— Значи този следобед в четири.

Помахвам й дружески и побързвам да се измета оттам.

— Сигурна съм, че Питър ще зареже Маги — отбелязва Лали, докато се съблича. Протяга се чисто гола, преди да се вмъкне в банския си костюм. Винаги съм се възхищавала на липсата й на свян, когато става въпрос за тялото й. Лично аз досега така и не успях да се избавя от неувереността си, когато съм гола, поради което при всяко преобличане за плуване ми се налага да извършвам какви ли не чудати жестикулации с ръцете и краката, за да запазя чувството си за достойнство.

— Няма начин! — Правя неистови усилия да прикрия задника си, докато свалям бельото си. — Той е влюбен в нея!

— Не е влюбен, а просто иска да прави секс с нея! — поправя ме Лали. — Себастиан ми каза, че Питър го разпитвал за другите жени, с които е ходил. Особено за Дона Ладона. Звучи ли ти като човек, който е лудо влюбен в определено момиче?

Дори от самото име на Дона Ладона и до днес ме побиват тръпки. Минаха седмици, откакто тя поде кампанията за тормоз над мен, и въпреки че напоследък се ограничава единствено до мръснишки погледи в коридора, предполагам, че под повърхността всичко продължава да ври и кипи и всеки момент ще избухне. Нищо чудно прелъстяването на Питър да е част от същия този план за отмъщение, чрез който Дона Ладона ще се опита да всее раздор в групата ни.

— Себастиан ти е казал подобно нещо? — смръщвам се аз. — Странна работа. А на мен не ми е казал нищо. Ако Питър наистина е споделил със Себастиан, че се интересува от Дона, Себастиан при всички положения щеше да ми каже!

— Е, може би не ти казва всичко — подмята небрежно Лали.

Какво би трябвало да означава това, моля? Поглеждам я изпитателно. Обаче тя изглежда в пълно неведение, че по някакъв начин е нарушила негласните закони на приятелството, и започва да прави упражнения за разтягане и подготовка за плуване.

— Смяташ ли, че трябва да кажем на Маги? — питам накрая.

— Дори и някой да й каже, няма да съм аз! — отсича Лали.

— Ама той все още не е направил нищо, нали така? Значи може би са само празни приказки! Освен това Питър непрекъснато се хвали с приятелството си с Дона!

— А Себастиан не е ли ходил с нея? — пита Лали.

Още един странен коментар. Лали отлично знае, че е ходил. Имам чувството, че използва всяко възможно извинение, за да изрича името на Себастиан.

И наистина, още следващото нещо, което казва, е:

— Между другото, след няколко седмици в „Шабу Ин“ ще гостуват „Ацтеките Двойната стъпка“. Какво ще кажеш ти, аз и Себастиан да отидем заедно? Така де, бихме могли да отидем и само двете, но тъй като ти очевидно навсякъде се мъкнеш със Себастиан, няма нищо лошо и той да дойде. Освен това е много добър танцьор.

Едно време бих приела с радост идеята да слушам любимата си банда заедно със Себастиан, но незнайно защо точно в този момент изпитвам странно неудобство. От друга страна, как бих могла да откажа, без да се издам, че подозирам нещо?

— Окей, супер — кимвам.

— Ще бъде жестоко! — съгласява се със светнали очи Лали.

— Още този следобед ще го питам — отбелязвам, завивам косата си и я пъхам под плувната си шапка.

— О, не се тревожи за това! — махва с ръка Лали, сякаш всичко си е в реда на нещата. — Мога да го попитам и лично, когато го видя. — И се изнася с широка крачка от съблекалнята.

Пред очите ми изниква крайно смущаващата картина на Лали, танцуваща със Себастиан на партито й.

Заемам мястото си пред коридора, съседен на нейния. После казвам:

— Не се тревожи за Себастиан! И без това ще дойде да ме вземе в четири. Тогава ще го попитам.

Тя извърта глава към мен, свива рамене и отбелязва:

— Както желаеш.

Но в момента, в който краката ми се отлепят от земята, се сещам, че в четири вече имам среща на редакторската колегия на вестника. Тази мисъл сковава тялото ми до такава степен, че разплисквам водата като талпа. За момент съм като зашеметена от този удар, но веднага след това навикът си казва думата и аз започвам да плувам.

Мамка му! Забравих да кажа на Себастиан за срещата на редакторската колегия! Ами ако ми се наложи да тръгна, преди той да се е появил? Тогава Лали със сигурност ще го прилапа!

Дотолкова съм потънала в мисли, че се излагам феноменално с гмурването в стил лебед, което е най-лесното в моя репертоар.

— Какво ти става днес, Брадшоу? — провиква се треньорът Нипси. — Гледай да си стегнеш задника до петък, иначе…

— Непременно! — кимвам и изтривам лицето си с кърпата.

— Прекарваш твърде много време с гаджето си! — отбелязва присмехулно той. — И точно това те разконцентрира!

Поглеждам крадешком към Лали, която следи изкъсо тази размяна на реплики между мен и тренера. За момент долавям тънка усмивчица върху лицето й, но в следващия от нея няма и следа.

— Нали щяхме да ходим в мола „Фокс Рън“? — нацупва се Себастиан и отвръща раздразнено поглед от мен.

— Съжалявам! — Протягам ръка, за да го докосна, но той се отдръпва бързо.

— Ще ме намокриш!

— Нали току-що излизам от басейна?

— Виждам — промърморва той.

— Ще отида само за половин час!

— И защо изобщо искаш да работиш за този скапан клюкарник, а?

Как да му обясня? Че се опитвам да имам бъдеще ли? Себастиан няма да ме разбере. Той полага максимални усилия да няма такова.

— Хайде де! — примолвам му се аз.

— Не искам да ходя сам в мола!

Лали застава до нас, като завърта хавлията си и я мята във въздуха.

— Аз мога да дойда с теб — предлага си автоматично услугите.

— Страхотно! — светват веднага очите му, а на мен казва с усмивка: — Ние ще те чакаме там, става ли?

— Разбира се. — Всичко изглежда напълно невинно. Но защо тогава това „ние“ ме притеснява толкова много?

Питам се дали да не се откажа от тази среща на редакторската колегия във вестника и да не тръгна след него.

Дори правя няколко крачки напред, но когато излизам от басейна, спирам. Такава ли ще бъда през целия си живот? Ще вземам решение за нещо, което ми се струва важно за бъдещето ми, а после ще се отказвам с лека ръка от него заради някакъв мъж? „Голяма глупост, Брадли! Как можеш да бъдеш толкова слабохарактерна?!“ — сякаш чувам в главата си гласа на Мишката.

И отивам на срещата на редколегията.

Вследствие на доста дълго продължилото ми двоумение малко съм закъсняла. Екипът вече се е подредил около огромна кръгла маса, с изключение на госпожица Смиджънс, която се намира до прозореца и тайничко пуши цигара. И тъй като не е погълната от разговора, тя първа ме забелязва.

— О, Кари Брадшоу! Значи все пак благоволи да ни удостоиш с присъствието си!

Питър вдига очи и погледите ни се срещат. „Копеле!“, казвам си аз, като се сещам за онова, което Лали преди малко ми каза за Питър и Дона Ладона. Решавам, че ако Питър ми създава проблеми в приобщаването към екипа на „Нътмег“, ще му напомня за онова, което е казал на Себастиан.

— Всички ли тук познават Кари? Кари Брадшоу? — пита той. — Последна година е. И доколкото виждам, тя е решила… хммм… да се присъедини към екипа по описването на вестника.

Останалите ме гледат с празни погледи.

Освен Питър разпознавам трима от нашия випуск. Останалите четирима са от втори и трети курс плюс едно момиченце, което изглежда толкова малко, че сигурно е заек. Не особено обещаваща групичка писатели.

— Да се върнем на дискусията си — подема отново Питър, когато аз заемам мястото си в другия край на масата. — Някакви идеи за новия брой?

Най-малкото момиче, което има черна коса и много грозна кожа и прилича на човек, решил на всяка цена да преуспее в живота, каквото и да му струва това, вдига ръка и казва:

— Мисля, че бихме могли да напишем нещо за храната в стола. Откъде идва и защо е толкова лоша.

— Вече сме писали по тази тема — отговаря уморено Питър. — Включваме я почти във всеки брой. И досега нищо не се е променило.