— Радвам се да видя, че си бдителен — каза граничният надзирател.

— Чейс! Изкара ми ангелите!

— И ти ме накара да се позамисля за момент. — Калан и Зед го настигнаха. — Следвайте ме, движете се близо един до друг. Ричард, застани отзад, не прибирай меча си.

Чейс обърна коня си и се спусна в галоп, останалите след него. Ричард не можеше да прецени дали зад тях има някой или не. Чейс не даде да се разбере дали ги очаква схватка, но му каза да не прибира меча си. Всички яздеха с наведени глави, предпазвайки се от ниски клони. Беше опасно да препускаш толкова бързо с кон по това време, но Чейс го знаеше.

Стигнаха до отклонение на пътя, първото за целия ден, и без никакво колебание граничният надзирател пое по десния ръкав, отдалечаващ се от границата. Не след дълго излязоха от гората, лунната светлина показа пред погледа им открита хълмиста местност. Скоро Чейс забави скоростта, оставяйки конете да преминат в ходом.

Ричард прибра меча в ножницата и се приближи до останалите.

— Ще ми обясниш ли какво беше всичко това?

Чейс втъкна боздугана обратно в колана си.

— Преследват ни същества от границата. Когато се появиха, за да те посрещнат, аз развалих апетита им. Някои се върнаха обратно. Останалите продължиха да ни следват от вътрешността на границата, където не мога да ги достигна. Ето защо не исках да бързате много. Нямаше как да ви настигна през гората, те щяха да избягат много пред мен и щяха да те хванат. Сега се отдалечихме от границата, защото ми се ще миризмата ни да не остава там през нощта. Твърде опасно е да се движим толкова близо до границата по това време. Ще пренощуваме на някой от онези хълмове. — Той погледна Ричард през рамо. — Между другото, защо се застояхте толкова на едно място? Нали ви казах да не спирате.

— Тревожех се за теб. Чух воя. Щях да се върна да ти помогна. Зед и Калан ме разубедиха. — Ричард си помисли, че Чейс ще се ядоса от това признание, но той не показа нищо подобно.

— Благодаря ти, но не го прави друг път. Докато стоеше там и се колебаеше, те почти те бяха хванали. Зед и Калан са имали право. Следващия път недей да спориш с тях.

Ричард почувства как ушите му почервеняват. Знаеше, че са прави, но от това не се почувства по-добре, задето не е помогнал на приятел.

— Чейс — попита Калан, — ти каза, че са хванали някой. Вярно ли е?

Лицето му остана каменно на лунната светлина.

— Да. Един от моите хора. Не зная кой точно. — Той се обърна отново към пътеката и продължи да язди напред мълчаливо.

Те си направиха бивак на едно високо възвишение, за да имат ясна видимост към всичко приближаващо. Чейс и Зед се заеха с конете, докато Ричард и Калан накладат огъня и разопаковат хляба, сиренето и сушените плодове и сложат да се готви нещо за ядене. Тя го последва за дърва между смърчовете и му помогна да ги донесат до огъня. Той й каза, че двамата са добър екип. Калан леко се усмихна и извърна поглед. Ричард взе ръката й и я обърна към себе си.

— Калан, ако беше ти, щях да се върна да те потърся — каза той, като в думите му имаше повече от онова, което се чу.

Тя се вгледа в очите му.

— Моля те, Ричард, не казвай това — нежно отклони ръката му и се върна при бивака.

Когато другите двама, свършили с конете, се появиха край огъня, Ричард забеляза, че ножницата, висяща от рамото на Чейс беше празна, късият меч го нямаше вътре. Нямаше ги и някои от бойните му томахавки, също и няколко дълги ножа. Не че беше останал невъоръжен — съвсем не.

Боздуганът, висящ на колана му, беше покрит с кръв от горе до долу, ръкавиците му бяха просмукани с кръв, с кръв бяха опръскани и дрехите му. Без много приказки той измъкна един от ножовете, огледа боздугана си и намери между два от шиповете му заседнал триинчов жълтеникав зъб. Хвърли го през рамо в мрака. След като изтри кръвта от ръцете и лицето си, той седна пред огъня заедно с другите.

Ричард хвърли едно дърво в огъня.

— Чейс, какви бяха тези същества, които ни преследваха? И как може изобщо нещо да минава насам-натам през границата?

Чейс взе самун хляб и отчупи около една трета от него. Погледите им се срещнаха.

— Наричат ги преследвачи на сърца. На ръст са около два пъти по-големи от вълк, с голям гръден кош, плоски глави и огромна паст, пълна със зъби. Жестоки. Не съм сигурен за цвета им. Те скитат само нощем, поне досега. Но в гората беше твърде тъмно, за да съм сигурен, както и да е, и без друго бях доста зает. Бяха повече, отколкото съм виждал някога на куп.

— Защо ги наричат преследвачи на сърца?

Чейс гледаше с напрегнат поглед и отвърна, дъвчейки парче хляб.

— Около този въпрос се спори. Преследвачите на сърца са с големи обли уши, имат добър слух. Някои хора казват, че могат да открият човек по биенето на сърцето му. — Ричард ококори очи. Чейс отхапа още веднъж от хляба, сдъвка залъка си и продължи. — Други твърдят, че името им идва от начина, по който убиват. Хвърлят се на гърдите ти. Повечето хищници търсят гърлото; но не и преследвачите на сърца; те се нахвърлят направо на сърцето и зъбите им са достатъчно големи, за да се справят с тая работа. Сърцето е и първото нещо, което изяждат. Ако те нападнат повече от двама, се сбиват за сърцето.

Зед си сипа паница гозба и подаде черпака на Калан.

Ричард започваше да губи апетит, но не можеше да не попита.

— А ти какво мислиш?

Чейс сви рамене.

— Ами никога не съм седял съвсем неподвижно край границата в тъмното, за да установя дали могат да чуят сърцето ми. — Той отхапа пак от хляба, загледан в гърдите си, докато дъвчеше. Свали от себе си тежката ризница. Във веригата й имаше две разкъсани брънки. Между висящите парчета желязо се виждаха потрошени зъби. Кожената туника под ризницата беше обляна в кръв. — Острието на късия ми меч се счупи в гърдите на онзи, който направи това, по това време все още бях на коня си. — Той погледна пак Ричард и повдигна вежда. — Това отговор ли е на въпроса ти?

По ръцете на Ричард преминаха иглички.

— А какво ще кажеш за това, че влизат и излизат от границата?

Чейс пое паницата с гозба от ръцете на Калан, когато тя му я подаде.

— Свързани са по някакъв начин с магията на границата; били са създадени с нея. Те са хрътките-пазачи, тъй да се каже. Могат да влизат и излизат без проблеми. Но са свързани с нея и не могат да се отдалечават оттам. С отслабването на границата стигат все по-надалеч. Това прави пътуването по Пътеката на ловците опасно, но ако тръгнем по друг път, ще прибавим към пътешествието си още цяла седмица, преди да стигнем до Кралевата порта. Отклонението, по което тръгнахме, е единственото, което свива встрани от границата, докато стигнем до Южния град. Знаех, че трябва да ви настигна, преди да сте подминали това отклонение. В противен случай щеше да се наложи да прекараме нощта там вътре, с тях. Утре, на разсъмване, когато е по-безопасно, ще ви покажа границата, ще видите как тя отслабва.

Ричард кимна и всички се върнаха към собствените си мисли.

— Те са светлокафяви — каза тихо Калан. Всички се извърнаха към нея. Тя седеше с поглед, вперен в огъня. — Преследвачите на сърца са светлокафяви, с къса козина, подобна на тази на гърба на елен. Вече се движат навсякъде из Средната земя, откакто бяха освободени с падането на другата граница. Подлудели от липсата на цел, вече излизат и денем.

Тримата мъже стояха неподвижни, опитвайки се да осмислят думите й. Дори Зед спря да яде.

— Чудесно — шепнешком каза Ричард. — И какво още по-страшно от преследвачите ходи из Средната земя?

Не искаше да прозвучи като въпрос, по-скоро беше знак на това колко е объркан. Огънят пращеше и топлеше лицата им.

Очите на Калан отплуваха някъде далеч.

— Мрачният Рал — прошепна тя.

Ричард се отдалечи от бивака и седна, опрял гръб на една студена скала, увит здраво в пелерината си, загледан по посока на границата. Дори и лекият ветрец беше леденостуден. Чейс му предостави първия караул, като остави за себе си третия, втория щеше да поеме Зед. Калан се възпротиви, че тя не е предвидена, но в крайна сметка се съгласи с надзирателя.