— Сигурен ли си? Всичко? Няма да изпратиш войска тук, нали?

— Ти ни беше от голяма помощ, честно. Нямам нищо общо с войската.

Бил не изглеждаше убеден в думите му.

— Движиш се с началника на граничните надзиратели.

Ричард се усмихна топло.

— Той ми е приятел. От много години. Старецът също. Те просто са ми приятели, нищо повече.

Погледът на Бил просветна.

— Е, щом е така, ще имаш ли нещо против да запиша в тефтера още няколко стаи? Като имаме предвид, че те няма да знаят, че сте пренощували в една.

Ричард продължаваше да се усмихва и потупа мъжа по рамото.

— Това няма да бъде вярно. Не слагам името си под нещо, което не е вярно.

Бил се ухили широко и въздъхна.

— Наистина си приятел на Чейс. — Той кимна на себе си. — Сега вече ти вярвам. Познавам го от толкова години и нито веднъж не успях да го накарам да надпише сметката в тефтера ми.

Ричард постави в ръката на мъжа няколко сребърни монети.

— Но това няма да е нечестно. Благодарен съм ти, че ни помагаш. Освен това бих бил доволен, ако тази вечер поразредиш бирата. Пияните умират много лесно. — Бил му се усмихна разбиращо. Тогава Ричард добави: — Имаш опасни клиенти.

Мъжът се вгледа в очите му, хвърли поглед на Калан, после отново се обърна към Ричард.

— Тази вечер да — съгласи се той.

Ричард го погледна твърдо.

— Ако някой влезе през тази врата нощес, ще го убия, без да задавам въпроси.

Бил го погледна продължително.

— Ще видя какво мога да направя, за да не се случва подобно нещо. Дори ако трябва да счупя някоя друга глава — тръгна към вратата: — Изяжте си вечерята, преди да е изстинала. И се погрижи за дамата си, тя има умна глава на раменете си — той се обърна към Калан и й намигна. — И красива.

— Още нещо, Бил. Границата отслабва. След няколко седмици ще се срине. Пази се.

Гърдите на мъжа се повдигнаха, докато си поемаше дълбоко въздух. Ръката му стоеше върху топката на вратата, очите му се задържаха върху Ричард.

— Мисля, че съветът е назначил за Първи съветник не този брат, който трябва. Но всъщност хората не стават съветници, за да се притесняват за това кое е правилно.

Когато Бил си тръгна, Ричард и Калан седнаха на малката пейка близо един до друг и изядоха вечерята си. Стаята им беше в задния край на сградата, а мъжете долу бяха в предния, така че беше по-тихо, отколкото Ричард предполагаше. Чуваше се само приглушено боботене. Храната надмина очакванията му, а може би просто беше много гладен. Леглото също му изглеждаше чудесно, тъй като беше смъртно уморен. Калан забеляза това.

— Предната нощ поспа само час-два. Аз ще стоя на пост първа. Ако онези долу решат да се качват при нас, това няма да е веднага, ще трябва да посъберат кураж. А дойдат ли, ще е по-добре да си отпочинал.

— По-лесно ли се убиват хора, когато си добре отпочинал? — Той моментално съжали, че думите му прозвучаха така; не искаше да бъде груб. Осъзна, че сграбчва вилицата си, сякаш беше меч.

— Съжалявам, Ричард. Нямах предвид това. Само исках да кажа, че не искам да пострадаш. Ако си много уморен, няма да можеш да се защитаваш добре. Страхувам се за теб.

Тя забоде с вилицата си един картоф и го затъркаля по чинията си. После зашептя.

— Съжалявам, че трябваше да се забъркаш в тази каша. Не искам да се налага да убиваш хора. Не искам да се налага да убиваш онези долу. Това беше другата причина да постъпя така — за да не се налага да ги убиваш.

Той й хвърли един поглед, тя не вдигна глава от чинията си. Сърцето го заболяваше, когато виждаше на лицето й да се изписва болка. Закачливо я побутна по рамото.

— Не бих пропуснал това пътешествие за нищо на света. Така имам възможност да бъда с приятелката си.

Ричард се усмихна, а тя го погледна с крайчеца на окото си.

Отвърна на усмивката му и дори за секунда опря глава на рамото му, след което изяде картофа си. Усмивката й го стопли.

— Защо ме накара аз да помоля момчето да се погрижи за конете?

— Резултатът. Нали казваш, че това е най-важното. Бедното хлапе е безнадеждно влюбено в теб. Щом е за теб, той ще пази конете по-добре, отколкото ние самите бихме го направили. — Тя го погледна сякаш с недоверие. — Ти въздействаш по този начин на мъжете — увери я той.

Усмивката й помръкна, погледът й се отнесе нанякъде. Ричард знаеше, че се доближава твърде много до тайните й, затова не каза нищо повече. Когато привършиха с вечерята, тя отиде до легена, потопи края на кърпата във водата и се приближи до Зед. Нежно обърса лицето му, след това погледна към Ричард.

— Състоянието му е същото. Няма подобрение. Моля те, Ричард, нека будувам първа, поспи малко.

Той кимна, изтърколи се в леглото и за секунди заспа. По някое време тя го събуди да поеме поста. Когато Калан си легна, Ричард изми лицето си със студената вода от легена, опитвайки се да се разсъни, след това седна на пейката и опря гръб в стената в очакване на знак за някакъв проблем. Засмука парче сушен плод, за да прогони лошия дъх от устата си.

Час преди изгрев слънце на вратата се почука припряно.

— Ричард? — обади се приглушен глас. — Бил е. Отключи вратата. Има проблем.

Докато Ричард отключваше вратата, Калан скочи от леглото, изгонвайки съня от очите си. Извади ножа си. Задъхан, Бил се вмъкна в стаята и захлопна вратата зад себе си. По челото му се стичаха струйки пот.

— Какво става? Какво се е случило? — попита Ричард.

— Всичко си беше наред — преглътна Бил, поемайки си дъх. — Докато преди малко не се появиха тия двамата. Ей така, от нищото. Огромни мъжаги с дебели вратове и руси коси. Симпатични на вид. Въоръжени до зъби. От този тип хора, чийто поглед се опитваш да избягваш. — Бил си пое на няколко пъти дълбоко дъх.

Ричард пусна бърз поглед към очите на Калан. В тях нямаше съмнение кои са били тези двамата. Очевидно магьосническият проблем, стоварил се върху четворката, не е бил достатъчно сериозен.

— Двама? — попита Ричард. — Сигурен ли си, че не бяха повече?

— Видях само двама, но това беше достатъчно. — Огромните очи на Бил го гледаха изпод къдравите вежди. — Единият беше доста раздран, с превръзка на ръката, по другата му ръка се виждаха следи от хищни нокти. Това обаче май не го притесняваше особено. Както и да е, започнаха да разпитват за една жена, която по описание приличаше съвсем на твоята дама тук. Само дето те казаха, че била облечена в бяла рокля. Двамата тръгнаха към стълбите и сред онези долу избухна скандал за това кой какво щял да направи с нея. Вашият червенокос приятел се нахвърли върху тоя с превръзката и разряза гърлото му от край до край. Другият тип за секунди се справи с цяла купчина от клиентите ми. Никога не бях виждал нещо подобно. После изведнъж просто изчезна. Стопи се в нищото. Всичко потъна в кръв. Останалата сган е още долу, карат се кой пръв ще… — Той погледна Калан, но не довърши мисълта си. Избърса чело с опакото на ръката си. — Ранди прекарва конете отзад; трябва да тръгвате веднага. Към къщата на Ейди. Слънцето изгря преди час, оттогава ги няма и преследвачите на сърца, така че няма да имате проблеми. Но не и ако се забавите.

Ричард вдигна Чейс за краката, Бил за раменете. Каза на Калан да заключи вратата и да събере багажа им. Носейки Чейс, двамата тръгнаха надолу по задната стълба към тъмнината и дъжда. Светлината, струяща от прозорците, се отразяваше в локвите и рисуваше около мокрите, черни очертания на конете жълти ореоли. Ранди ги чакаше с тревожен вид и държеше конете. Стовариха Чейс в едната носилка и изтичаха колкото се може по-тихо обратно нагоре по стълбата. Бил вдигна Зед, докато Ричард и Калан мятаха пелерините на гърбовете си и грабваха раниците. Тримата — Бил, Ричард, след тях Калан — се спуснаха надолу по стълбата към вратата.

Докато изхвърчаха от стаята, едва не стъпкаха Ранди, който лежеше проснат на земята. Ричард вдигна глава точно навреме, за да види как червенокосият се хвърля напред. Отскочи назад и се размина на милиметри от острието на дългия му нож. Мъжът се строполи по лице в калта. С изненадваща бързина вбесен се изправи на колене, след което се вцепени — мечът на Ричард застана на милиметри от носа му. Във въздуха отекна звънът на метал. Мъжът се огледа около себе си, в черните му очи проблесна злоба. От косата му се стичаше вода и кал. Ричард завъртя меча в ръката си и стовари здраво върху главата на мъжа плоската част на острието. Онзи вяло се строполи.