Останалите приеха решението му със задоволство; Ричард очевидно им се хареса. Събраха си нещата, между които два елена и един глиган, всеки от които вързани за по един кол. До този момент Калан не беше видяла улова им, тъй като той лежеше в избуялата трева. Когато всички тръгнаха надолу по пътеката, мъжете се струпаха около Ричард, като го докосваха предпазливо, засипваха го с въпроси, които той нямаше как да разбере. Савидлин го потупваше по раменете и се оглеждаше на всички страни, доволен да покаже пред цялото село огромния си нов приятел. Калан вървеше до него, но на нея почти никой не обръщаше внимание. Тя се радваше, че харесаха Ричард. Чувството й беше познато — трудно можеше да не го харесаш. В радушния им прием обаче тя подозираше и друга причина. Притеснено се запита каква ли може да е тя.

— Казах ти, че ще ги спечеля — усмихна й се Ричард, като я погледна над главите им. — Само дето не си представях, че това ще стане, като поваля на земята един от тях.

Докато Калан и Ричард, заобиколени от ловната дружинка, навлизаха в селото на Калните, под краката им се разбягаха пилци. Разположено на леко възвишение, което сред равните тревисти полета на Дивото минаваше за хълм, селото представляваше група постройки, изградени от някакъв вид тухли, направени от кал. За покриви им служеха кафеникави глинени плоскости с разстлана отгоре трева, които започваха да капят веднага щом поизсъхнат и трябваше постоянно да бъдат подменяни, за да не пропускат дъжда. Вратите им бяха дървени, а врязаните в дебелите стени прозорци — без стъкла, тук-там покрити с парче плат, спиращо вятъра.

Подредени в неправилен полукръг около една открита централна площ, постройките представляваха едностайни фамилни къщи, притиснати плътно една в друга. Заемаха южната част на селото, като повечето от тях имаха поне една обща стена със съседната къща. Помежду им тук-там се виждаха тесни пътечки. Обществените сгради на селото бяха струпани в северната му част. Между двете половини се разполагаха множество най-различни постройки, разхвърляни на изток и запад. Някои от тях представляваха просто четири кола с покрив от трева над тях — нещо като навеси, използвани за хранене, готвене или изработка на оръжия и посуда. В сухо време селото потъваше в дебел слой прах, който полепваше по очите, носа и езика на обитателите му, но сега дъждът беше измил всички сгради, а хилядите следи от стъпки по земята се бяха превърнали в локви, в които се отразяваха еднообразните постройки над тях.

Жени в прости рокли от ярки платове седяха под навесите за работа и счукваха корени от тава, от които правеха плоския си хляб — основната храна на Калните. От огнищата се разнасяше сладостен аромат. Девойчета с късо подстригани коси, пригладени с лепкава кал, седяха край жените и им помагаха.

Калан почувства върху себе си свенливите им погледи. От предишните си посещения тук знаеше, че е обект на особен интерес от страна на младите момичета като пътешественик, обиколил странни места, видял всякакви неща. Жена, която всява страх и респект. По-възрастните жени приемаха привлечените им от нея погледи с разбиращо снизхождение.

От всички краища на селото заприиждаха деца, любопитни да видят що за чужденци е довела дружинката на Савидлин. Струпаха се около ловците, като започнаха да надават въодушевени крясъци, да пляскат с босите си крака в калта, пръскайки мъжете. В обикновена ситуация вниманието им би било привлечено от елена и глигана, но сега уловът оставаше на заден план, предимство имаха чужденците. Мъжете приемаха всичко това с приветливи усмивки — на малките деца тук никой никога не се караше. Щом пораснеха, те биваха подлагани на строго обучение, за да усвоят основните дейности, упражнявани от народа на Калните — да ловуват, да намират храна, запознаваха се с духовете, — но дотогава те можеха да бъдат само деца с почти неограничени възможности за игра.

Те започнаха да предлагат на мъжете огризки от храна като подкуп, за да им разкажат кои са чужденците. Мъжете се смееха, отклонявайки даровете им, за да запазят разказите си за старейшините на селото. Леко разочаровани, децата продължаваха да танцуват наоколо, тъй като това беше най-вълнуващото нещо, случило се през целия им кратък живот; нещо твърде необичайно, нещо, в което долавяха нюанси на опасност.

Шестима старейшини стояха под капещото прикритие на един от навесите в очакване Савидлин да доведе при тях чужденците. Бяха обути в панталони от еленова кожа, голи от кръста нагоре; на раменете на всеки от тях имаше наметка от кожа на койот. Макар израженията на лицата им да бяха сурови, Калан знаеше, че са по-дружелюбни, отколкото се представят. Калните никога не се усмихваха на чужденци, преди да си разменят поздрави с тях, за да не бъдат откраднати душите им.

Децата стояха настрана от техния навес, насядаха в калта, за да наблюдават как ловната дружинка ще заведе чужденците при старейшините. Жените бяха прекъснали работата си край огнищата, също и младите мъже, занимаващи се с правене на оръжия, всички мълчаха, включително и седналите в калта деца. При Калните всичко се вършеше на открито, така че всеки да може да види какво става.

Калан пристъпи към шестимата старейшини, Ричард стоеше зад гърба й, малко вдясно, от дясната му страна беше Савидлин. Шестимата огледаха чужденците.

— Сила на Изповедник Калан — каза най-възрастният.

— Сила на Тофалар — отвърна тя.

Той леко я плесна през лицето, не по-силно от потупване. Обичаят повеляваше в рамките на селото да се поздравяват със съвсем леко потупване. По-сърдечните плесници, като онази на Савидлин, се пазеха единствено за случайни срещи на полето, извън селото. По-смекченият обичай запазваше реда… и зъбите им. Сурин, Калдус, Арбрин, Брегиндерин и Хаянлет поред й пожелаха сила и леко я плеснаха. Калан им върна поздравите, плясвайки ги по същия начин. Обърнаха се към Ричард. Савидлин пристъпи напред, дърпайки след себе си новия си приятел. Той с гордост показа на старейшините подутата си устна.

Калан тихичко повика Ричард с въпросителна интонация и предпазлив глас.

— Това са първенците на селото. Моля те, не им избивай зъбите.

Той й хвърли бърз поглед с крайчеца на окото си и се усмихна закачливо.

— Това е Търсачът, Ричард Избухливия — каза Савидлин, горд от находката си. Той се наведе към старейшините и изрече с многозначителен глас:

— Изповедник Калан го е довела при нас. Той е онзи, за когото говорехте, онзи, който доведе дъждовете. Тя така ми каза.

Калан започна да се тревожи; не знаеше какво има предвид Савидлин. Старейшините останаха с каменни лица освен Тофалар, който повдигна вежда.

— Сила на Ричард Избухливия — каза той. После леко го удари по бузата.

— Сила на Тофалар — отвърна Ричард на своя език, след като бе разпознал името на поздравилия го, и незабавно отвърна на плесницата му.

Калан си отдъхна, когато видя, че го удря леко. Савидлин засия, показвайки още веднъж подутата си устна. Най-после Тофалар се усмихна. След като и останалите изразиха и приеха поздрави, също се усмихнаха.

След което направиха нещо много странно.

Шестимата старейшини и Савидлин застанаха на коляно и сведоха глави пред Ричард. Калан моментално настръхна.

— Какво става? — попита Ричард, мърдайки крайчеца на устата си, объркан от безпокойството й.

— Не знам — тихо отвърна тя. — Може би по този начин поздравяват Търсача. Никога преди не съм ги виждала да правят това.

Мъжете, всички усмихнати, се изправиха на крака. Тофалар вдигна нагоре ръка и над главите им помаха на жените.

— Моля ви — обърна се след това към Калан и Ричард, — елате насам. За нас е чест да сте сред нас.

Дърпайки Ричард след себе си, Калан седна с кръстосани крака на влажния дървен под. Старейшините изчакаха двамата да се настанят и чак тогава самите те седнаха, без да обръщат внимание, че ръката на Ричард все още стоеше близо до меча. Жените се приближиха с плетени подноси, отрупани със самуни кръгъл плосък хляб от тава и с други храни, които поднесоха първо на Тофалар, а след това и на останалите, като през цялото време не сваляха поглед от Ричард и му се усмихваха. Те тихо си споделяха впечатленията от огромните размери на Ричард Избухливия, от странните му дрехи. Почти не забелязваха Калан.