Вратичката на преградата изскърца и Джонас Блекуел се втурна към съдията.

— Ваша чест, моля за кратка почивка.

— Отхвърля се! — изрева съдията — Марш на място! Адвокатът застина, огледа се и седна до Синди. Съдията Стангър се завъртя към свидетеля.

— Доктор Шийн, беше ви зададен въпрос. Ако желаете, секретарката може да го повтори.

— Аз направих уж-ж… — измънка Шийн.

— Какво казахте, докторе? — попита съдията.

— Аз направих ужасна грешка — повтори той едва чуто. — Повярвах на Гай. Ако знаех, никога нямаше да го сторя. Кълна се…

Джонас Блекуел скочи на крака.

— Ваша чест, моят клиент се позовава на правата си според Петата поправка. Моля за прекратяване на разпита.

— Сядайте долу! — кресна съдията. После се приведе към свидетеля. — Докторе, вашият адвокат предлага да използвате правото си на отказ от показания. Желаете ли…

— Не! — Шийн уморено махна с ръка и жестът ми напомни за Ричард Никсън в деня, когато подаде оставка. — Хари Бърнхард беше лош човек. Може да не е изнасилил Кристина, но онова, което стори с Емили, се равняваше на престъпление. Той знаеше, че се обичаме. Можеше да я пусне, но бе тъй жесток, тъй безчовечен. А Емили бе тъй красива и крехка. Тя загуби волята да живее. По вина на Хари умря, не по моя.

Това ме озадачи.

— Никой не казва, че вината е ваша.

— Той я уби — каза Шийн, — макар и не с пистолет или спринцовка.

Ето, пак. Какво казваше? Не бяхме дошли тук да говорим за Емили. А може би…

— Как умря Емили? — попитах аз.

Соколов стана, отвори уста да възрази и пак си седна.

— Умолявах я да го напусне — избъбри Шийн. Не отговаряше на въпроса ми, но защо да го прекъсвам? — Казвах й как ще се грижа за нея, как ще я закрилям, но тя не можеше да го стори. Не беше толкова силна. Той попари живота в нея. Тя ме умоляваше да го направя…

Лорънс Шийн зарея взор в пространството. Аз и Соколов се спогледахме. Той сви рамене, сякаш да каже, че топката си е моя. Зад масата на защитата Криси плачеше тихичко.

— Какво да направите? — попитах аз.

— Да сложа край. Имахме уговорка. Аз да я отровя, докато е упоена. После да се самоубия.

Боже мой!

Из залата бликнаха смаяни гласове.

Съдията Стангър вдигна чукчето, но не удари. Гласовете заглъхнаха като по чудо, никой не искаше да пропусне и дума.

— С калиев хлорид — казах аз, запълвайки последното празно гнездо от мозайката. — Спринцовката. Вие инжектирахте Емили Бърнхард, но след това се изплашихте. Убихте нея, но не и себе си. Вие сте убиец и страхливец.

Главата му подскочи нагоре-надолу.

— Още при първия й гърч разбрах, че съм сбъркал. Толкова години оттогава, а още виждам нейната болка въпреки приспивателните. Носих я в себе си през цялото време. Затова трябваше да сторя нещо.

— Защо?

Знам, че този въпрос не бива да се задава на разпит, но този път бях сигурен в отговора.

— Защото бях убил не когото трябва. Толкова дълго носих срама и вината, че едва не ме подлудиха. Трябваше да убия Хари Бърнхард. Трябваше да се изцеля. Това беше моята терапия.

Съдията Майрън Стангър смъкна черната тога и я захвърли на дивана. Разхлаби си вратовръзката, отвори една огледална вратичка на стенния шкаф и извади бутилка „Джак Даниелс“.

— Да бъде отбелязано в протокола, че заседанието продължава при закрити врати — каза той. — Присъстват прокурорът, защитата и обвиняемата.

И съдебната стенографка. Никога не я споменават, но тя си беше на място и усърдно тракаше по машинката. Иззад вратата долиташе глъчка — секретарката на съдията отблъскваше журналистите като вратар насред меле. Чух как Брит Монтеро яростно обяснява нещо за Първата поправка и правото на достъп до съдебната информация. Аз и Криси седяхме един до друг срещу бюрото на съдията. Тя изглеждаше объркана и изплашена. Погалих я по ръката и намигнах.

— Дай да зарежем протокола, Марджи — каза съдията и стенографката се облегна назад. — Такава чудесия не бях виждал, а пък съм гледал повече дела от вас двамата взети заедно. Е, момчета, какво ще правим сега, по дяволите?

Съдията не беше отворил шишето и нямаше да го стори, преди да приключим с въпроса. Извади от чекмеджето дебела и къса кубинска пура, идеална за някой мафиотски бос.

— Бих желал да направя предложение — казах аз.

Съдията едновременно запали пурата и кимна на Марджи, чиито пръсти тутакси увиснаха над машинката.

— Но първо защитата се оттегля — добавих аз.

Съдията избълва облак пушек и се обърна към Соколов.

— Някакви възражения?

— Обвинението няма възражения — каза Соколов.

— Защитата предлага оправдателна присъда. — Аз отворих съдебния наръчник. — Според раздел 3, член 380 съдебните заседатели нямат право своеволно да тълкуват фактите в полза на обвинението. Безспорният факт е, че моята клиентка просто не е убила баща си. Престъплението е дело на трето лице и с оглед на гореупоменатото…

Ама наистина ли казах гореупоменатото?

— … не съществува правна основа заседателите да я обявят за виновна в какъвто и да било вид убийство.

— Ами тежки телесни повреди, Джейк? — прекъсна ме съдията, оглеждайки огънчето на пурата. — Ако Ейб ме помоли, мога да предложа на заседателите тежки телесни повреди или дори опит за убийство.

— При цялото ми уважение не можете, ваша чест — казах аз. — Тя не е обвинена за нанасяне на тежки телесни повреди, а според прецедента „Пери срещу държавата“ обвинителният документ не може да бъде поправян поради промяна на доказателствата. Освен това опитът за убийство не влиза като съставна част на досегашното обвинение, тъй като всяко от двете престъпления може да бъде извършено отделно и съдържа различни елементи. Следователно според настоящия правилник съдът няма друг избор, освен да издаде оправдателна присъда.

Има случаи — много редки, признавам — когато говоря почти като адвокат.

Съдията запухтя с фаса, ако пура за трийсет долара може да бъде наречена фас.

— Ейб, твоят приятел май си е подготвил домашното. Имаш ли нещо за казване?

— Джейк греши по една точка — каза Ейб, като ме гледаше с измъчена усмивка. — Доказателствата не са безспорни. Съдебният лекар даде показания, че сърдечният удар е предизвикан от раните. Изглежда, доктор Шийн смята, че е убил Хари Бърнхард. Формално погледнато, решението зависи от заседателите. Така че…

— Ваша чест, кардиограмата и електролитният тест показват съвсем ясно какво е причинило…

— Джейк, не ме прекъсвай! — Соколов стана и пристъпи до прозореца с изглед към Маями ривър. — Казах, че формално погледнато, решението зависи от заседателите. Това не означава, че прокуратурата иска да им го възложи. Днес следобед събираме съдебния състав и до довечера ще имаме обвинение срещу Лорънс Шийн за предумишлено убийство, а може би и срещу Гай Бърнхард за подстрекателство. Голям срам ще е да арестуваме някого за убийство точно когато сме осъдили друг за същото. Не съм сигурен от какво е умрял Хари Бърнхард. Може да го е убила клиентката ти, може да е Шийн; може просто Господ да го е прибрал. Но едно знам. Има разлика между морална и правна вина. Тази млада жена е жертва на брат си и своя лекар. Не желая и аз да посягам на нея.

Соколов се обърна към нас. Очаквах да ме погледне, но той се усмихна печално на Криси.

— Обвинението не възразява срещу оправдателната присъда.

— Предложението се приема — заяви съдията Стангър, щастлив от края на поредното дело. — Свалям обвиненията. Гаранцията се освобождава. Мис Бърнхард, секретарката ще ви върне всички вещи, конфискувани при ареста. — Съдията ме погледна и грабна шишето.

— Нещо друго? Мисля, че имам уговорка за среща с някой си мистър „Джак Даниелс“.

— Ваша чест, имам само още няколко думи — казах аз. На адвокатски жаргон това означава, че мога да дрънкам до премаляване. — Познавам Ейб Соколов от дълги години и вече не помня колко пъти ме е правил на пух и прах, но винаги се е държал почтено, а днес… ами, днес просто още веднъж потвърди моята вяра в човека Ейб. Системата невинаги излиза права. По дяволите, много рядко е права. Но Ейб е живото доказателство, че човек може да гони не само победата, но и правдата…