Започна да се смрачава, магията на вика поглъщаше светлината, придърпвайки тъмнината, сякаш дърпаше вятър. Светлината и тъмнината се струпаха около Майката Изповедник, когато тя освободи древната магия чрез вика си.

Зед се задъха от страх при мисълта какво прави тя. Беше виждал това само веднъж преди това, и то не доведе до нищо хубаво. Тя присъединяваше магията на Изповедниците, адитивната, любовта, към нейната противоположност от отвъдния свят, субстрактивната, омразата.

Калан стоеше в центъра на вихрушката и крещеше. Беше погълнала всичката светлина. Наоколо настъпи мрак. Там, където стоеше Зед, беше тъмно като в рог. Единствената светлина беше около Калан. Нощ, обгръщаща деня.

Една светкавица яростно раздра черното небе, устремявайки се скоростно във всички посоки, разклоняваше се, удвояваше се, и пак, и пак, докато цялото небе пламна. Всичко наоколо потъна в гръм, обединяващ се в постоянен тътен, който се смеси с вика, стана част от него.

Земята потрепери. Викът премина отвъд звука, превърна се в нещо напълно различно. Цялата земя беше прорязана от назъбени, зловещи пукнатини. От тях към небето се стрелнаха снопове виолетова светлина. Наситените синкави завеси светлина вибрираха, танцуваха и с все по-нарастваща бързина биваха засмуквани във вихрушката, в Калан. Тя преливаше от светлина в море от тъмнина. Беше единственото съществуващо нещо; всичко друго беше небитие, лишено дори от светлина. Зед не виждаше нищо друго освен Калан.

Целият въздух наоколо бе притиснат от някаква ужасна сила. При една къса, ослепителна светкавица Зед видя как дърветата около тях внезапно оголяват, лишени от игличките си, и всяко дърво потъва в някакъв зелен облак. Вълна от прах и пясък го удари в лицето и той почувства как кожата се отделя от костите му.

Страхотният удар раздра тъмнината. Светлината се върна.

Присъединяването приключи.

Зед видя Чейс, изправен до него, да гледа втренчено, ръцете му все още вързани на гърба. Граничните надзиратели, помисли си магьосникът, са по-издръжливи, отколкото се полага.

Бледа синя светлина, концентрирана във формата на назъбено яйце, се беше събрала около нея — наситена, целеустремена и някак жестока. Калан се обърна. Едната й ръка, счупената, се отпусна покрай тялото й. Другата спря по средата, юмрукът й се протегна напред към магьосника. Синята светлина, струяща от обръча около нея, се концентрира в юмрука й. Тя сякаш се събра на топка там и след миг, внезапно освободена, се стрелна в права линия между Калан и магьосника.

Усети силен удар, при докосването всичко около него се освети, сякаш Зед беше свързан с Калан чрез някаква нишка на жива светлина. Тази нишка го обля в бледосиньо. Магьосникът почувства познатото докосване на адитивната магия и непознатия допир на субстрактивната магия на отвъдния свят. Отскочи стъпка назад; мрежата, която го държеше, се раздра. Той беше свободен. Светлата ивица се стопи.

Зед се обърна към Чейс и с бързо заклинание разкъса въжетата около ръцете му. Отпускайки ръцете си, граничният надзирател простена от болка.

— Зед — прошепна той, — какво, да му се не види, става тук? Какво направи тя?

Калан прокара пръсти през бледосинята светлина около себе си, милваше я, галеше я, къпеше се в нея. Демин Нас и единият от мъжете я гледаха, но останаха по местата си и чакаха. Очите й виждаха неща, невидими за тях. Очите й бяха в друг свят. Очите й, Зед беше сигурен в това, виждаха спомена за Ричард.

— Нарича се Кон Дар. Кървавата ярост. — Зед бавно отмести поглед от Калан към граничния надзирател. — Това е нещо, което малцина от най-силните Изповедници могат да правят. Тя изобщо не би трябвало да е способна да го направи.

Чейс се намръщи.

— Защо?

— Защото на това трябва да я научи истинската й майка; само майката може да покаже на дъщеря си как да предизвиква тая сила, ако наистина се наложи. Това е древна магия, древна, колкото и магията на Изповедниците, част от нея е, но се използва рядко. Може да бъде показана само след като дъщерята достигне определена възраст. Майката на Калан умря, преди да може да й я покаже. Ейди ми го каза. Калан не би трябвало да може да направи това. И въпреки това тя го направи. Това, че го направи, без да й е било показано как, единствено по интуиция и по собствено желание, говори за много опасни неща в пророчествата.

— Ами защо не го е правила преди? Защо не спря чрез това нещата, които се случиха преди?

— Един Изповедник не може да предизвика тая сила заради себе си, това може да стане само в името на някой друг. Тя го направи за Ричард. От ярост за неговото убийство. Много сме я загазили.

— Защо?

— Кон Дар се предизвиква за отмъщение. Малцина от Изповедниците, които го предизвикват, оцеляват; те обричат живота си на своята цел, жертват го, за да отмъстят. Калан ще използва силата си срещу Мрачния Рал.

Чейс гледаше втрещен.

— Нали ми каза, че силата й не може да го докосне, не може да му стори нищо.

— Преди не можеше. Не знам дали може сега, по-скоро се съмнявам. Въпреки това тя ще опита. Тя е във властта на Кон Дар, Кървавата ярост. Не я интересува дали ще умре. Ще опита, ще докосне Мрачния Рал, дори това да се окаже безполезно, дори това да я убие. Ако някой застане на пътя й, тя ще го убие. Без да се замисли. — Той приближи лицето си до Чейс, за да няма съмнение в думите му. — Включително и нас.

Калан се беше свила на топка на земята, главата й беше наведена към тялото, ръцете й обгръщаха раменете й, бледата синя светлина се беше стегнала в кръг около нея. Тя бавно се вдигна на крака, изнизвайки се от светлината, сякаш се излюпваше от яйце. Стоеше гола, от раните й все още капеше кръв. Прясна кръв се стичаше и от брадичката й.

Но на лицето й беше изписана болката от други рани, не тези по тялото й. След малко дори това изражение изчезна, остана само лицето й на Изповедник.

Калан леко се извърна към единия от двамата мъже, които я държаха. Спокойно вдигна ръка към него. Беше на десетина фута от нея.

Нещо се блъсна във въздуха, гръмотевица без гръм. Зед почувства болка в костите си.

— Господарке! — извика мъжът, падайки на колене. — Какво да направя за вас? Кажете ми, какво искате от мен?

Тя го погледна хладно.

— Искам да умреш заради мен. Веднага.

Той се сгърчи и падна по лице в прахта, мъртъв. Калан се извърна и се приближи към Демин Нас. На лицето му грееше усмивка; стоеше със скръстени ръце. Счупената ръка на Калан висеше безжизнено покрай тялото й. Тя плясна с другата си ръка гърдите му. Ръката й остана там, докато двамата кръстосаха погледи. Той се надвеси над нея.

— Много впечатляващо, кучко. Но не само ти можеш да използваш силата си, аз също съм защитен от заклинанието на Господаря Рал. Не можеш да ме докоснеш със силата си. Ще трябва да вземеш един урок от мен и аз ще ти го предам така, както на никого досега не съм го преподавал. — Ръката му се вдигна и сграбчи оцапаната й, напоена с кръв коса. — Наведи се.

Лицето на Калан не изразяваше нищо. Тя не каза нищо.

Нещо се блъсна във въздуха, гръмотевица без гръм. Зед отново почувства болката в костите си. Очите на Демин Нас се ококориха. Устата му се отпусна.

— Господарке! — прошепна той.

Чейс се наведе към Зед.

— Как го направи! Та тя дори не докосна първия мъж, а Изповедниците могат да използват силата си само веднъж, след това трябва да починат, за да я възстановят!

— Не и сега. Тя е във властта на Кон Дар.

— Стой тук и чакай — каза тя на Нас.

С грациозна стъпка Калан се приближи към магьосника. Спря и вдигна счупената си ръка към него.

Очите й блестяха срещу двамата.

— Моля те, оправи я. Имам нужда от нея.

Зед свали поглед от нея и се вгледа в ръката й. Протегна се и внимателно я повдигна, като тихо говореше нещо, за да отклони вниманието й от болката, докато стискаше ръката около счупеното място и я разтягаше, за да намести костта. Тя не извика, не трепна дори. Зед се запита дали изобщо чувства нещо. Пръстите му нежно обходиха раната, той вля в нея магическа топлина, отне студенината на болката, за да я почувства в себе си, да се остави на нея, да я изтърпи.