Лазар и преди това бе мислил за тия пари и наистина бе се боял за тях — да не сбърка нещо неволно, да не пропусне нещо. Сега стана и отиде при Георги Баболев, в магазина му. Тук почти нищо не беше се променило още от времето на старите Баболеви. Само конторката в дъното на магазина сега беше оградена с рендосани, боядисани дъски с големи, чисти стъкла. Преди близу двайсет години Георги Баболев дойде от Виена — млад беше той тогава, живеял бе в Европа пет години, опита се да попромени едно и друго тук по европейски пример, но не отиде много далече. А и това, което промени, не остана докрай променено. Така беше и с него самия — каквито привички и склонности бе усвоил във Виена, започна една след друга да ги позабравя и в скоро време малко нещо остана от швабското му лустро. Забрави той много нещо и от швабския език — едва му се мяркаше сега в паметта по някоя дума; в Преспа и нямаше с кого да говори на немски. Нямаше той и никакви връзки с Виена и Европа: сега търговията за цяла Македония минаваше през Солун, през ръцете на солунските евреи и гърци. По едно време Георги Баболев помисли да пренесе капитала си в Солун, но не се реши и скоро се успокои. Някои от разни краища на Македония бяха излезли вече на това голямо тържище, но то беше наистина опасна арена за недостатъчно опитните пришълци от вътрешността на страната. На Георги Баболев беше по-лесно да стриже кротките овчици в Преспа. Стар и мрачен изглеждаше магазинът му с почернелите дървени рафтове, пълни със стоки от пода до тавана, но внушаваше доверие и почит, особено у селските купувачи. Бащата на търговеца, Миро Баболев, бе умрял, умряла бе и вдовицата на Ицо Баболев, а Георги бе изместил от магазина и по-стария си брат Сандо, който си бе отворил свое дюкянче на края на чаршията, та сега по-младият брат беше пълен господар на големия магазин. За него казваха, че с магазина и с мелницата, която държаха заедно с Таки Брашнаров, бил по-богат и от чичо си Ицо някога. Напълнял бе доста, косите му се бяха прошарили и окапали на темето, изглеждаше тежък и внушителен още повече със своето самочувствие на човек, който държи такова голямо богатство в ръцете си.
Като видя Лазара да влиза в контората му, той се посмути и започна да се оплаква от брата си:
— Тъкмо навреме идеш, бачо Лазаре… Да се поизтуша пред тебе, отрови ме моят брат, какво ли не приказва против мене…
Лазар го изслуша докрай и само това му рече: — Вие сте братя и е трудно за външен човек да влезе между вас. Аз съм дошъл по работа при тебе, Георги…
Лицето на търговеца отеднаж придоби израз на строга бдителност — той си помисли, че Лазар бе дошъл пак да му иска пари назаем, както някога. Но Лазар продължи:
— Ти винаги си бил човек патриот и затова дойдох при тебе. Нема да ме разпитваш много, такава е работата, но има едни пари, искам да ги оставя при тебе, ти да ги пазиш. Те може да станат и повеке, а ако стане нужда, може и да теглим от них, ще требва да ги водиш по тефтер. Народни пари са, Гьорче, и аз искам да са в сигурни ръце. Пък ако искаш, влез и ти между нас, секи може да бъде от полза, ето за тая обща полза съм дошъл при тебе.
Лазар вече се блазнеше от мисълта да привлече в редовете на народната организация и търговеца, но забеляза по лицето му някаква тънка, хитра усмивка и веднага млъкна. Баболев го погледна с присвити очи и каза провлечено:
— Ти, бачо Лазаре, си мислиш, че аз нищо не знам. Сичко знам аз… и какво правите вие с новото даскалче, и чии са тия пари, и… Во вашата работа аз не вервам и се чудя как ти на твоите години… За нас сичко ще дойде отгоре, от България… Държава е, войска има. Ние тука що можем сами? — сви вежди той и продължи: — Като сте решили най-сетне, ваша работа, пък може и полза да има, но аз в това нещо не влизам. И тия пари нема да взема. Ами то е се едно — с вашия акъл да тръгна и аз!
Лазар сложи ръка на гърдите си с искрено разкаяние:
— Сгреших, че дойдох при тебе, Георги, наистина сгреших. Чувал съм те много пъти да говориш и си рекох… Но, моля те, каквото ти казах, между нас да си остане. За себе си аз не се боя, но не съм само аз.
— Що си мислиш ти — приподигна се Баболев наистина огорчен: — Не милея ли и аз за наше царство! На каймакамина ли ще отида да ви обадя? Хубава работа! Ето: ще ви дам десет лири. Но само ти да знайш. На тебе ще ги дам още днес.
Лазар нищо не отговори. Той си мислеше: „Да му откажа ли за тия десет лири?… По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в рая. Но нема да му откажа, щом ги дава. Та не ги дава на мене я! …“ Той стана.
— Е, прощавай, Георги… Стана и търговецът.
— Още днес ще ти донеса парите. И нищо друго не искайте от мене.
Лазар Глаушев разказа всичко на младия учител за срещата си с Баболев. Сякаш искаше гласно да се изповяда за своята грешка. И пак тая мисъл дойде в ума му, та гласно я изрече на края:
— Нели е казано в евангелието: „По-скоро камила ще мине през иглени уши…“
Райко Кутрев кимна рязко:
— Да, такъв човек нема да влезе лесно в нашия рай. Той сичко мери с парите си. А ние с тебе наистина сме в рая. Ето и стрико Атанас, и сички като него. Не тежи нищо на нашата съвест. — Той млъкна за миг и после каза с бързия си, отсечен говор: — Сега ще ме оставиш аз да намеря човек, който ще пази по-добре народните пари.
— Кой ще бъде?
— Катранов. Учителят Наум Катранов. Той знае аритметика и ще води сметките добре.
Глаушев мълчаливо подигна рамена. Той още на времето много се учуди, когато и учителят Наум Катранов пожела да влезе в Организацията. Катранов беше из наро, дребен, свит човек и като че ли не знаеше да говори достадъчно. В градското класно училище предаваше аритметика и геометрия, та учениците му се бояха от него и го уважаваха, макар да беше такъв — дребен, слаб, а и в гняв га не беше дигнал ръка да удари някого от немирниците. Преспанци много и не го забелязваха.
— Но иначе го почитаха, беше тих, редовен човек, беше добър учител, грижовен баща — имаше четири деца — още дребни, родени едно след друго. Тоя затворен, човек сам пожела да влезе в Организацията и как се сети за него Райко Кутрев? Лазар попита колебливо:
— Ти наистина ли за него? Вижда ми се некак много…
— Здрав човек е той — прекъсна го Кутрев. — Георги Баболев не идва при нас, а той дойде, Катранов. С четири деца. Сигурен човек е той. Още същата вечер се Събраха тримата в Лазаровата къща. Ния ги остави сами. Седнаха край една масичка. Катранов мълчаливо изпълняваше всичко, което му казваха. Седна, дето му показа домакинът, Лазар му поднесе тютюн и той си сви цигара, макар да пушеше много рядко. Лазар донесе две тежки кесии.
Той изсипа на масата съдържанието им — цяла купчина сребърни и медни пари, както ги бе събирал от организационните работници. Изсипа на масата и една малка кесия — лъснаха там купчина златни пари. — Георги Баболев бе изпълнил обещанието си; дойде още същия ден в дюкяна му и му наброи десет лири, а и преди това още се бяха събрали двайсет и осем златни лири. Сияеха на масата меко, топло купчините злато и сребро и като че ли се чувствуваше наоколо скритата сила на толкова много пари. Лазар неволно поглеждаше Катранова; бедният учител още не можеше напълно да спечели доверието му като пазач на пари. сиромашията личеше по цялата външност на Катранова. Захабено беше облеклото му, отдавна износени бяха обущата му, целите разкривени, много пъти кърпени и подковавани, виждаше се и по лицето му, че беше човек, който търпи всякакви нужди — изпито, някак потъмняло. С двадесет и пет лири годишна заплата, — той изхранваше четири деца, жена, беше се завъртяла около него и някаква стара баба, забравена от бога.
Лазар си мислеше: „Ами ние грех вършим, като тикаме в ръцете му такава съблазън. Утрепан сиромах, секакви часове могат да дойдат за него, секакви нужди и ние ще седнем после да го съди…“ Но той сам бе сбъркал преди това с Баболева и не се реши да откаже на Кутрев, когато посочи той днес Наум Катранов за касиер. Лазар поглеждаше бедния учител със скрит интерес, но забеляза, че той гледаше спокойно купчините пари, все тъй мълчалив и някак по даскалски строг. Лазар рече:
