Калан посочи една тежка врата встрани.

— Оттук.

Ричард я отвори, като дръпна за металната дръжка, пантите изскърцаха. Тесният каменен коридор се осветяваше от факли, таванът беше толкова нисък, че трябваше да се наведе, за да не си удари главата. По влажния под имаше нахвърляна слама, миришеше на разложено. Към края на коридора тя забави ход и се приближи до желязна врата с решетка. Когато спря, към нея се прокраднаха нечии погледи.

Зед се наклони напред.

— Майката Изповедник е тук да види затворниците — изръмжа той, — отворете вратата.

Ричард чу как отекна звукът от превъртането на ключа в ключалката. Набит мъж в мърлява униформа дръпна вратата навътре. На колана му, близо до ключовете, висеше брадва. Поклони се на Калан, но с явно отегчение. Без да каже нито дума, ги поведе през малката стаичка точно зад вратата, където на една маса беше разхвърляно ядене, и после през друг тъмен коридор към друга желязна врата. Потропа на нея с юмрук. Двамата стражи от вътрешната страна изненадано се поклониха. Тримата тъмничари взеха факли от желязна етажерка и ги поведоха по къс коридор към трета желязна врата, през която всички те трябваше да се промушат.

Трептящите факли прорязваха тъмнината. Зад плоските, кръстосани железни решетки, разположени от двете страни на коридора, се чу как хора отскачат назад към ъглите, прикривайки очите си от внезапната светлина. Калан тихо повика Зед по име, като по този начин му показа, че иска нещо. Той явно я разбра и взе факлата от ръцете на един от тъмничарите, вдигна я пред нея, така че всички мъже в килиите да могат да я видят.

В тъмнината се разнесоха възгласи, щом хората зад решетките я разпознаха.

Калан се обърна към един от тъмничарите.

— Колко от тези мъже са осъдени на смърт?

Той почеса облата си, небръсната физиономия.

— Ами, всичките.

— Всичките — повтори тя.

Той кимна.

— Престъпления срещу Короната.

След миг тя отвърна поглед от него и се обърна към затворниците.

— Всички вие ли сте извършили сериозни престъпления?

След миг един мъж с хлътнали бузи се приближи и сграбчи решетките. Изплю се срещу нея. Калан разтвори ръка към Ричард още преди той да има възможност да мръдне.

— Идваш да свършиш мръсната работа на Кралицата, нали, Изповедник? Плюя на теб и на твоята мърлява Кралица.

— Не съм дошла тук, за да защитавам Кралицата. Тук съм, за да защитавам истината.

— Истината! Истината е, че никой от нас не е извършил нищо лошо! Освен може би това, че е говорил срещу новите закони. И откога това да говориш, че семейството ти умира от глад и студ, се счита за сериозно престъпление? Данъчните на кралицата дойдоха и взеха почти всичкото ми зърно, като ми оставиха толкова, с колкото едва-едва да изхраня семейството си. И когато продавах с мъка отделеното нищожно количество зърно, казаха, че съм ограбвал хората. Цените на всичко подлудяха. Не правя нищо друго, освен че се опитвам да оцелея. И въпреки това ще ме обезглавят, задето съм продавал скъпо. Всички тези хора до мен са невинни фермери или търговци, или предприемачи. И всички ние ще умрем, защото се опитвахме да свържем двата края с труд.

Калан погледна мъжете в дъното.

— Има ли някой от вас, който желае да се изповяда, за да докаже невинността си?

Чу се сподавен шепот. Мършав мъж се изправи в мрака и излезе напред. Изплашените му очи ги гледаха от тъмнината.

— Аз искам. Не съм направил нищо и въпреки това ще ме обезглавят, жена ми и децата ще трябва да се грижат сами за себе си. Ще се изповядам — той прокара ръцете си през решетките, протягайки ги към нея. — Моля те, Майко Изповедник, изповядай ме.

Изправиха се още хора, пристъпиха напред и започнаха да молят за изповед. Скоро всички се бяха вкопчили в решетките, молейки Калан да приеме изповедта им. Калан и Зед се спогледаха мрачно.

— През целия си живот съм виждала само трима души, които са молили за изповед — прошепна тя на магьосника.

— Калан? — Познатият глас дойде от другата страна, откъм тъмнината. Калан сграбчи решетките с разтворени пръсти.

— Сидин? Сидин! — тя се обърна към тъмничарите. — Всички тези мъже се изповядаха пред Майката Изповедник, признавам ги за невинни. Отворете решетките!

— Ей, чакай малко. Не мога да ги пусна всичките.

Ричард извади със замах меча си, като се извърна. Той се стовари с трясък върху железните решетки, въздухът се изпълни с късове гореща стомана и искри. Завъртя се и затръшна желязната врата зад гърба на изумените тъмничари. Мечът сочеше лицата им, преди някой от тях да успее дори да посегне към брадвата на колана си.

— Отвори решетките или ще те разсека на две и ще взема ключовете от колана ти!

Треперещият тъмничар, у когото бяха ключовете, скочи да изпълни заповедта. Вратата зейна отворена и Калан се втурна вътре, потъвайки в мрака. Върна се с уплашения Сидин в ръце, като притискаше главата му в рамото си. Шепнеше нещо в ухото му и го успокояваше. Сидин й отвръщаше на езика на Калните. Тя се усмихна и му каза нещо, на което той от своя страна се усмихна. Когато тя излезе, тъмничарят отключваше вратата на другата килия. Без да пуска Сидин, Калан сграбчи с другата си ръка тъмничаря за яката.

— Майката Изповедник обявява всички тези мъже за невинни — гласът й беше твърд като желязото около нея. — Трябва да ги освободите по моя заповед. Вие тримата ще ги ескортирате, докато бъдат в безопасност, извън града. — Той беше с цяла глава по-нисък от нея; тя приближи лицето си до неговото. — Ако нещо се случи, ще отговаряте пред мен.

Той закима енергично.

— Да, Майко Изповедник. Разбирам. Ще бъде направено. Давам ви дума.

— Живота си — поправи го тя.

Пусна го. Затворниците се изсипаха от килиите и паднаха на колене в краката й, наобиколиха я, плачейки, вземаха ръба на роклята й в ръцете си и го целуваха. Тя ги отстрани от себе си.

— Стига. Тръгвайте всички. И помнете, Изповедниците не служат на никого. Освен на истината.

Всички се заклеха, че ще го запомнят, и потеглиха навън след тъмничарите. Ричард забеляза, че ризите на мнозина от тях са съдрани или просмукани със засъхнала кръв, а целите им гърбове изранени.

Преди да влязат в залата, където ги чакаше Кралицата, Калан спря и даде Сидин на Зед. Оправи косата му с ръце, след това приглади роклята си и като въздъхна дълбоко, пооправи и лицето си.

— Само не забравяй за какво сме тук, Майко Изповедник — каза магьосникът.

Тя му кимна, вдигна брадичката си и се запъти към залата с Кралицата. Тя чакаше там, където Калан я беше оставила, около нея все още стоеше целият й антураж. Очите й се спряха върху Сидин.

— Надявам се, че всичко е наред, Майко Изповедник?

Лицето на Калан остана спокойно, но в гласа й се прокраднаха ледени нотки.

— Защо това дете лежи в тъмницата ви?

Кралицата разпери ръце.

— Ами, не съм много сигурна. Мисля, че го бяха хванали да краде и го оставиха там, докато се намерят родителите му, това е всичко. Уверявам ви, че е така.

Калан я измери с хладен поглед.

— Признах всички затворници за невинни и се разпоредих да ги освободят. Вярвам, че сте доволна да разберете, че ви спестих задължението да екзекутирате невинни хора, и ще се погрижите семействата им да получат компенсация за проблемите, които тази „грешка“ им е създала. Ако още веднъж се повтори подобна „грешка“, когато пак се върна, ще изпразня не само тъмницата, а и трона ви.

Ричард знаеше, че Калан не разиграва това представление, за да се добере до кутията; тя просто си вършеше работата. Точно за това магьосниците бяха създали Изповедниците. Точно това беше тя: Майка Изповедник.

Очите на Кралицата се отвориха широко.

— Е… да. Разбира се. Имам някои прекалено амбициозни офицери, сигурно това е станало по тяхна вина. Нямам информация по случая. Благодаря ви… че предотвратихте една ужасна грешка. Лично ще се заема да стане точно както пожелахте. Което, разбира се, е съвсем същото, което и аз самата бих направила, ако…