Зяпвам.

— Това е невероятно!

— Да, знам. Питър казва, че момичетата почти никога не изживяват оргазъм още от първия път. Казва, че сигурно съм много страстна, щом стана така.

— А Питър правил ли го е и преди? — Ако това момче и преди е правило секс, вече ще се гръмна!

— Очевидно — отвръща самодоволно Маги.

В продължение на няколко минути никоя от нас не казва нищичко. Маги дръпва замечтано някакво конче от завивката си, а аз зяпам невиждащо през прозореца, питайки се как стана така, че аз толкова изостанах от съучениците си. И внезапно светът ми се струва разделен на два вида хора — онези, които са го правили, и другите, които не са.

— Ясно — изричам накрая. — И това означава ли, че оттук нататък вие с Питър сте гаджета?

— И аз не знам — прошепва тя. — Мисля, че съм влюбена в него.

— Ами Уолт? Мислех си, че си влюбена в него!

— О, не! — поклаща глава тя. — И аз си мислех, че съм влюбена в Уолт, обаче това беше преди две години. Напоследък обаче той ми е по-скоро приятел.

— Разбирам.

— С него наистина сме стигали до трета база. Но оттам нататък той никога не е искал да продължи. И това ме накара да се замисля. Може би Уолт всъщност не ме обича така, както съм си мислела. Бяхме заедно цели две години, за бога! Човек би си помислил, че след две години не може да не искаш да го направиш!

Ще ми се да кажа, че той може би се пази, но истината е, че това действително ми се струва малко странно.

— Значи ти искаше, а той не, така ли? — питам просто за да си изясня нещата.

— Исках да го направим на рождения ми ден, а той отказа.

— Странна работа! — отбелязвам. — Повече от странна!

— А това определено подсказва нещо.

Не е задължително. Обаче сега не разполагам с необходимата енергия да й противореча.

И съвсем неочаквано, макар да съм наясно, че тук изобщо не става въпрос за мен, ме обзема ужасяващо чувство на загуба. Тримата с Уолт и Маги бяхме екип. През последните две години навсякъде ходехме заедно. Нощем се вмъквахме нелегално в кънтри клуба и отмъквахме колички за голф, и отивахме край потока със стекче бири, и после говорехме ли, говорехме, часове наред, за всичко, което се сетиш — от кварките до това с кого ходи напоследък Джен П. И какво ще стане сега с нас тримата? Защото някак си не мога да си представя Питър да заеме мястото на Уолт в нашите пакостливи приключения.

— Сигурно ще се наложи да скъсам с Уолт — изрича междувременно Маги. — Проблемът е, че не знам как. Така де, какво би трябвало да му кажа?

— Защо не пробваш с истината?

— Кари — започва тя с твърде подозрителен тон, — питах се дали ти не би могла…

— Какво? Да скъсам с него ли? Искаш да скъсам с Уолт вместо теб?

— Е, може би просто да го подготвиш — отвръща тихо Маги.

Маги и Питър? Не мога да си представя по-малко подхождаща си двойка! Маги е вятърничава и емоционална. А Питър е твърде сериозен. Може пък така да се допълват взаимно, знам ли.

Спирам на паркинга пред „Хамбургер Шак“, изключвам двигателя на колата и си мисля: „Горкичкият Уолт!“

„Хамбургер Шак“ е един от шепата ресторанти в нашия град, прочут със своите вкусни хамбургери с печен лук и чушки. По нашия край това се счита за върха на кулинарията. Населението на Касълбъри е лудо по печен лук и чушки и докато аз обожавам този аромат, Уолт, който е принуден да обслужва скарата за лук и чушки, казва, че от вонята им му призлява. Казва, че вече била проникнала чак в кожата му и дори насън вечно му се привиждали печен лук и чушки.

Зървам Уолт зад барплота край скарата. Единствените клиенти, които заварвам в ресторанта, са три тийнейджърки, боядисали косите си във всички нюанси на розовото, синьото и зеленото. Почти съм ги подминала, когато внезапно осъзнавам, че една от въпросните пънкарки е сестра ми.

Дорит си похапва печено лучено кръгче, сякаш всичко си е съвсем в реда на нещата.

— Здрасти, Кари! — поздравява небрежно, без дори да си направи труда да попита дали харесвам косата й. После вдига млечния си шейк и звучно изсмуква през сламката съдържанието на чашата.

— Татко ще те убие! — казвам, а Дорит свива рамене. Оглеждам приятелките й, които изглеждат точно толкова апатични към всичко, колкото е и тя. — Заминавай в колата! След малко ще се разправям с теб!

— Още не съм си изяла лучените кръгчета — заявява тя със завидно хладнокръвие. Мразя как сестра ми отказва да се вслушва в авторитети, особено в моя авторитет!

— Влизай в колата! — повишавам леко тон, поглеждам я с присвити очи и се отдалечавам.

— Къде отиваш? — подвиква ми тя.

— Трябва да говоря нещо с Уолт.

Уолт носи престилка на петна, а челото му е плувнало в пот.

— Мразя тази работа! — отбелязва той, докато пали цигара на паркинга.

— Но пък хамбургерите си ги бива!

— Когато някой ден се измъкна от това място, никога повече не искам да виждам хамбургер! До края на живота си!

— Уолт — започвам, — Маги…

Той ме прекъсва:

— Не е ходила при сестра си във Филаделфия.

— Ти откъде знаеш? — поглеждам го изненадано.

— Първо, колко често ходи на гости на сестра си във Филаделфия? Не повече от веднъж годишно. Второ, познавам Маги достатъчно добре, за да усетя кога ме лъже.

Питам се дали вече се е досетил и за Питър.

— И сега какво ще правиш?

— Сигурно нищо. Ще я изчакам лично да скъса с мен и толкова. Това ще е краят.

— А защо не вземеш ти да скъсаш с нея?

— Излишно хабене на енергия! — отсича Уолт, като мята фаса си в храстите. — Защо да си правя труда, щом и в двата случая резултатът ще бъде същият?!

Имам усещането, че понякога Уолт е прекалено пасивен.

— Но може би, ако ти си първи…

— И да спестя на Маги чувството за вина ли? А, не!

В този момент покрай нас минава сестра ми с нейната нова коса с цветовете на дъгата.

— Гледай татко да не те хване, че пушиш! — казва тя.

— Слушай какво, малката! Първо, аз изобщо не пуша и второ, ти имаш повече неща, за които да се притесняваш, отколкото цигарите! Примерно косата си!

Докато Дорит се намъква неохотно в колата, Уолт клати дълбокомислено глава и отбелязва:

— Малкият ми брат е същият като нея! Това младо поколение няма никакво уважение към възрастните!

Когато двете с Дорит се прибираме у дома, бедният ми баща само поглежда сестра ми и едва не припада. А след това заминава в стаята й, за да си поговори с нея. Това е най-гадното от всички неща — когато баща ми влезе в стаята ти за сериозен разговор. Опитва се да ти помогне да се почувстваш по-добре, но никога не се получава. Обикновено се впуска в някоя поучителна история за нещо, което се е случило с него, когато е бил малък, или пък започва да търси опорни точки в природата. За случая с Дорит избира втория подход.

Вратата на Дорит е затворена, обаче нашата къща е на сто и петдесет години, така че ако човек просто си стои пред съответната врата, може да чуе всяка думица от разговора, протичащ зад нея. И точно това правим сега със сестра ми Миси.

— И така, Дорит — започва тържествено баща ни. — Имам усещането, че действията ти, касаещи твоята… хммм… коса, са индиректно свързани с пренаселването на света, което напоследък се превръща във все по-сериозен проблем за планетата. Която не е била предназначена да издържа толкова огромни тълпи хора в толкова ограничени пространства… което на свой ред дава своето отражение в разнообразните осквернявания, които напоследък се нанасят на човешкото тяло — пиърсинг, татуировки, боядисване на косата… Желанието да изпъкнеш сред тълпата е сред основните, заложени в човешките инстинкти, и се реализира чрез все по-екстремални средства. Разбираш ли какво ти говоря?

— Не.

— Искам да кажа — продължава той, — че ти трябва да сториш всичко по силите си, за да устояваш на тези неблагоприятни инстинкти. Преуспяващото човешко същество е в състояние да овладее своите нежелани и не особено разумни желания. Вече ясно ли ти е?