Ейб продължи така още известно време, като съветваше заседателите да обърнат внимание на свидетелските показания, да изпълняват инструкциите на съдията Стангър и да изслушат внимателно мистър Ласитър, когато застане пред тях за встъпителната си реч. С едно леко вдигане на веждите и повишаване на гласа Ейб накара внимателно да прозвучи като скептично. Той благодари на добрите хорица за вниманието, каза им, че ще придвижи делото бързо — от което се подразбираше, че всяко забавяне ще е по моя вина, — после си седна с топла и сърдечна усмивка.

Станах и леко се поклоних към съдията. Зад себе си чух щракането на журналистически фотоапарат — колкото и да ги усъвършенстват, все не могат да ги направят съвсем безшумни. Вратата на залата изскърца, после се затръшна. По керамичния под заскърцаха подметки, после някой се изкашля на първия ред. Чувах всичко това, както някога винаги чувах редките одобрителни възгласи и масовото дюдюкане при излизането ми на терена.

— Моите почитания към съда — казах аз, изразявайки уважението си към петвековното английско гражданско право. След това се обърнах към заседателите. — Вчера попитах всеки един от вас, дали ще изчака и представянето на последното доказателство, преди да реши, че обвинението е доказало своята теза извън всякакво съмнение. Всички отговорихте утвърдително.

Заседателите са честен народ. Винаги им припомняй какво са обещали.

— Това е важно при всяко дело, но в нашия случай става съдбоносно, защото това не е обикновен процес, макар някои факти наистина да са безспорни. Криси Бърнхард застреля баща си, който почина по-късно същата вечер. Но ще бъдат повдигнати въпроси за намеренията на Криси и нейното душевно състояние — въпроси, които мистър Соколов не обсъди пред вас.

„И аз няма да ги обсъждам. Или поне няма да навлизам в подробности, защото все още не знам какво да кажа, по дяволите.“

— Тези въпроси са важни, защото не можете да признаете Криси за виновна в предумишлено убийство, ако не сте убедени, че тя е имала безспорното намерение да убие, взела го е преди деянието и е имала същото намерение по време на действията си.

Соколов скочи на крака.

— Възразявам, ваша чест. Встъпителната реч не е за оспорване на законите.

— Нищо не оспорвам, ваша чест — отговорих аз. — Просто изпреварвам инструктажа на съдебните заседатели.

— Възражението се отхвърля, тъй като законът бе цитиран коректно. Но, мистър Ласитър, встъпителната реч се дава за обсъждане на фактите по делото, тъй че не се отклонявайте. Аз съм напълно способен да обясня закона на заседателите, когато му дойде времето.

Реших да използвам точно тънката линия, която ми бе посочил съдията.

— Когато се запознаете с всички доказателства, съдията Стангър ще ви даде указания по закона. Той ще ви прочете правното определение за предумишлено убийство и вие ще приложите този правен стандарт спрямо фактите. Съдията ще ви каже, че за да обявите Криси Бърнхард за виновна, трябва да смятате, че е убила баща си с предумисъл. А после съдията ще ви обясни този термин. „Убийство с предумисъл имаме, когато убийството е извършено след съзнателно решение.“ Сега само ви споменавам това, но фактите ще докажат, че моята клиентка не е взела съзнателно подобно решение.

Заседателите се озадачиха. Кой би могъл да ги упрекне? Аз самия имах чувството, че търся под вола теле. По-добре да използвам най-силното си оръжие — моята красива и предполагаемо невинна клиентка.

— В хода на делото ще научите много неща за Криси Бърнхард. Ще узнаете за нейното детство и болната й майка, ще узнаете защо Криси още невръстна е напуснала своя дом, отказвайки да потърси помощ от баща си и дори да му каже къде се намира.

Криси, Криси, Криси. Нека си я представят като дете дори и сега.

— Ще узнаете, че жертвите на този трагичен случай всъщност са две.

Много добре! Да прозвучи като нещастен случай.

Аз пристъпих до ложата и погледнах най-искрено хората в нея.

— Процедурата тук е свещена, тя представлява връх на нашата демокрация. — Обърнах се и положих ръка върху облегалката на свидетелския стол. — Тук се приема само истината и нищо друго, освен истината. Вие също не бива да приемате нищо друго, освен цялата, неподправена, неразкрасена истина. Ако от този стол, този трон на истината чуете лъжи, фалшификации и измами, ако у вас се породи съмнение във вината на Криси Бърнхард, трябва да я оправдаете.

Ако пантофката не стане на Пепеляшка…

— Възразявам — обади се Соколов. — Това е за заключителна реч.

Съдията мълчаливо му махна с ръка. Лично аз рядко възразявам по време на встъпителните речи. В предишната ми кариера, когато поемеш топката, могат да ти се случат три неща, две от тях неприятни. Същото е и тук. Възразяваш ли от самото начало, съдията може да отхвърли възражението или просто да не ти обърне внимание.

Продължих да приказвам, като обясних на заседателите, че сега съм като техен шофьор и заедно ще потеглим по пътя на следствието, покривайки в движение фактите. Но пътят е труден, осеян с дупки и опасни завои. Смътно намекнах за сексуално насилие, без да навлизам в подробности. Не споменах доктор Шийн по име, но докато стоях пред ложата, преглеждах бележките си, мъчех се да надникна в очите на заседателите и се озъртах към публиката, където съдебната журналистка Брит Монтеро си водеше записки, аз изведнъж осъзнах, че нямам избор. Трябваше да призова Шийн. Той бе станал истинският ни враг. Можеше да хвърли съмнение върху възстановените спомени, да докаже предумисъл чрез касетата и да изсипе цял куп лъжи, за които нямаше да съм подготвен. Но не разполагах с нищо друго. Ако успеех да докажа, че е имал мотив да убие Хари Бърнхард, щях да прехвърля пистолета в неговите ръце. За да имаме шанс, трябваше да го унищожа. Не успеех ли — той щеше да ни унищожи.

Добрият обвинител е като старателен дърводелец, който прави библиотека. Той реже внимателно, кове пироните точно и закрепва лавиците хоризонтално. Без излишни фантазии. Целта е да изиграеш обвинението бавно и компетентно. Бързата работа — срам за майстора. Важното е всичко да си дойде на мястото, без липсващи, но и без излишни части.

Добрият обвинител не задава въпроси, без да знае възможните отговори. Той не кара обвиняемия да премерва пантофка, ако няма да му стане. Той е като солиден бранител прел вратаря, а не някакво си вятърничаво ляво крило. Най-късият път напред е по права линия стига да не се препънеш.

Ейб Соколов е майстор в този занаят. Черпи сила от пламенното си желание да победи. А пламъкът се подклажда от праведния му гняв към онези злодеи, които дръзват да нарушават закона, защото той приема много сериозно своята роля на всенароден представител.

Като професионален обвинител Ейб не мечтае за съдийски кабинет или топло местенце в частния сектор. Той иска да върви онова, с което се занимава открай време — да става рано, да се претрепва от работа, да яде сухи сандвичи, пак да работи и привечер да пъхне на топло поредния престъпник.

Ейб вижда целия свят в контрасти. Доброто и злото са очертани в черно и бяло, а сивото да върви по дяволите заедно с всичките си оттенъци. Обвиняемият бил имал скапано детство? Нека да ги разправя на затворническия свещеник. Наркотиците са те направили крадец или изнасилвач? Чудесно, имаме лечение за това, само че без разните там нежности и терапии. Когато законът е нарушен, правосъдието настоява за наказание. Ето я простата истина и повечето жители на нашата велика страна ще се съгласят.

Дори и аз съм съгласен. Освен когато защитавам закононарушителя. Тогава моят дълг е различен. Не е към обществото като цяло, към жертвите или абстрактната идея за правосъдие. Цялата ми вярност принадлежи единствено на клиента и аз съм готов да прегазя коварни и буйни реки, ако това ще спаси клетата душа, чиято съдба ми е поверена.

И тъй, ролите ни са ясно очертани. От кариерата си като студент по актьорско майсторство и калпав артист имам навика мислено да разигравам сцени с участието на приятели и врагове. Ако екранизирате „Клетниците“, Ейб Соколов ще е идеален за ролята на Жавер, безмилостната ръка на правосъдието. А аз?