребосъка.

Струан се засмя доволно. Той бе подшушнал на хората от тълпата да ангажират Куанс и да го държат далеч от бъбривците… поне докато започне конкурсът. В това време той беше успял да закотви Морийн Куанс на борда на кораба, като изтегли всички големи лодки оттам.

В осветения кръг се появиха Лонгстаф, ерцхерцогът и адмиралът.

Чу се барабанен гръм и всички станаха на крака, докато оркестърът свиреше „Боже, пази кралицата“. След това изсвириха нестройно руския национален химн и най-накрая „Владей Британия“. Всички заръкопляскаха.

— Много мило от ваша страна, мистър Струан — каза Сергеев.

— Удоволствието е наше, Ваше височество. Искаме да се чувствате като у дома си. — Струан знаеше, че всички очи са приковани към тях и също, че е избрал много умно дрехите си. За разлика от всеки друг, той бе облечен в черно, с изключение на малка зелена панделка, с която бе вързал на тила дългата си коса. — Може би ще поведете първия танц?

— Ще бъде чест за мен. Но боя се, че не познавам нито една дама.

Сергеев бе облечен във великолепна хусарска униформа, с туника, набрана елегантно на едното рамо и със сабя в украсения с бисери пояс. Обслужваха го двама лакеи в ливреи.

— Можем лесно да поправим това — развесели се Струан. — Може би ще изберете вие сам. Ще се радвам да ви запозная официално.

— Това би било много нелюбезно от моя страна. Може би вие ще покажете дамата, която ще благоволи да ми окаже чест.

— И да ми издере очите, че съм го направил аз? Много добре. — Той се обърна и тръгна към другия край на дансинга. Мануелита би била най-подходяща. Това би оказало много голяма чест и би се посрещнало със задоволство от страна на португалците, на които „Ноубъл хаус“ и всички други търговци разчитаха изцяло за попълване на състава на компаниите с чиновници. Мери Синклер щеше да бъде също такъв добър избор, защото тази вечер бе най-интересната и красива жена от присъстващите. Но от този избор нямаше да има никаква особена полза освен подкрепата на Глесинг. Струан бе забелязал как я ухажва той тази вечер. Откакто бе станал пристанищен началник, влиянието му бе пораснало. Той би могъл да бъде много полезен съюзник.

Струан видя как се разшириха очите на Мануелита и как дъхът на Мери спря, когато той се отправи в тяхната посока. Но той застана пред Брок.

— С твое разрешение, Тайлър, може би Тес ще поведе танца с ерцхерцога? — Струан остана доволен от изненадата, с която бяха посрещнати думите му от всички присъстващи.

Брок кимна, почервенял от гордост, Лайза изпадна във възторг. Тес се изчерви и едва не припадна. Кълъм едновременно проклинаше, мразеше и благославяше баща си, че предостави тази възможност на Тес. А всички търговци се запитаха дали тай-панът не се опитва да се помири с Брок. И ако това е така, защо?

— Не мога да повярвам! — изненада се Глесинг.

— Да — съгласи се Купър, усетил безпокойство, защото един съюз между Брок и Струан щеше да бъде в негов ущърб. — Някак непонятно е.

— Много е понятно дори — намеси се Мери. — Тази чест й се полага като най-млада.

— Нещо повече, мис Синклер. Тай-панът никога не върши нещо без причина. Може би се надява, че тя ще падне и ще си счупи крака или нещо подобно. Той толкова ненавижда Брок.

— Мисля, че сте много несправедлив, капитан Глесинг — отговори остро Мери.

— Да, така е и се извинявам, че изразих гласно това, което мислят всички. — Глесинг съжаляваше за проявената от него глупост. Трябваше да знае, че това прелестно и невинно създание ще защити този дявол. — Яд ме е само, че вие сте най-красивата дама тук и без съмнение честта трябваше да се падне на вас.