Двете с Мишката се споглеждаме многозначително. После Мишката казва:

— Ако нямате нищо против, смятам да си взема една бира.

— Че какво й пука на нея! — процежда през зъби Маги, когато Мишката се отдалечава. — Тя нали отива в Йейл! И цял живот ще си остане жената, която е учила в Йейл! Понякога си мисля, че Питър би трябвало да ходи с Мишката. Идеални са един за друг. — Тук вече в гласа й се прокрадва горчивина.

— Мишката вече си има гадже — напомням й аз. — Или май си забравила?

— Да, вярно — кима тя. — Някакъв тип, който дори не живее тук. — И размахва некоординирано ръце. В този момент осъзнавам, че тя вече е пияна.

— Да излезем да се поразходим! — предлагам й аз.

— Навън е студено! — протестира тя.

— Още по-добре!

На излизане зърваме Себастиан и Лали в кухнята. Лали му е възложила задача — да подрежда мини хотдозите в голяма чиния.

— Няма да се бавим! — подвиквам им аз.

— Няма проблеми — казва Лали, но изобщо не поглежда към нас. После прошепва нещо на Себастиан и той се разсмива.

За миг ми става леко гадничко. Но после се опитвам да погледна на нещата откъм положителната им страна. Поне гаджето ми и най-добрата ми приятелка се разбират добре.

Когато излизаме навън, Маги увисва на ръката ми и прошепва:

— Докъде можеш да стигнеш, за да получиш онова, което искаш?

— Какво? — поглеждам я стреснато. Усещам, че замръзвам. Облаците от дъха ни ни обгръщат като лятна мараня.

— Ако наистина, ама наистина, наистина много искаш нещо и не знаеш как да го получиш, или знаеш как да го получиш, но не си много сигурна как да го направиш. Та докъде би стигнала в този случай?

За миг оставам с впечатлението, че тя говори за Лали и Себастиан, но после осъзнавам и се досещам, че говори за Питър.

— Какво ще кажеш да отидем в плевнята? — предлагам. — Там е по-топло.

Семейство Кандези си имат няколко крави, най-вече за показ, и ги държат в една праисторическа ферма зад къщата си. Над кравите има обширен плевник — любимото ни скривалище с Лали, когато имаме нещо за споделяне. Идвали сме тук сигурно милион пъти. Плевникът ухае на сено и е удивително топъл — вероятно благодарение на кравите отдолу. Кацвам на една купа сено и казвам:

— Е, Маги, какво не е наред?

Не си спомням вече колко пъти съм й задавала този въпрос през последните три месеца. Започва да става смущаващо рутинен.

Тя вади пакет цигари.

— Недей! — вдигам ръка. — Тук не се пуши! Може да стане пожар!

— Тогава да излезем навън!

— Студено е. Освен това, Маги, не може всеки път, когато се притесниш за нещо, да грабваш цигара. Така ставаш адски зависима от цигарите!

— Е, и? — поглежда ме злобно приятелката ми.

— Какво искаше да кажеш с онова „докъде можеш да стигнеш“? — питам. — Нямаш предвид Питър, нали? Не искаш да кажеш, че… нали вземаш онези противозачатъчни?

— Разбира се — казва тя и извръща очи. — Когато се сетя.

— Маги! — скачам втрещена. — Да не би да си полудяла?

— Не, не мисля.

Отпускам се на балата слама до нея, като се опитвам да измисля най-подходящите аргументи. Вторачвам се в тавана, който природата е решила да украси с плетеници от паяжини, сякаш в чест на Хелоуин. Природата и инстинктите срещу морала и логиката. Ето така щеше да обобщи въпросната дилема баща ми.

— Маги — започвам, — знам, че се страхуваш да не го изгубиш. Но онова, за което мислиш, надали е най-подходящият начин да го задържиш.

— Защо пък не?! — тросва се тя.

— Защото не е правилно. Нали не искаш да си момичето, принудило едно момче да остане с него, като нарочно е забременяло?

— Че защо?! Жените го правят непрекъснато!

— Но това не означава, че този подход е правилен.

— Майка ми е постъпила точно така — отбелязва приятелката ми. — Иначе никой не знае. Обаче аз направих някои изчисления и стигнах до извода, че най-голямата ми сестра е родена само шест месеца след сватбата на родителите ми!

— Но това е било преди много години! И тогава все още не е имало противозачатъчни!

— Може би щеше да е по-добре, ако изобщо не ги бяха измисляли!

— Маги, какви ги приказваш, за бога?! Нали не искаш още на осемнайсет да ставаш майка? Бебетата са адски досадна работа, ако питаш мен! Единственото, което правят, е да ядат и дрискат! Нали не искаш да сменяш пелени, когато всичките ти останали връстници се забавляват?! Ами Питър? Това би могло да съсипе целия му живот! На мен не ми изглежда много етично, не мислиш ли?

— Изобщо не ми пука! — отсича тя, а после избухва в сълзи.

Приближавам се към нея и прошепвам:

— Да не би вече да си бременна?

— Нищо подобно! — изкрещява тя.

— Стига, Маги, та ти и кукли не обичаш, а какво остава бебета!

— Да, така е — изхлипва и изтрива сълзите си.

— А и Питър е луд по теб. Може и да отива в Харвард, но това не означава, че ще те забрави!

— Аз пък не бях приета в Бостънския университет — казва внезапно тя, а когато я поглеждам ококорено, допълва: — Да, точно така. Получих писмото с отказа им вчера, точно в деня, в който Питър пък научи, че е приет в Харвард!

— О, Маги!

— И съвсем скоро всички ще си тръгнете оттук — ти, Мишката, Уолт…

— Е, ще отидеш някъде другаде! — изричам окуражително.

— Ами ако не ме приемат никъде?

Добър въпрос. При това въпрос, върху който досега не съм се замисляла. Ами ако и при мен нещата не станат така, както искам? Защото ако не станат, какво ще правя по-нататък? Не мога просто цял живот да си стоя в това малко градче!

— Знаеш ли, Уолт ми липсва — изрича внезапно тя.

— На мен също — кимвам и прегръщам коленете си. — Къде е той, между другото?

— Добър въпрос. През последните три седмици почти не съм го виждала. Това не е в негов стил.

— Права си — съгласявам се аз, като си спомням колко цинично бе започнал да се държи Уолт напоследък. — Хайде да му се обадим!

Когато се връщаме в къщата, установяваме, че купонът е вече в разгара си. Себастиан танцува с Лали, което леко ме ядосва, но сега имам по-важни неща, за които да се притеснявам, отколкото да се питам какво става между гаджето ми и най-добрата ми приятелка. Вдигам телефона и набирам номера на Уолт.

— Ало? — Това е майка му.

— Извинете, Уолт може ли да се обади? — крещя, за да надвикам музиката в стаята.

— Кой се обажда? — пита подозрително тя.

— Кари Брадшоу.

— О, Кари! Ами той излезе.

— А имате ли представа къде е?

— Каза, че ще се види с теб — срязва ме тя и ми затръшва телефона.

„Странна работа! — казвам си и клатя замислено глава. — Повече от странна!“

Междувременно Маги е успяла да окупира партито, привличайки всеобщото внимание със стриптийз на кушетката. Всички дюдюкат и пляскат, с изключение на Питър, който се опитва да се престори, че и той се забавлява, но всъщност е адски унизен. Не мога да оставя Маги сама да се хвърли в бездната, особено в състоянието, в което се намира сега.

Изхлузвам обувките си и скачам на кушетката до нея.

Да, наясно съм, че никой не изгаря от желание да ме гледа как правя стриптийз, но пък всички наоколо са свикнали да ме наблюдават как се правя на глупачка. Обута съм с бели памучни чорапи под евтина поличка с пайети, която си купих от един магазин за дрехи втора употреба, и сега започвам да ги събувам откъм пръстите. След броени секунди към нас се присъединява и Лали и започва да плъзга ръце по тялото си, като разбутва с лакти мен и Маги. Обаче точно в този момент аз съм застанала на един крак, поради което губя равновесие и политам назад от кушетката, като повличам след себе си и Маги.

Двете с нея си лежим на земята и се хилим истерично.

— Добре ли си? — пита Питър, като се привежда над Маги.

— Напълно! — изкисква се тя. И наистина е добре. Сега, когато Питър отново се е сетил за нея, всичко е перфектно. Или поне за момента.

— Кари Брадшоу, влияеш много лошо на хората! — порицава ме Питър, като отвежда приятелката ми.