Жените в Средната земя не обичаха особено Изповедниците. Гледаха на тях като на зло, което може да отнеме мъжете им, като заплаха за начина им на живот; според техните разбирания жената не можеше да е независима.

Калан не обръщаше внимание на студените им погледи; беше привикнала към тях.

Тофалар взе своя хляб и го разчупи на три парчета, предложи едното от тях на Ричард, другото подаде на Калан. Друга усмихната жена обиколи всички с паница, пълна с печени чушки. Калан и Ричард си взеха по една и следвайки примера на старейшините, ги увиха в хляба си. Тя точно навреме забеляза, че Ричард държи дясната си ръка близо до меча и се готви да яде с лявата.

— Ричард! — предупреди го с дрезгав шепот. — Не слагай храна в устата си с лявата ръка.

Той се вкамени.

— Защо?

— Според вярванията им с лявата ръка ядат злите духове.

— Това е глупаво — каза той и по гласа му тя разбра, че започва да му писва.

— Моля те, Ричард. Те са повече от нас. Всичките им оръжия са напоени с отрова. Времето не е подходящо за теологически аргументи.

Усмихвайки се на старейшините, тя усети върху себе си погледа на Ричард. С крайчеца на окото си с облекчение забеляза, че той премества храната в дясната си ръка.

— Моля да ни простите за скромната храна — каза Тофалар. — За довечера предвиждаме празненство.

— Не! — побърза да отговори Калан. — Искам да кажа, че не искаме да се натрапваме.

— Както желаете — отвърна леко разочарован Тофалар и повдигна рамене.

— Тук сме, защото народът на Калните, наред с всички останали, е в голяма опасност.

Старейшините кимнаха и се усмихнаха.

— Да — обади се Сурин. — Но след като си довела при нас Ричард Избухливия, всичко е наред. Благодарим ти, Изповедник Калан, няма да забравим стореното от теб.

Калан огледа радостните им, усмихнати лица. Не знаеше как да разбира това развитие на нещата, така че отхапа от плоския хляб и увитата в него чушка, за да спечели време за размисъл.

— Какво казаха? — попита Ричард, преди сам да отхапе.

— По някаква причина са доволни, че съм те довела тук.

Той я погледна.

— Попитай ги защо.

Тя кимна и се обърна към Тофалар.

— Уважаеми старейшина, трябва да си призная, че не зная онова, което ти знаеш за Ричард Избухливия.

Той се усмихна разбиращо.

— Съжалявам, дете. Забравих, че ти не беше тук, когато свикахме Съвещанието на пророците. Нали разбираш, по земите ни върлуваше суша, посевите ни изсъхваха, заплашваше ни глад. Така че свикахме Съвещанието, за да помолим духовете за помощ. Те казаха, че ще дойде човек, който ще донесе със себе си дъжда. Дъждът се появи, а с него и Ричард Избухливия, точно както обещаха духовете.

— Значи се радвате, че той е тук, защото така е било предречено?

— Не — каза Тофалар с очи, широко отворени от възбуда. — Радостни сме, че един от духовете на нашите предци е решил да ни посети. — Той посочи Ричард — Този човек е дух.

Калан едва не изпусна хляба си. Тя седна назад изненадана.

— Какво има? — попита Ричард.

Тя се втренчи в очите му.

— Свикали са Съвещанието, за да молят за дъжд. Духовете им казали, че ще се появи човек, който ще им донесе дъжда. Ричард, те мислят, че си дух на техен предтеча. Вземат те за дух.

За миг той се вгледа в лицето й.

— Е да, ама не съм.

— Убедени са, че си. Ричард, те биха направили всичко за един дух. Ако пожелаеш, ще свикат Съвещанието на пророците.

Не й се щеше да го кара да прави това; знаеше, че не е правилно да мами Калните, но нали трябваше да разберат къде е скрита кутията. Ричард обмисли думите й.

— Не — каза той, без да сваля очи от нейните.

— Ричард, имаме важна задача. Щом мислят, че си дух, а това може да ни помогне да намерим последната кутия, какво значение има?

— Има значение, защото е лъжа. Няма да го направя.

— Вместо това предпочиташ Рал да победи? — тихо попита тя.

Той я погледна намусено.

— Първо на първо, няма да го направя, защото няма да е честно да мамя тези хора за нещо толкова важно. Второ, те са силни; ето защо сме тук. Доказаха го с предсказанието, че ще се появи човек, който ще донесе дъжд. Това е вярно. Във въодушевлението си са стигнали до грешно заключение. Казаха ли, че оня, който ще дойде, ще бъде дух? — тя поклати глава. — Понякога хората вярват на нещо просто защото го искат.

— Ако ще ни е от полза, а също и на тях, какво лошо има?

— Проблемът е в силата им. Какво ще стане, ако свикат Съвещанието и прозрат истината, ако разберат, че не съм дух? Мислиш ли, че ще се зарадват, че сме ги измамили, че сме ги изиграли? Тогава сме мъртви и Рал печели.

Тя се облегна назад и си пое дълбоко въздух. Магьосникът добре избира своите Търсачи, помисли си.

— Нима събудихме гнева на духа? — попита Тофалар със сянка на загриженост върху закаленото си лице.

— Пита защо си ядосан — каза тя. — Какво да му кажа?

Ричард погледна към старейшините, после спря поглед върху нея.

— Аз ще им кажа. Превеждай думите ми.

Калан кимна в знак на съгласие.

— Калните са мъдър и силен народ — започна той. — Ето защо дойдох тук. Духовете на вашите предци бяха прави, че аз ще донеса дъждовете. — Когато Калан им предаде думите му, всички изглеждаха доволни. Цялото село се беше вкаменило, всички слушаха. — Но те не са ви казали всичко. Както знаете, духовете винаги постъпват така. — Старейшините кимнаха разбиращо. — Оставили са на мъдростта ви да открие останалата част от истината. По същия начин постъпвате и вие — напътствате децата си, а не задоволявате наготово всяко тяхно желание и така запазвате своята сила, а децата ви придобиват тяхна. Мечтата на всеки родител е да види децата си силни и мъдри, самостоятелни.

Някои кимнаха, но не всички.

— Какво искаш да кажеш, велики дух? — попита Арбрин, един от старейшините, застанал по-назад.

След като Калан преведе въпроса му, Ричард прокара пръсти през косата си.

— Това, което казвам, е, че да, докарах ви дъжд, но има и още нещо. Може би духовете са видели по-голяма опасност за народа ви и това е по-важната причина да съм тук сред вас. Има един много опасен човек, който иска да ви подчини на властта си, да ви направи свои роби. Името му е Мрачният Рал.

Старейшините се закикотиха.

— Той изпраща глупаци да ни ръководят — каза Тофалар.

Ричард ги погледна гневно. Смехът затихна.

— Това е начинът му да приспи бдителността ви, да ви направи самоуверени. Не се оставяйте да ви изиграе. Той е използвал мощта и магията си да завладее народи много по-многобройни от вашия. Пожелае ли, ще ви унищожи. Дъждовете се появиха, защото той изпрати облаци да ме преследват, за да знае къде се намирам, за да може да ме убие, когато пожелае. Аз не съм дух, аз съм Търсач. Обикновен човек. Искам да спра Мрачния Рал, така че вашият народ, наред с много други, да може сам да е господар на живота си.

Тофалар присви очи.

— Ако онова, което казваш, е вярно, тогава човекът, наречен Рал, ни е изпратил дъждовете и е спасил народа ни. В това се опитваше да ни убеди неговият мисионер — че Рал ще ни спаси.

— Не. Рал изпрати облаците, за да ме следят, а не защото е искал да ви спаси. Аз реших да дойда при вас, точно както са предрекли вашите предци. Те са казали, че дъждът ще завали и когато това стане, ще се появи един човек. Не са твърдели, че ще дойде дух.

Когато Калан преведе думите му, на лицата на всички старейшини се изписа голямо разочарование; тя се надяваше то да не се превърне в гняв.

— Тогава може би съобщението на духовете е било предупреждение относно човека, който ще се появи — каза Сурин.

— А може предупреждението е било относно Рал — моментално отвърна Ричард. — Чуйте истината. Трябва да използвате мъдростта си, в противен случай народът ви е загубен. Предлагам ви възможност да помогнете за собственото си спасение.

Старейшините мълчаливо обмисляха чутото.

— Думите ти звучат правдоподобно, Избухливи Ричард, но е още рано да се правят изводи — каза най-сетне Тофалар. — Какво е онова, което искаш от нас?