— Можете ли да ги разпознаете, сър? — попитах аз.

Шийн надяна очила за четене и се облегна назад, сякаш искаше да избяга от мен.

— Струва ми се, че това са шишенца с предписани лекарства на Кристина Бърнхард. — Той отново се вгледа. — И изглежда, че са взети по мое предписание.

— Споменават ли се тези лекарства, тези много силни лекарства във вашите записки?

— Не. — Той предусети следващия въпрос още прели да съм го задал, а това винаги издава уплахата на свидетеля. — Отношенията ни с Криси не бяха чисто формални. В край на краищата аз я познавах още от малка. Вероятно се е обадила по телефона и аз съм написал рецепта.

— За какви лекарства, докторе? — попитах невинно аз.

Той скръцна със зъби и огледа първото шишенце.

— „Перкодан“…

— Какво представлява това, сър?

— Аспирин и кодеин.

— Болкоуспокояващо и наркотик, прав ли съм?

— Да.

— Какво друго?

Той завъртя останалите шишенца върху дланта си.

— „Валиум“, наричан още диазепам — успокоително. „Нардил“ — антидепресант. И „Халцион“, предписва се при безсъние.

— Какви са страничните ефекти на препарата „Халцион“! — попитах аз.

— Списъкът е дълъг.

— Психични смушения?

— Да, но в редки случаи.

— Какво друго?

— О, какво ли не, от кошмари и звънтене в ушите до призляване и припадъци.

— Припадъци — повторих аз, за да чуят заседателите. — А „Нардил“ се предписва в случаи на тежка депресия, прав ли съм?

— Да, обикновено.

— А какъв е ефектът при комбиниране на тези лекарства, докторе?

— Ами… не съм сигурен.

— Защото никога не сте имали пациент, който да взима всичко това наведнъж, така ли е?

— Не знам. Понякога пациентите прекаляват с лекарствата, както някои хора прекаляват с витамините.

— А Криси прекаляваше с лекарствата, нали?

— Бих предпочел да взима по-малко.

— Тогава е трябвало да й преписвате по-малко — казах аз. Не беше въпрос и той не отговори, затова продължих: — Следователно на четиринайсти юни вие знаехте, че Криси не може да спи, когато все пак заспи, сънува кошмари, а когато е будна, страда от мъчително главоболие. Била е измъчена от така наречените възстановени спомени за сексуално насилие и е гълтала цяла гама лекарства с множество сериозни странични ефекти. Току-що е купила пистолет и съобщава, че смята да убие баща си, а вашата единствена реакция е да изгасите лампите и да я отпратите. Два дни по-късно сте потресен от новината, че е постъпила точно според думите си. Вярно ли се изразих, докторе?

— Не е… Когато го излагате по този начин, не е… не е честно. Вие съдите по последствията. Аз не знаех какво ще направи.

Отдръпнах се от заседателската ложа, за да извися глас, без да строша прозорците.

— Но се надявахте да го стори!

Шийн се вцепени.

Отново повиших глас, преминавайки от духовите инструменти към барабаните.

— Надявахте се тя да стори онова, за което мечтаехте през всичките тези години!

Шийн се обливаше в пот.

— Не.

Гласът ми отекна като лятна гръмотевица.

— Вие ненавиждахте Хари Бърнхард, но нямахте куража да предприемете нещо!

— Не. — Шийн се надигна от стола.

— Казахте й, че виждате следи от чудовище там, където тя не виждаше нищо. Казахте й, че е била изнасилена от баща си, макар тя да нямаше такъв спомен.

— Помогнах й да си спомни! Помогнах й да оздравее.

— Вие искахте тя да убие Хари Бърнхард!

— Не!

— Молехте се да го убие! Принудихте я да го убие!

— Не!

— Програмирахте я за убийство и после я пуснахте на свобода.

— Не!

— Примамихте една объркана млада жена, натъпкахте я с наркотици до главозамайване, после сложихте в ръката й зареден пистолет, насочихте го и натиснахте спусъка.

— Не!

— Вие убихте Хари Бърнхард! Вие искахте той да умре и принудихте Криси да извърши мръсното дело!

— Той си го заслужаваше! — изкрещя Шийн. Озърна се, осъзна, че е прав, и сякаш едва сега забеляза, че заседателите го гледат с разширени очи. — Но аз не съм убиец. Не съм го…

Гласът му заглъхна, коленете му се подгънаха и той рухна на стола.

Цялата къща ухаеше на доматен сос, чесън и топено сирене. Бях помолил Кип да достави две-три пици за вечерния военен съвет, а той викна Таня и двамата отпрашиха с велосипедите към центъра на квартала. Един час по-късно се завърнаха с пица „Куатро стаджони“ (маслини, печени чушки, гъби и артишок) от „Медзаноте“, пица „Мускули“ (миди и сос маринара) от „Пауло Луиджи“, „Маргарита“ (пресни домати и босилек) от „Голямата вкуснотия“.

— Готови за дегустация — обяви Кип, внасяйки кутиите.

Каквото и да ям по време на дело, все има вкус на картон, но оценявах театралния жест на Кип. Всички пици са хубави, аз обаче изпитвам пристрастие към природната простота на „Маргарита“-та. Мъча се да опазвам живота и трапезата си от вредни излишества. С пиците поне успявам.

Отворих бутилка „Кианти“ за Чарли Ригс и Криси, пратих Кип и Таня на задната веранда с две чаши билков сироп и щракнах за себе си порцелановата запушалка на половинка „Гролш“.

Криси седеше на дивана с брадичка върху коленете. Носеше една от вехтите ми спортни фланелки и както беше боса и без грим приличаше на ученичка. Нещастна ученичка. На връщане от съда беше плакала тихичко по целия път, а сега отпиваше по малко вино, гледаше със замрежени зачервени очи и подсмърчаше.

— Вече не знам на какво да вярвам — каза тя. — Отначало бях толкова сигурна. Джейк, усещах как става, усещах как плътта му раздира моята. Дори и сега, щом затворя очи, всичко е толкова истинско.

Криси потръпна и по лицето й се изписа тъй отчаяна скръб, че нещо сякаш избухна в гърдите ми. Спомних си как при първата ни среща бе казала, че фотографите харесвали нейната уязвимост.

Наранена и секси. Обречена хубост. Прегърнах я и тя отпусна буза на рамото ми.

— Както и да се завърти делото — каза тя, — искам да знаеш колко много означаваш за мен. Ти си единственият мъж, който не се опита да ме използва.

— Влязъл съм ти под кожата — казах аз. — Бих направил всичко за теб.

— Вече го направи. Вярваш ми и ще победиш.

— Какво?

— Джейк, днес беше гениален. Ти унищожи Лари. Разкри какво ми е причинил.

— Разкрих, че е имал мотив да убие баща ти. Може би дори доказах, че те е програмирал да осъществиш плановете му за отмъщение. Но както и да го извъртаме, ти си дръпнала спусъка.

— Какво говориш? — стресна се тя.

— Заседателите ще те прехвърлят към по-малкото обвинение — непредумишлено убийство или убийство по непредпазливост. Победата означава присъда за убийство по непредпазливост.

— Тоест?

— Десет или единайсет години затвор, помилване след осем или девет.

— Осем години! Не, това е невъзможно.

Криси клатеше глава като изумено дете. Доктор Шийн навярно би казал, че е попаднала в състояние на отхвърляне.

Обгърнах лицето й с длани.

— Криси, такава беше целта от самото начало. Или да провалим делото и да чакаме ново, или да извадим късмет с най-меката присъда. Ако Ейб беше предложил, щяхме тутакси да приемем, но той винаги гони максимума — доживотен затвор без право на помилване.

— Осем години — повтори тя. — Все трябва да има и някаква друга възможност. Моля те, кажи ми, че има.

Гледах я, но в главата ми царуваше пустота. Никакъв план, никаква стратегия за оправдателна присъда. Но не можех да й го кажа.

— Има нещо — казах аз със зле разигран ентусиазъм. — Просто не исках да ти вдъхвам излишни надежди.

— Ти можеш, Джейк. Знам, че можеш. Никога няма да ме изоставиш.

Надникнах през кухненския прозорец към задния двор. Кип и Таня лежаха в хамака един до друг. Кип беше подгънал ръце под главата си, точно както правя и аз. Може да е наследственост, може да е средата — кой знае? — но дребосъкът започва да придобива моите жестове и маниери. Открехнах прозореца колкото да пусна едно ухо. Знам, че децата имат право на уединение, но се тревожех. Нямах представа на кой точно етап са, затова исках да разбера дали говорят за домашните или за презервативи.