— Литературата е пълна с фалшиви обвинения — продължи тя, — например случаят с момче от църковен хор, което обвини един католически кардинал в сексуална злоупотреба, а след това се отметна. Днес знаем, че често подобни обвинения са предизвикани от самата терапия.

Време беше да пристъпим от общото към частното.

— Имахте ли възможност да прегледате обвиняемата Криси Бърнхард?

— Да, прегледах я.

— Запознахте ли се с някаква документация по случая?

— Изчетох цялата папка на доктор Шийн, включително бележките от терапевтичните сеанси, тестовете, диагнозите и звукозаписите. Освен това прегледах всички достъпни медицински справки от детството и настоящето на пациентката.

— Въз основата на тези документи и собствения ви преглед можете ли да кажете в рамките на разумната медицинска увереност дали Криси Бърнхард е била изнасилена от баща си?

— Не мога.

Заседателите се спогледаха озадачено. Бях ги разочаровал. Очакваха величайшо разкритие, а такова нямаше. Засега.

— Какво успяхте да установите?

— На възраст около единайсет години Кристина е преживяла жестока травма и е потиснала спомените за инцидента — каза доктор Сантяго. — Има никои признаци за сексуално насилие, които съвпадат по време. Между единайсетата и тринайсетата си година тя е имала няколко възпаления на пикочния канал и е страдала от смушения в храненето. Пак по същото време оценките и поведението й в училище се влошават. Това може да е доказателство за сексуално насилие, макар и не категорично.

— Какво ще кажете за факта, че под хипноза Криси разкрива предполагаеми епизоди на насилие от страна на баща си?

— Тези твърдения са точно толкова надеждни, колкото показанията на свидетел, който разпознава престъпника, след като полицаите му подскажат. Разкритията на Кристина са повлияни от предубедения разпит на доктор Шийн, тъй че губят всякаква достоверност. Всъщност в момента те са разклатени дотолкова, че Кристина сама не знае какво се е случило.

— Тогава как да определим истината?

— Няма сигурен начин, но при умело, безпристрастно разпитване под хипноза и без използване на лекарства, можем да се надяваме на успех.

Аз се обърнах към съдията.

— Ваша чест, призоваваме Кристина Бърнхард да бъде под хипноза от доктор Сантяго.

— Какво? — Ейб Соколов скочи на крака и се приведе към съдийската маса като бушприт на платноходка. — Прокуратурата възразява. Не можете да съберете две свидетелки тук и да им устройвате забава.

— Случайно да имате нещо против жените? — попитах високо, за да ме чуят заседателките.

— Няма такъв прецедент — оплака се Соколов.

— Това е съдебен експеримент и като такъв не се различава от всички останали — контрирах аз.

Адамовата ябълка на Соколов изхвръкна над яката на ризата.

— Това е евтин театър!

— Дайте да си поговорим — махна ни съдията. Когато се приближихме, той ме погледна. — Какви номера въртиш, Джейк?

— Никакви — прошепнах аз. — Не знам какво ще каже клиентката ми. Никой не знае.

— Тогава си некадърник — заяви Соколов. — Първо проваляш собствения си свидетел. А сега и това! Съдът би трябвало да вземе клиентката ти под защита.

— Високо ценя грижата на прокуратурата за благоденствието на моята клиентка — казах аз, — но обсъдих подробно въпроса с нея и тя е готова да рискува. Иска да знае истината и желае съдебните заседатели също да я узнаят.

— Как се разпитва обвиняем под хипноза? — проплака Соколов.

— Не се разпитва — казах аз. — Докато е под хипноза, нито аз ще припаря до нея, нито ти. Когато се събуди, ще помни всичко. Тогава ако щеш, я разпитвай. Обикновено така и правиш.

— Стига, момчета — каза съдията, като стрелна поглед към ложата. — Водим процес за убийство и нямам намерение да ограничавам излишно защитата. Но, Джейк, ако ми натресеш разни истории за прераждания или някакви там магии и вещици, ще те клъцна по-бързо, отколкото онази колумбийка остави мъжа си без атрибути.

— Ваша чест, не знам какво ще се случи, тъй че не мога да обещая.

— Ама наистина ли не си репетирал? — прошепна негова чест Майрън Стангър.

— Не съм. Доктор Сантяго каза, че не бивало.

Съдията тихо подсвирна.

— Мили боже, ако не получавах заплата за тая работа, щях да си купя билет.

— Точно това имах предвид, ваша чест — накисна ме Соколов. — Джейк превръща съдебната зала в цирк.

— Е, ако слоновете вземат да се издрискат на пода, ще го посипем със стърготини — каза съдията.

Кимнах почтително пред този бисер на правната мъдрост и се върнах пред заседателската ложа. Погледнах клиентката си, леко се поклоних и казах:

— Криси Бърнхард, елате насам, ако обичате.

Светлините помръкнаха. От касетофона на Мили долиташе тиха музика. Напомняше ми за звънка песен на вятъра, флейта и прибой по скалист бряг. Криси се беше облегнала в кресло пред заседателската ложа. Мили й говореше да се отпусне, да освободи съзнанието си и да приближи бавно към ярка светлина. Тялото й натежава, продължаваше Мили; то потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в стола. После накара Криси да брои назад от петдесет до едно.

Не знам за Криси, но на мен ми се доспа. Освен това гледах как кремавата й пола от Емануел Унгаро се повдига на бедрата и се надявах това да не разсее мъжете, нито пък да раздразни жените в ложата.

Не след дълго Криси се озова в онази незнайна територия между съня и бодърстването.

— Как се казваш? — попита Мили Сантяго.

— Кристина Бърнхард — отговори тя със затворени очи, — но на картона ми пише само Криси.

— Какъв картон, Криси?

— Личният ми картон. Аз съм фотомодел.

— Добър фотомодел ли си, Криси?

— Когато Криси е добра, значи е от най-добрите — Тя се изкиска тихичко. — А когато Криси е лоша…

— Какво правиш, Криси?

— Взимам куп пари, за да се цупя, да кълча бедра или да играя волейбол на плажа.

— Харесваш ли работата си?

— Не е зле — отегчено отвърна Криси.

— Щастлива ли си?

Мълчание.

— Криси…

— Понякога.

— Кога?

— Когато сънувам, че съм омъжена и имам деца.

Това ми хареса. Не звучеше като богато разхайтено момиче. Криси Бърнхард си мечтаеше за къщичка с бяла дъсчена ограда като всички останали. Ейб Соколов се зъбеше зад масата на обвинението. А може би просто такава му беше усмивката.

— Какво искаш от живота?

— Да ям шоколадов сладолед и да надебелея.

Заседателите се усмихнаха. Отговорите звучаха нормално и откровено.

— Спомена, че искаш да се омъжиш и да станеш майка. Това ли са твоите цели?

— Естествено. Но никой не ме е питал. Никога.

— Може би не си срещната подходящия мъж.

— Неподходящия съм го срещала хиляди пъти. — Болката в гласа й изпълни цялата зала. — Аз съм бракувана стока. Така каза той.

— Кой?

Мълчание.

— Криси.

— Той каза, че винаги ще съм негова, дори да порасна, дори да се омъжа и да имам деца, защото е бил първият. Каза, че му принадлежа и всеки друг мъж ще го усеща.

— Истина ли е?

— Да. Всички знаят.

— Какво знаят всички, Криси?

Тя преглътна сълза, но не отговори. Спомних си песента, която слушах преди Криси да застреля баща си. Фалшив е зарът, всичко знаем, но хвърляме и хапем устни.

— Чукала съм се с много мъже — каза тя и една жена в ложата ахна. — Но с малцина съм правила любов. Чукала съм се, защото ме водят на вечеря. Чукала съм се от скука. Чукала съм се просто така.

Този път Соколов се облегна назад, наистина се усмихна и заприлича на акула, зинала да нагълта червеноперка. Съдията Стангър ме зяпаше свирепо, сякаш точно аз бях цирковият слон с разстройство. Боях се, че чукчето му ще прекъсне експеримента, преди да е стигнал до край.

— Сънувам — каза Криси. — От години все същите сънища. Змии пълзят по краката ми, вмъкват се под полата, в гащичките и после в мен.