След като прекосиха още един поток, за да навлязат обратно в подгизналата трева, пред тях изведнъж изскочиха петима мъже. Калан и Ричард се заковаха на местата си. Телата на мъжете бяха обвити почти изцяло в животински кожи. Непокритите с кожи участъци, а също и лицата им бяха намазани с лепкава кал, която дъждът не можеше да отмие и от която косата им се спускаше надолу на сплъстени кичури. Около ръцете и телата им, както и в превръзките на главите им, бяха втъкнати туфи трева, така че когато легнат на земята, да се сливат с терена. Те стояха мълчаливо пред двамата. Всички гледаха със строги лица. Калан разпозна някои от тях; беше ловната дружина на Калните.

Най-възрастният — здрав, жилав мъж, когото Калан познаваше като Савидлин — се приближи към нея. Другите изчакаха на местата си с отпуснати надолу, но готови за употреба копия и лъкове. Калан усещаше Ричард много близо зад себе си. Без да се обръща, тя му прошепна да стои спокойно и да прави каквото прави тя. Савидлин спря пред нея.

— Сила на Изповедник Калан — каза той.

— Сила на Савидлин и народа на Калните — отвърна тя на техния език.

Савидлин й удари силна плесница през лицето. Тя му отвърна със също толкова силна плесница. Внезапно Калан чу металическия звън на извадения от ножницата меч на Ричард. Тя се обърна на пети.

— Ричард, не! — Той стоеше с вдигнат нагоре меч, готов да нанесе удар. — Не! — Тя го сграбчи за китките. — Казах ти да стоиш спокоен и да правиш каквото правя аз.

Очите му хвърляха искри ту към нея, ту към Савидлин. В тях се четеше неконтролируем гняв — магията, готова да убива. Напрегна мускулите на лицето си, стисна зъби.

— А ако ти прережат гърлото, да ги оставя да прережат и моето ли?

— По този начин те посрещат хората. Така изразяват почитта си към силата на другия. — Той се поколеба, смръщвайки вежди. — Съжалявам, че не те предупредих. Ричард, свали меча.

Очите му се плъзнаха към Савидлин, после отново се спряха на Калан, след това той изкрещя и ядосано пъхна меча обратно в ножницата. Тя с облекчение отново се обърна към Калните, а Ричард застана по-плътно зад нея, за да може да реагира незабавно, ако се наложи. Савидлин и останалите ги наблюдаваха спокойно. Те не разбираха думите им, но очевидно схванаха смисъла на случилото се. Савидлин премести погледа си от Калан върху Ричард. Той произнесе на своя диалект:

— Кой е избухливият мъж?

— Казва се Ричард. Той е Търсачът на истината.

Между останалите членове на ловната дружинка се понесе шепот. Очите на Савидлин потърсиха тези на Ричард.

— Сила на Ричард, Търсача.

Калан му преведе думите на Савидлин. Погледът на Ричард още пламтеше.

Савидлин пристъпи напред и удари Ричард, не с отворена длан, както беше ударил нея, а с юмрук. Ричард незабавно му отвърна с юмручен удар, от който Савидлин отхвръкна назад и падна по гръб на земята. Той лежеше на земята смаян, със смешно щръкнали настрани крака и ръце. Юмруците стиснаха здраво оръжията. Ричард настръхна и хвърли на мъжете поглед, който ги прикова по местата им.

Савидлин се повдигна на една ръка, потърквайки с другата челюстта си. На лицето му се изписа широка усмивка.

— Никой досега не е показвал такова уважение към силата ми! Ето един мъдър човек!

Останалите се засмяха. Калан сложи ръка пред устата си, като се опита да прикрие собствената си усмивка. Напрежението се стопи.

— Какво каза той? — попита Ричард.

— Че показваш голямо уважение към него, че си мъдър. Мисля, че си спечели един приятел.

Савидлин протегна ръка към Ричард, подканяйки го да му помогне да се изправи. Ричард предпазливо я пое. След като стана на крака, Савидлин потупа Ричард по гърба и го прегърна.

— Искрено се радвам, че видя силата ми, но се надявам повече да не се налага да даваш израз на уважението си към мен. — Мъжете се засмяха. — За народа на Калните ти ще бъдеш Ричард Избухливия.

Докато превеждаше думите му, Калан се опита да скрие усмивката си. Мъжете все още се кикотеха. Савидлин се обърна към тях.

— Може би вие бихте искали да поздравите огромния ми приятел и да го накарате да изрази уважението си към силата ви.

Те всички изпънаха напред ръце и енергично заклатиха глави.

— Не — каза един от тях, задъхвайки се от смях, — той вече изрази уважение, достатъчно за всички ни.

Той отново се обърна към Калан.

— Изповедник Калан както винаги е добре дошла в земите на Калните. — Без да поглежда зад нея, той кимна с глава към Ричард. — Това твоят другар ли е?

— Не!

Савидлин настръхна.

— Тогава си дошла да си избереш за другар някой от нашите мъже?

— Не — каза тя, гласът й започна да възвръща спокойния си тон.

Савидлин я погледна с искрено облекчение.

— Изповедник Калан си избира опасни спътници.

— Той не е опасен за мен, а за онези, които биха искали да ми причинят зло.

Савидлин се усмихна и кимна, след това огледа Калан от главата до петите.

— Облечена си странно, не както преди.

— В същността си съм същата както преди — каза Калан, приближавайки се към него, за да го убеди в думите си. — Това е, което трябва да знаеш.

Строгото й изражение накара Савидлин леко да се отдръпне, след което кимна. Присви очи.

— А защо си дошла?

— За да си помогнем взаимно. Има един човек, който иска да подчини вашия народ на своята власт. Търсачът и аз искаме да ви помогнем да останете господари сами на себе си. Дойдохме да търсим помощ от силата и мъдростта на вашия народ в общата ни борба.

— Татко Рал — разбиращо произнесе Савидлин.

— Знаеш за него?

Савидлин кимна.

— Дойде един човек. Нарече се мисионер, каза, че иска да ни научи на добротата на човек, наречен Татко Рал. Три дни говори на хората ни, докато накрая ни писна от него.

Калан настръхна на свой ред, огледа другите мъже, които започнаха да се подхилкват под мустак при споменаването на мисионера. Отново се обърна към намазаното с кал лице на най-възрастния.

— И какво стана с него, след като изтекоха тези три дни?

— Беше добър човек — многозначително се усмихна Савидлин.

Калан се изпъна. Ричард се наведе към нея.

— Какво казват?

— Искат да знаят защо сме тук. Казват, че са чували за Мрачния Рал.

— Кажи им, че искам да говоря с хората, че трябва да свикат Съвещанието.

Тя го погледна изпод вежди.

— Това и правя. Ейди добре го каза — не си от търпеливите.

Ричард се усмихна.

— Не, тя е в грешка. Много съм търпелив, но не съм особено толерантен. Има разлика.

Докато говореше с Ричард, Калан се усмихна на Савидлин.

— Е, тогава те моля точно сега да не проявяваш нетолерантността си, нито пък да им засвидетелстваш повече уважението си. Знам какво правя и виждам, че нещата се развиват добре. Нека постъпя както смятам за правилно, съгласен ли си?

Той кимна и скръсти недоволно ръце на гърдите си. Тя отново се обърна към възрастния мъж, който й хвърли строг поглед и попита нещо, което я изненада.

— Ричард Избухливия ли ни докара дъждовете?

Калан се намръщи.

— Ами, мисля, че може да се каже. — Въпросът му я обърка и понеже не знаеше какво да отговори, каза истината: — Облаците го следват.

Възрастният мъж настойчиво се вгледа в лицето й, след което кимна. Калан се чувстваше неудобно под погледа му и търсеше начин да върне разговора на причината за посещението им.

— Савидлин, Търсачът дойде да се срещне с вашия народ по мой съвет. Той не е тук, за да ви носи неприятности или да ви се бърка в живота. Познаваш ме. Била съм сред вас и друг път. Знаеш колко уважавам народа на Калните. Не бих довела чужд човек в земите ви, освен ако не се отнася за нещо важно. Точно сега времето е наш враг.

Савидлин помълча, замислен над думите й, и най-накрая проговори:

— Както вече казах, ти си добре дошла при нас — той погледна усмихнат Търсача, после отново спря очи върху нея. — Ричард Избухливия също е добре дошъл в селото ни.