Сафи хвърли трескав поглед към „Жана“, но установи, че и втората лисица се беше махнала.

- Браво - обади се Изьолт.

Тя закрачи внимателно по главната палуба - очевидно движението в морето я затрудняваше. В лявата ѝ ръка проблясваше ятаган.

Сърцето на Сафи надви главата ѝ. Гледката на Изьолт на крака - нищо, че силите ѝ идваха от болкокамъка - я изпълни с желание да се засмее облекчено. Или да се разплаче. Най-вероятно и двете.

Най-много я въодушевиха очите на нишкосестра ѝ. Блестяха и... бяха отворени.

- Ново оръжие? - попита Сафи със смущаващо пресипнал и дрезгав глас.

Изьолт се усмихна.

- Все с нещо трябва да опазя кожата ти.

Гърлото на Сафи я стегна още повече.

- Карауенската стомана е най-добрата, нали знаеш?

- Така е - изръмжа Иврен и се насочи към момичетата, стъпвайки уверено по клатещата се палуба. - А ти, домна -измери тя гневно Сафи с очи, - само загуби ножа си и ядоса чудовището още повече.

- Прогоних го.

Тя махна към поуспокоилото се море.

- Не! Те ловуват така - Иврен извади нов нож за хвърляне. - Проверяват кораба, пробват как се бием. После се гмурват. Докато си говорим, и двете лисици набират скорост и се носят към повърхността. Ще се опитат да разклатят корабите и ще сграбчат всеки, който падне.

Сафи зяпна и усети вкуса на соления въздух.

- Искаш да кажеш, че ще се върне?

- Да - монахинята махна с нож към нея. - Затова вземи ножа и двете застанете разкрачени, глупачки!

Сафи грабна ножа, а в същия миг Изьолт извика:

- Ето я!

Дъските се пръснаха с оглушителен трясък. Корабът рязко се заклати наляво... наляво... Сафи изви тяло към палубата, обратно на движението му.

Зад нея се разнесоха крясъци. Марстошките моряци се затъркаляха към водата. Вързаните им ръце им пречеха да се спрат.

Сафи и Изьолт се спогледаха - и Сафи начаса разбра, че мислят едно и също. Двете едновременно спряха да се противят на накланящия се кораб и се оставиха на гравитацията.

Дървесината задържа босите стъпала на Сафи на място и я принуди да заподскача на ситни крачки след Изьолт, чиито ботуши се бяха плъзнали с лекота по мокрите дъски.

Изьолт стигна другия край първа, изрева и сграбчи една зелена туника точно преди собственикът ѝ да се претърколи през борда. Беше брадатият огневещ-лечител.

- Сега не е такава измет, а? - викна Сафи.

Внезапно се разнесе вик. Втори марсточанин – младо момче - се носеше към парапета. Тя се втурна след него, но той се прекатури през парапета. Сафи се надвеси след него и впи пръсти в глезена му, а Изьолт се вкопчи в нейния.

- Дър-......жа те - рече тя през стиснати зъби и прегърна парапета с ранената си ръка. - Но няма да е задълго... ох, по дяволите.

Корабът спря да се накланя. Гравитацията подейства и корпусът му се понесе в другата посока сред плисъка на вълните и скърцането на гредите.

Сафи и момчето се преметнаха обратно на палубата, Изьолт, стиснала здраво парапета, запищя от болка... докато накрая не се появи Иврен, някак задържаща се на крака, и не вдигна Сафи на нейните собствени.

Морската лисица изскочи от водата - твърде близо до драпащата на място Изьолт.

Сафи метна ножа си по звяра. Той се заби в окото му, на сантиметри от първия.

Чудовището изпищя и отново се гмурна. Засипа ги дъжд от солени пръски, а корабът се разклати още по-бясно.

Сафи изправи Изьолт на крака. Дясната ѝ ръка висеше отпуснато, а лицето ѝ беше сгърчено от болка... но тя все пак успя да извика:

- Много точно.

- Само че се целех в другото око.

- Престани с това! - викна ѝ Иврен на няколко крачки от нея, с младия марсточанин до себе си. - Само хабиш ножовете ми!

Тя извади меча си и разсече въжетата на момчето.

- И стига стърча там! Трябва да освободим мъжете, докато можем.

Изьолт кимна уморено и се помъкна към най-близкия от войниците. Сафи обаче нямаше оръжие - за пореден път.

Иврен извади последния си нож за хвърляне.

- Не губи и този, домна.

- Да, да.

Сафи го взе и се насочи към най-близкия моряк. Освободи го с три бързи рязвания. Премина към следващия, после този до него. Един след друг сваляше въжетата им. Развързаните мъже се заеха да помагат на другарите си, докато няколко от освободените огневещи застанаха в отбранителна формация в квадрат в средата на палубата. Сафи хвърли поглед към водата - все още спокойна, - а после и към „Жана“.

Морската лисица, която беше нападнала другия кораб, също беше изчезнала.

За частица от секундата тя се обнадежди, че чудовищата може би се бяха отказали от лова... но после Изьолт изпищя:

- Пак идва! От южната страна!

От южната страна. Точно където беше тя в момента - прерязваше въжетата на поредния моряк. Мамка, мамка, мамка му... тя разряза и последните нишки и мъжът се изправи тромаво.

Морската лисица изскочи над вълните и преметна глава над парапета. Зъбите ѝ се стрелнаха напред - зъби и въртящи се очи, придружавани от писък, от който мозъкът ѝ щеше да се пръсне.

Щеше да я изяде. Щеше да прекърши тялото ѝ на две и да я погълне...

В гърдите я блъсна вятър. И в краката. Тя се преметна рязко назад и се отдалечи от чудовищната паст. Море, небе и кораб се сляха в едно, заедно с огньовете на огневещите, а тя забеляза Мерик, който летеше към нея.

В гърдите ѝ се надигна благодарност... и облекчение...

Тя се стовари на палубата. Той също. Върху нея. После корабът се лашна на другата страна, той се претърколи встрани и прогърмя:

- Какво търсим тук, по дяволите?

Тя премигна стреснато, но после се изправи на крака и извика:

- Ти ще ме предадеш на марсточаните!

- Не, вече се отказах!

Той извади абордажната си сабя и във вихър от стомана взе да реже въжетата на пленниците. Едно след друго. Докато работеше, изкрещя:

- Ноден е благосклонен към мен, домна, а само глупакът би загърбил подобна чест.

- Чест? - изписка тя, преряза въжетата на един старец и се втренчи във водата. - Що за чест е да те връхлети трижди проклета морска лисица?

- Стига приказки! - той посочи стълбата на кораба. - Слез долу и не се показвай!

- Не го прави! - извика Изьолт и се спусна към Сафи.

Иврен я последва. Нишкосестра ѝ продължи задъхано, със сгърчено лице:

- Лисицата се е насочила към кърмата. Трябва да стигнем при хората отпред.

Без дума повече те се спуснаха към предната част на кораба. Сафи и Изьолт дърпаха бясно хората от парапета и ги блъскаха към Мерик и Иврен, които режеха въжетата им неуморно. Огневещите не помръдваха от формацията си, готови за бой.

Лисицата обаче беше прекалено, прекалено бърза за тях - и за когото и да било другиго. Тя се вряза в кърмата на кораба. Разнесе се пукот на дърво, корпусът се издигна рязко нагоре и Сафи едва не полетя към морето.

Водата пред носа изригна. Втората лисица се изправи във въздуха с писък и се устреми към тях, готова да събори колкото хора успее от голата палуба - независимо че тялото ѝ гореше.

Сафи погледна Изьолт. Нишкосестра ѝ кимна. Както преди, момичетата се оставиха на гравитацията и затрополиха заедно надолу по палубата. Право към пастта на морската лисица.

Сафи се отблъсна от парапета - застанал почти успоредно на повърхността на морето - и изпъна тяло колкото можеше. Ножът ѝ се заби в косматата челюст. Обля я кръв.

Зададе се и Изьолт. Носеше се ниско по фалшборда. Ятаганът ѝ се заби дълбоко във врата на чудовището. Морската лисица подскочи и главата ѝ се отпусна.

Изьолт изтръгна ятагана и от онази рана също плисна кръв. Сафи се претърколи надолу и с всички сили нанесе съвършен удар с ножа си.

Създанието беше отворило широко уста. Тя запрати ножа напред, той влетя в гърлото на лисицата и се заби там.

Изьолт пък замахна с ятагана и съсече челото на чудовището.

Морската лисица нададе вой - отчаян, обречен вой, -след което потъна под вълните.