— Но тези мъже си мислят…

— Теб да не би да те е грижа какво си мислят тези мъже?

— Не… но… — Той усети как се изчервява.

— Заклела съм се да защитавам живота на Търсача с цената на собствения си живот. И ще направя всичко необходимо, за да го сторя. — Тя го погледна многозначително и повдигна вежда. — Всичко.

Вгледан в зелените й очи, той се успокои, гневът му се охлади.

— Ричард, трябва да държиш мисълта си насочена в правилната посока.

— Какво искаш да кажеш?

— Мрачният Рал. Това е правилната посока на мисълта ти. Онези мъже долу не ни интересуват. Те просто се оказват на пътя ни, това е всичко. Нищо повече. Не занимавай мисълта си с тях. Това е разхищение. Пази енергията си за нашата работа.

Той въздъхна и кимна с глава.

— Права си. Съжалявам. Ти постъпи мъдро тази вечер. Макар и да не ми беше по вкуса.

Тя го обгърна с ръце, отпусна глава на гърдите му и дълго го притиска до себе си. На вратата леко се почука. След като се убеди, че е Бил, Ричард отвори. Съдържателят и синът му внесоха Чейс и внимателно го положиха на пода. Когато синът, върлинест младеж, видя Калан, моментално и безнадеждно се влюби в нея. Ричард разбра чувствата на момчето и не му стана приятно.

Бил посочи с пръст.

— Това е синът ми, Ранди.

Ранди беше изпаднал в транс и не отделяше поглед от Калан. Бил се обърна към Ричард, като с парцала, който държеше на рамото си, избърса капките дъжд от главата си. Клечката за зъби все още се валяше в устата му.

— Не ми каза, че приятелят ти е Дел Брандстоун.

Ричард застана нащрек.

— Има някакъв проблем ли?

Бил се усмихна.

— С мен — не. Не че не сме имали нашите несъгласия един с друг, но той е честен човек. Не ми е създавал проблеми. Понякога отсяда тук, когато обикаля наоколо по работа. Но онези долу биха го разкъсали, ако разберат, че е тук.

— Могат да се опитат — поправи го Ричард.

Краищата на устата на Бил се завъртяха в лека усмивка.

— Ще донесем и другия.

Щом излязоха, Ричард подаде на Калан две сребърни монети.

— Когато се върнат, дай на момчето едната, за да отведе конете в плевнята и да се погрижи за тях. Кажи му, че ако остане да ги наблюдава през нощта, а на сутринта ги приготви за път, ще му дадеш и другата.

— Защо си мислиш, че би го направил?

Ричард се изсмя.

— Не се тревожи, ще го направи, ако ти го помолиш. Просто му се усмихни.

Бил се върна, носейки Зед в силните си ръце. След него вървеше Ранди, натоварен с по-голямата част от багажа им. Бил внимателно положи стареца на пода до Чейс. Той погледна Ричард изпод къдравите си вежди, после се обърна към сина си.

— Ранди, иди донеси на младата дама леген и стомна вода. И кърпа. Чиста кърпа. Тя сигурно би искала да се поизмие.

Ранди излезе от стаята усмихнат и се запрепъва надолу по стълбата. Бил изчака да се отдалечи, после се обърна към Ричард със сериозен поглед. Извади клечката от устата си.

— Тези двамата са зле. Няма да те питам какво се е случило, защото разумен човек не би ми казал, а аз си мисля, че ти си разумен. Наоколо няма лечител, но има един човек, който може би ще намери начин да помогне, една жена на име Ейди. Наричат я царицата на костите. Повечето хора се страхуват от нея. Оная паплач долу не би се доближила до къщата й.

Ричард си спомни, че Чейс спомена Ейди като свой приятел. Намръщи се.

— Защо?

Бил хвърли поглед на Калан, после погледна пак Ричард с присвити очи.

— Защото са суеверни. Мислят си, че тя по някакъв начин носи лош късмет и защото живее близо до границата. Казват, че хората, които Ейди не харесва, имали лошия навик да умират. Пак ти казвам, не твърдя, че са прави. Самият аз не вярвам, че е така. Мисля си, че всичко това е плод на собственото им въображение. Тя не е лечител, но познавам хора, на които е помагала. Може би ще успее да помогне на приятелите ви. Най-малкото, поне се надявайте, че ще успее, защото без помощ едва ли ще изкарат дълго.

Ричард прокара пръсти през косата си.

— Как да намерим тази жена?

— Тръгнете по пътеката срещу плевнята, която завива на ляво. На около четири часа езда е.

— А ти защо ни помагаш? — попита Ричард.

Бил се усмихна и скръсти мускулестите си ръце на гърдите.

— Нека приемем, че помагам на надзирателя. Той държи настрана някои от останалите ми клиенти, а момчетата му с работата си ми носят приходи — за хана и за магазина ми в съседство. Ако се оправи, обещай ми, че ще му кажеш кой е помогнал да бъде спасен животът му — той се изкикоти. — Това ще го разсърди достатъчно.

Ричард се усмихна. Разбра какво има предвид Бил. Чейс мразеше някой да му помага. Бил наистина познаваше Чейс.

— Можеш да бъдеш сигурен, че ще му кажа кой му е спасил живота. — Другият изглеждаше доволен. — А сега, след като тази Ейди живее сама съвсем близо до границата, а аз ще трябва да я моля за помощ, мисля, че би било добре да й занеса туй-онуй. Можеш ли да спретнеш едно пакетче с провизии за нея?

— Разбира се. Хората ме познават като добър доставчик; продуктите идват от Града на елените. Но този съвет от мошеници прибира обратно по-голямата част под формата на данъци. Ако сте по държавна работа, мога да го запиша в тефтера си за кредити.

— По държавна работа сме.

Ранди се появи с легена, водата и кърпите. Калан постави сребърната монета в ръката му и го помоли да се погрижи за конете. Той погледна въпросително към баща си. Бил кимна.

— Само ми кажете кой кон е вашият и аз ще се погрижа отлично за него — каза Ранди широко ухилен.

Калан му върна усмивката.

— Всички коне са мои. Погрижи се за всичките, животът ми зависи от това.

Лицето на Ранди доби сериозно изражение.

— Можете да ми имате доверие — като не знаеше какво да прави с ръцете си, той най-накрая ги пъхна в джобовете си. — Няма да пусна никой да се доближи до тях. — Той отново се отдръпна към вратата и когато само главата му остана в рамката й, добави: — Само искам да знаете, че не вярвам на нито дума от онова, което говорят за вас онези мъже долу. И им го казах.

Калан се усмихна въпреки желанието си да остане сериозна.

— Благодаря ти, но не бих искала да се излагаш на опасност заради мен. Моля те, стой настрана от тези мъже. И не им казвай, че сме говорили, това само ще ги направи по-храбри.

Ранди се ухили, кимна и излезе. Бил извърна очи и поклати глава. Обърна се към Калан с усмивка.

— Няма да откажеш да останеш при нас и да се омъжиш за момчето, нали? Ще бъде добре да си има другар.

Странно изражение на болка и паника премина през очите на Калан. Тя се отпусна върху леглото, забила очи в пода.

— Просто се шегувам, момиче — каза Бил с извинение в гласа. После се обърна към Ричард: — Ще ви донеса да вечеряте. Варени картофи с месо.

— Месо? — подозрително попита Ричард.

Бил се изкикоти.

— Не се тревожи. Не бих се осмелил да поднеса на онези долу нещо развалено. Би ми струвало главата.

След няколко минути се върна и остави на масата две димящи чинии с манджа.

— Благодаря за помощта — каза Ричард.

Бил повдигна вежда.

— Не се тревожи, всичко ще бъде записано в тефтера ми. Сутринта ще го донеса да подпишеш. Дали има някой в Града на елените, който би разпознал подписа ти?

Ричард се усмихна.

— Мисля, че да. Казвам се Ричард Сайфър. Брат ми е Първи съветник.

Бил трепна, внезапно развълнуван.

— Съжалявам. Не че брат ти е Първи съветник. Искам да кажа, че съжалявам, че не знаех. Т.е. ако знаех, щях да ви предоставя по-добри условия. Можете да отседнете в къщата ми. Не е нещо особено, но е по-добре от тук. Ще отнеса нещата ви там още сега…

— Бил, всичко е наред. — Ричард се приближи към него и постави ръката си на рамото му, опитвайки се да го успокои. Изведнъж изражението на съдържателя стана не толкова напрегнато. — Брат ми е Първи съветник, не аз. Стаята е чудесна. Всичко е чудесно.