Ласитър виждаше парата от струята и знаеше, че сега противникът му е максимално уязвим. Ако изобщо можеше да се справи с него, това бе шансът му. Пое дълбоко дъх, задържа го и излезе иззад дървото.

Ако можеше да се движи нормално, сигурно щеше да измине разстоянието на четири-пет големи крачки и щеше да свали италианеца с удар със сдвоен юмрук по главата. Бе добър посрещач в бейзбола и знаеше, че ако го направи както трябва, Камилата ще рухне на земята с пишка в ръка.

Но не се получи точно така. Глезенът му беше доста слаб, а болката бе прекалено силна. Когато прекоси разделящото ги разстояние, италианецът вече бе отстъпил встрани и се бе обърнал. И тогава съвсем неочаквано Ласитър се намери на земята, притиснал дясната си буза в пръста. Десният лакът на Камилата се заби в дясното му рамо, а дланта му се стовари върху врата му. С лявата си ръка хвана лявата китка на Ласитър, а с главата си грубо притисна лицето му към земята.

Ласитър започна да се извива и дърпа, но не знаеше как да разкъса захвата, който в никакъв случай не изглеждаше импровизация. Този човек можеше да се бори, и то добре. Чуваше тежкото му дишане и вдишваше мириса на потта му.

Дълго време лежаха така и се бореха мълчаливо. Пак неочаквано италианецът пусна лявата китка на Ласитър. Посегна за нещо и в този момент баланса на тежестите им се измести. Ласитър замахна с лакът без особен ефект, при което противникът му го сграбчи за косата и изви главата му назад. Луната блесна пред очите му и той си каза: „Сега ще ми пререже гърлото.“

Италианецът му прошепна нещо със сладък, прелъстителен глас. Сигурно му казваше, че му остава секунда живот. Ръмжейки и със сетни сили, Ласитър наведе глава напред, съпротивлявайки се на дърпането назад. Опря брадичка в гърдите си, после отметна рязко глава и я заби в лицето на италианеца.

Мъжът изрева и се претърколи встрани, а Ласитър с мъка се изправи на крака. Някъде откъм полянката се разнесе умолителното: „Cenzo?“.После отново, вече по-високо: „Cenzo?“.Мъжът пред него се изправи на четири крака и разтърси глава, за да я прочисти. С прецизността на футболен вратар Ласитър се приближи към тази глава, разглеждайки я като футболна топка, и с всичката злоба, която успя да събере в себе си, заби обувката си в устата му, очаквайки да види как главата излита към луната. Но Камилата отново го изненада. Той просто пое силата на удара му, изтърколи се по земята и плюейки зъби, скочи на крака, без да изпуска ножа.

Бавно се приближи към Ласитър, впил поглед в неговия. Ласитър нито имаше къде да избяга, нито какво да направи. Затова остана на мястото си до момента, когато италианецът замахна, разкъсвайки ръкава на коженото му яке. Тогава скочи настрани и добре, че го направи, защото италианецът с нов замах опита да разпори корема му.

Гласът откъм поляната отново се разнесе:

—  Cenzo? Smartito a qui? — Камилата не изпускаше от погледа си Ласитър и го обикаляше, дебнейки удобния момент, за да го довърши. — Dove sta, eh?

Това вече беше прекалено. За част от секундата италианецът се обърна раздразнено и когато направи тази грешка, Ласитър се гмурна напред, нанасяйки пет удара за две секунди. После отстъпи крачка назад, за да му позволи да падне… което се оказа грешка от негова страна, понеже противникът му тутакси се хвърли към него.

Ходът му го изненада, но въпреки това успя да удари Камилата още веднъж. Този път ножът изхвръкна от ръката му. Ласитър се хвърли към него, взе го, обърна се и бе пометен. За по-малко от секунда се озова по корем в парализиращ ключ, който го обездвижи от шията надолу. Можеше да мърда единствено ръцете си. Не че му бе от особена полза, защото нямаше пространство.

Но все пак държеше нож, което се оказа достатъчно. Усети в един момент острието да се забива в нещо по-твърдо и в същия миг Камилата изохка. Отново размаха напосоки ръка. Всеки път улучваше, но за съжаление никога достатъчно дълбоко. Накрая Камилата изпищя и се изтърколи встрани. Тогава Ласитър нанесе вече по-свободно нов удар с ножа и сряза нещо… като ластик. Изтърколи се встрани и погледна резултата.

Италианецът седеше на земята с ръце в скута и изненадано изражение. Една от очните му ябълки беше кървава дупка, а от гърлото му бликаше на тласъци струя кръв.

В следващия миг рухна.

Ласитър задъхано се изправи и отново закуцука към реката. Бягай или се бий. В неговия случай и двете. В тялото му пак се разливаше вълна от адреналин и от нея или по някаква друга причина изпитваше жажда. Преди обаче да стигне до реката, силен лъч обходи дърветата в дъга, движейки се отляво надясно и отдясно наляво.

Ласитър се обърна.

Роувърът имаше прожектор до прозореца откъм страната на шофьора и сега Матрака го използваше, за да открие него и партньора си. Светлината беше достатъчно силна, така че сигурно щеше да види „Cenzo“,ако „Cenzo“беше жив и на крака. Само че не беше и никога вече нямаше да бъде. „Cenzo“лежеше по гръб, а колкото до Ласитър, той следеше посоката на лъча и използваше в нужния момент дърветата за прикритие.

Матрака се ослуша за момент, после фиксира лъча. Извади пистолет и се насочи към горичката. Ласитър бе изненадан от бързината му. Не беше предполагал, че човек с тези габарити може да се движи толкова леко и грациозно. Правеха го само някои от Професионалната баскетболна асоциация, На всичкото отгоре, неясно как беше успял да открие мъртвия си партньор, защото отиваше точно към мястото на схватката.

Ласитър не се поколеба. Отново тръгна, колкото можеше по-тихо, този път към поляната. Едва се сдържаше да не побегне, но когато Матрака сърцераздирателно извика „Cenzo“,Ласитър вече не издържа. Хвърли се към роувъра и отчаяно затърси ключовете или поне някакво оръжие.

Изживя разочарование.

Откъм гората се разнесе мощен рев. Ласитър продължаваше да рови в жабката, над сенниците…

Последва ново диво изръмжаване и когато вдигна глава, видя, че Матрака тича право към него, осветен от прожектора като подвижен силоз за ракети. И тогава откри ключовете — бяха паднали на пода. Сграбчи ги, опита единия, втория, третия… и колата запали. Матрака вече бе излязъл на полянката и насочваше пистолета си.

Ласитър включи роувъра на задна и се понесе към пътя. Силуетът на Матрака се смаляваше в нощта, но точно тогава той започна да стреля със спокойствие, което само по себе си внушаваше ужас. Първият куршум улучи единия фар, вторият изплете паяжина по предното стъкло, третият рикошира от капака. Ласитър извъртя колата и незабавно включи на първа. Четвъртият и петият куршум удариха в шасито.

Привел глава, той натисна педала на газта до ламарината и се понесе в посоката, където предполагаше, че трябва да е пътят. Остана все така приведен поне четири-пет секунди, но чу тънък писък, който от доплеровия ефект ставаше все по-басов, докато накрая нощта над главата му запулсира. Надниква над таблото и едва не припадна, когато видя някакъв камион да се носи право срещу него, сигнализирайки ожесточено с фарове и клаксон.

Инстинктивно Ласитър изви волана надясно и след като камионът профуча, изпусна разтреперана въздишка.

В насрещното платно съм, помисли си той. Е, и какво от това!

Тоди или Марсчиано?

Роувърът чакаше на стопа сред нищото. Надясно или наляво? На север или на юг? Импулсивно Ласитър зави наляво и се насочи към Марсчиано, където и да бе това. Беше му все едно, стига да не бе по планинския път за Сполето или още по-зле — назад към Монтекастело.

Градът бе клопка, капан — място, където може би е лесно да се защитаваш, но е трудно да избягаш. А на него му трябваше точно това: да избяга.От Матрака при всички положения, но също и от полицията. Свещеникът бе мъртъв и Ласитър предчувстваше, че на сутринта ще е пръв в списъка на заподозрените. Найджъл и Хю щяха да научат за смъртта на Ацети и щяха да си спомнят, че е имал среща с него… след което гостът им бе изчезнал, без дори да си прибере багажа.