Сега Маги се изчервява и казва:
— Никога не съм искала да бъда кралица на бала! Ще умра, ако трябва да се кача на сцената пред всички!
— Така ли? Аз пък не. Е, всекиму според възможностите, нали? — Джен П. потупва Маги по рамото, поглежда ме остро и отминава.
— Точно така — промърморвам си под нос. После поглеждам крадешком към Маги, която изглежда доста объркана.
Може би изобщо не трябваше да пиша тази статия.
Измина месец, откакто Пинки Уедъртън направи своя дебют в „Нътмег“ и оттогава насам „той“ е много зает — публикува по една статия всяка седмица: „Катерачката“ е за едно момиче, което успява да се изкачи до върха, като се превръща в марионетка на всеки; „Принцът на зубърите“ — за това как един тотален зубър се превръща в пич през последната година от гимназията; а сега и „Конни състезания Касълбъри — кои ще бъдат кралят и кралицата на бала?“. Освен това Пинки е завършил още една история, наречена „Крадли на гаджета и гаджета, които ги обичат“ — съвсем леко завоалиран разказ за връзката между Лали и Себастиан, която той все още не е публикувал и която смята да публикува през последната седмица в училище.
Междувременно аз си направих фотокопия и на петте истории и ги изпратих в „Ню Скул“. Джордж няколко пъти ми повтори да се обадя, за да се уверя, че са получени. В обичайния случай изобщо не бих си направила труда, обаче Джордж заяви, че светът е пълен с хора, които искат едно и също нещо, така че, за да бъдеш запомнен, винаги се налага да направиш нещо допълнително, че да могат по-лесно да те запомнят. Тогава му отговорих, че, примерно, бих могла да притичам гола по коридора, обаче той не схвана шегата. Та накрая се обадих.
— Да, госпожице Брадшоу — изрече дълбок мъжки глас от другия край на линията. — Получихме разказите ви и скоро ще се свържем с вас.
— Но кога точно?
— Ще се свържем — повтори той и затвори.
Божичко, никога няма да мога да се напъхам в тази програма!
— Много е напориста! — възкликва сега Маги.
— Кой, Джен П. ли? Нали беше решила, че малко я харесваш?
— Така е. В началото. Но тя е малко прекалено любезна, не мислиш ли? — отбелязва Маги, като с крак набутва навътре торбите с конфетите. — Непрекъснато е някъде наоколо. Казвам ти, Кари, откакто Пинки Уедъртън написа онази история за Питър…
Ох, не отново!
— Коя? „Принцът на зубърите“ ли? — питам. — Но ти откъде знаеш, че е за Питър?
— Че за кого другиго би могла да бъде? Кой друг в това даскало беше пълен зубър, а после се появих аз и го превърнах в як тип?
— Хмммм — промърморвам неопределено и се опитвам да си припомня точно разказа.
Обикновено започва през септември. Ако си момиче, при това от последния клас, обикновено се оглеждаш и се питаш: „Дали ще успея да си намеря кавалер за абитуриентския бал? И ако не, как да го намеря?“ И ето че точно на това място в пиесата се появява Принцът на зубърите.
Той е момчето, на което изобщо не си обръщала внимание, когато сте били зайци, второкурсници или третокурсници. Първо е бил ниското хлапе с високия глас. После се е превърнал в малко по-високото хлапе с цайсите. Обаче после се е случило нещо. Гласът му е станал по-плътен. Цайсите са заменени от контактни лещи. И ето че най-неочаквано се оказваш седнала до него по биология и си мислиш: „Хей, този може и да го харесам!“
Освен това Принцът на зубърите си има своите огромни плюсове. Тъй като не е бил развален от самочувствието, че е най-готиният пич в квартала, той е благодарен. И защото не е имал щастието нито да бъде овикван от треньори, нито да бъде стъпкван от съотборници, той всъщност е доста приятен. И можеш да му се довериш…
Маги скръства ръце пред гърди, пронизва с очи гърба на Джен П. и продължава:
— Откакто излезе онази история за Питър, Джен П. просто не го оставя на мира! Трябва да видиш само как го гледа…
— Стига, Маги, не може да е вярно! Освен това Питър за нищо на света не би си паднал по Джен П. Той мрази този тип момичета.
Тя поклаща глава и промърморва:
— Не знам, Кари. Самият той е променен.
— В какъв смисъл?
— Май си мисли, че заслужава нещо повече!
— Няма такава, която да е повече от теб, Маги — изричам мило. — И той отлично го знае.
— Той може и да го знае, но Джен П. — надали.
И точно в този момент, сякаш за да докаже тезата й, Питър се появява в салона. Маги му помахва, обаче Питър не я вижда — вероятно поради факта, че Джен П. се втурва първа към него, смеейки се и размахвайки ръце. Питър й кимва и също се усмихва.
— Маги… — обръщам се към приятелката си аз, но тя е изчезнала.
Откривам я на паркинга, седнала в своя кадилак. Цялата е обляна в сълзи и е заключила вратите.
— Маги! — почуквам на предното стъкло. Тя поклаща глава, запалва цигара и накрая все пак смъква стъклото до себе си.
— Какво?
— Маги, стига! Те само си говореха! — Божичко, къде съм го чувала това и преди? Точно като Себастиан и Лали, в началото — само си говореха. — Пусни ме в колата!
Тя отключва вратите и аз се пъхам на задната седалка.
— Скъпа, държиш се параноично! — казвам, но дълбоко в себе си се тревожа, че може би не е така. Да не би това по някакъв начин да е по моя вина? Ако не бях написала онази история за Принца на зубърите…
— Мразя Пинки Уедъртън! — изграква тя. — Само да го срещна, ще го науча аз! Сега самочувствието на Питър нарасна толкова, че вече се мисли едва ли не за Божи дар! — Внезапно се обръща към мен и изсъсква: — Ти нали също работиш за този „Нътмег“? Не може да не познаваш Пинки Уедъртън!
— Маги, не знам кой е! Честна дума!
— Добре де — присвива подозрително очи тя, — тогава кой знае?
— Нямам представа! — свивам безпомощно рамене. — Този Пинки Уедъртън предава историите си на Гейл, а Гейл…
— Коя е Гейл? — повишава тон тя. — Може би именно Гейл е Пинки Уедъртън!
— Надали, Маги — отбелязвам, докато разглеждам кожичките на ноктите си. — Все пак Гейл е само един заек!
— Трябва да говоря с Питър!
— Добра идея! — кимвам успокоително. — Сигурна съм, че Питър всичко ще изясни.
— Значи вече си на негова страна, така ли?
— Нищо подобно, Маги, на твоя страна съм! Просто се опитвам да ти помогна.
— Тогава го намери! — заповядва ми тя. — Върни се в салона и го открий! Кажи му, че искам да го видя. Веднага!
— Разбира се!
Скачам от колата и побързвам да се върна в салона. Джен П. още държи в плен Питър, като нарежда нещо за важността от хелиеви балони.
Прекъсвам ги и му предавам съобщението от Маги. Не му става много приятно, но все пак тръгва след мен, като помахва неохотно на Джен П. и й обещава, че ще се върне. Гледам го как прекосява паркинга и с всяка следваща стъпка напред гневът му става все по-силен. И когато стига до кадилака, вече е толкова бесен, че отваря рязко вратата, а после я затръшва зад гърба си.
Може би на Пинки му е време да се върне в Мисури.
33.
Дръжте се за гащите!
В събота вечер Мишката пристига у дома на вечеря. Аз сервирам петел с вино, чието приготовление ми отне цял ден. Но наскоро установих, че готвенето е страхотен начин да се разсееш от проблемите си, като същевременно ти създава усещане за реализация. Имаш чувството, че вършиш нещо полезно, нищо че само след няколко часа ще си изял всички доказателства. Освен това се старая да стоя повече у дома, за да мога да прекарвам повече време с Дорит. Психоаналитикът подчерта, че тя има нужда да се чувства част от нормално семейство. Та вече веднъж седмично приготвям нещо специално и отнемащо дълго време от книгата на Джулия Чайлд.
Баща ми, разбира се, обожава Мишката — тя може да говори за теореми почти толкова, колкото може и той — та след като известно време си бърборим за математика, разговорът се насочва към темата за колежа и за това колко Мишката се вълнува, че отива в Йейл, и колко аз се вълнувам, че отивам в „Браун“, а накрая незнайно как започваме да говорим за момчета. Мишката разказва на баща ми за Дани и ето че накрая на дневен ред излиза и името на Джордж.
