Под навеса се вмъква могъщ мустанг. Вратата се отваря, районът се оглася от надута до дупка уредба с песен на „Блек Сабат“ и шофьорът излиза. Огромен мускулест тип. Когато се озърта предпазливо, за да провери дали някой не го гледа, аз разпознавам в този шофьор Ранди Сандлър, който завърши гимназията преди две години и беше куотърбек на футболния отбор.

— Боже господи! Ранди Сандлър току-що влезе в порно клуба!

— Ранди Сандлър ли? — шашва се Мишката и двете с Маги припълзяват до мен.

— Грешката е изцяло моя! — напява жалостиво Маги. — Ако не го бях зарязала, Уолт сега нямаше да има нужда да идва тук за секс! Сигурно се е разболял от хронична форма на сини топки!

— Сините топки са мит — прошепвам доста височко. — Това е една от онези лъжи, които мъжете разправят на жените, за да получат секс!

— Направо не мога да повярвам! Горкият Уолт! — стене тя.

В този момент Ранди Сандлър излиза от клуба, обаче този път не е сам. Следван е от Уолт, който примигва от ярката в сравнение със заведението светлина. Двамата с Ранди си разменят няколко думи и се засмиват, а после дружно влизат в колата на по-голямото момче. Двигателят изревава, но преди да потеглят, Ранди се привежда към Уолт и го целува по устата. Целувката се проточва повече от минута, след което мъжете се откъсват един от друг. Уолт обръща към себе си огледалото за задно виждане и оправя косата си.

За миг настъпва тишина. Единственият звук, който се чува, е пърпоренето на мустанга. После той се изтегля бавно изпод импровизирания навес, а ние продължаваме да клечим в храстите. Постепенно бръмченето му се изгубва в далечината и ние една по една започваме да се изправяме.

— Е — отбелязва със свити устни Маги, докато се изтупва и оправя, — очевидно всичко е ясно.

— Хей! — подвиква Мишката. — Знаеш ли какво? Може би всичко е за добро. Сега ти си с Питър, а Уолт е с Ранди!

— Това е като „Сън в лятна нощ“14 — припявам успокоително, — където всеки накрая завършва с човека, с когото би трябвало да бъде.

— Ъхъ — промърморва безизразно Маги и се насочва към колата си.

— Освен това не можеш да не признаеш, че Ранди Сандлър определено си го бива! И преди си беше едно от най-красивите момчета във футболния отбор! — казва Мишката.

— Така си е — поемам репликата си аз. — Представете си само колко момичета ще си умрат от яд, ако разберат, че Ранди е…

— Гей! — изпищява внезапно Маги. — Че Ранди и Уолт са гейове?! И са лъгали всички, през цялото време? — Отваря рязко вратата на колата. — Страхотно! Направо жестоко! Две години да се заблуждаваш, че едно момче е влюбено в теб, а после да установиш, че то дори не харесва момичета? И през цялото време, докато сме били заедно, той си е мислел за… — Пауза, поемане на дъх, писък:

— … друго момче?!

— Маги, по-спокойно! — прошепва Мишката.

— Не, няма да бъда спокойна! Отказвам да бъда спокойна! — Маги включва двигателя, но после рязко завърта ключа и заравя лице в ръцете си. — А щяхме да се местим във Върмонт! Щяхме да си имаме магазин за антики! И щанд за продажба на зеленчуци! И аз му вярвах! А той през цялото време ме е лъгал!

— Няма начин да те е лъгал! Не може да те е лъгал! — контрира Мишката. — Вероятно просто не е имал представа какъв е. А после, когато се разделихте…

— Той те обичаше, Маги! — Това съм аз. — Наистина те обичаше! Всички го знаят!

— А сега всички ще узнаят каква глупачка съм била! През цялото време! Имате ли някаква представа колко идиотски се чувствам точно сега? Надали някой някога се е чувствал по-идиотски от мен!

— Маги — разтърсвам леко ръката й, — но как би могла да разбереш? Искам да кажа… сексуалната ориентация на всеки човек си е… негова лична работа, нали така?

— Не и когато така наранява други хора!

— Уолт никога не би те наранил нарочно — отбелязвам. — Освен това, Маги, в случая става въпрос за Уолт, а не за теб!

Опа! Гняв като този никога не се бе изписвал по лицето на добрата ми стара приятелка.

— Така значи! — изръмжава тя. — Тогава защо, за разнообразие, не пробваш да си на мое място, а?!

И избухва в сълзи.

— Предполага се, че това са най-хубавите дни от нашия живот — отбелязвам със скръбен тон.

— О, Кари! — усмихва се Джордж. — Откъде ти хрумват тези сантиментални идеи? Ако направиш едно социологическо проучване, ще установиш, че половината от зрялото население на страната ненавижда времето, прекарано в училище, и за нищо на света не би се съгласило тези години да се върнат!

— Ама аз не искам да съм сред тези хора!

— Няма опасност! Ти си взела предостатъчно приятни неща от тези години. И така, както разбирам, си изключително снизходителна към слабостите човешки!

— Още преди доста време разбрах, че хората са такива, каквито са. И просто не могат да се променят — отбелязвам, поощрена от неговия интерес към темата. — А онова, което правят, обикновено няма нищо общо с останалите. Искам да кажа, че хората някак си инстинктивно постъпват така, както е най-добре за тях в дадения момент, а за последствията се сещат по-късно. Не съм ли права?

Джордж се разсмива, но както скоро си давам болезнено сметка, описанието, което току-що направих, едва ли не обобщава моето собствено поведение.

Порив на вятър издухва снега от върховете на дърветата право в лицата ни. Аз потрепервам.

— Студено ли ти е? — пита Джордж, плъзга ръка върху рамото ми и ме привлича към себе си.

Кимвам и вдишвам дълбоко студения въздух. Обгръщам с поглед красивите борови дървета и живописните планински хижи около нас и се опитвам да си представя, че съм далече, далече оттук, например в Швейцария.

Двете с Мишката принудихме Маги да обещае, че никога и за нищо на света няма да каже на никого какво сме видели през онзи ден в Ийст Милтън, тъй като това си е работа на Уолт и изцяло негов проблем, с който само той има право да се оправя така, както намери за добре. Маги се съгласи да не казва на никого, в това число и на Питър, но това не й попречи автоматично да се превърне в емоционална развалина. Два дена не идва на училище, които прекара изцяло в леглото. На третия, когато най-сетне се появи на общото събрание, лицето й беше подпухнало, а очите й бяха скрити зад слънчеви очила. А после, до края на седмицата, не облече нищо друго, освен черно. Ние с Мишката полагахме максимални усилия да не се отделяме от нея — редувахме се да я придружаваме навсякъде както през междучасията, така и на обед, в стола, където й вземахме храна, за да не я караме да се реди на опашка. Ала Маги си изглеждаше така, сякаш бе погребала любовта на живота си. Което си е леко дразнещо, защото, ако погледнеш на нещата от логическа гледна точка, единственото, което се е случило, е, че тя ходи с едно момче в продължение на две години, скъса с него, а след това и двамата си намериха други гаджета. Има ли някакво значение от какъв пол са тези нови гаджета? Обаче Маги категорично отказва да погледне на нещата от този ъгъл. Продължава да настоява, че грешката била изцяло нейна, че не била „достатъчно жена“ за Уолт.

И точно заради всичко това, когато Джордж се обади и ме покани на ски, аз с радост се възползвах от възможността да се махна от живота си поне за няколко часа.

И в мига, в който зърнах увереното му, засмяно лице, установих, че започвам да изливам пред него цялата си мъка: проблемите с Уолт и Маги, как първата ми статия е излязла в „Нътмег“ и как най-добрата ми приятелка се е държала много странно след това. Разказах му абсолютно всичко, с изключение на факта, че съвсем случайно си имам и гадже. Точно затова смятам да му кажа днес и това, но просто чакам подходящия момент. Междувременно обаче изпитвам такова огромно облекчение да споделям терзанията си с някого, че направо не ми се ще да развалям атмосферата.

Знам, че е крайно егоистично от моя страна. От друга страна, Джордж очевидно намира историите ми за крайно интересни.